Решение № 15588 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2009 г.

Решение № 15588 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Стоян Михайлов Стоянов против Решение № 1165 от 15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2164 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град. Релевира оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез присъждане на минимално обезщетение по предявения иск и връщане на представените документи в официален препис. Ответникът - Столична община не изразява становище по иска. Представителят на Върховната административен прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която досъдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявения иск на Стоян Михайлов Стоянов от гр. София против Столична община за присъждане на обезщетение в размер на 500 лв., за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразен акт на ответника - съобщение за данък и такса по ЗМДТ за 2005 г., обявено за нищожно с решение на СГС. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил иска, като е приел, че ищецът не е доказал наличието на твърдените в исковата молба вреди, причинната връзка между тях и обявения за нищожен акт. Решението е правилно. В исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ, вредите, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване с относимите, допустимите и необходимите доказателствени средства. В тежест на ищеца е доказването на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Неимуществените вреди - "загуба на време и нерви", както се твърди от ищеца, подлежат на доказване, законът не презюмира настъпването им, само от наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. По справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя само техния размер. За да пристъпи към определяне размера на обезщетението, в рамките на заявената цена на иска, съдът следва да е приел за установено, че такива вреди вдействителност са претърпени, т. е. ищецът да е доказал съществуването им. Предвид изложеното, възраженията направени в касационната жалба по прилагане на материалния закон и обосноваване на съдебния акт, настоящата инстанция намира за неоснователни. Съдът обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е формулирал извод за недоказаност на твърдените от ищеца вреди, поради което и искът е приет за неоснователен. Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 1 от ЗОДОВ. Не се установи твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд