Решение № 12712 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14350/2018 г.

Решение № 12712 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14350/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булсат" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ал. Стамболийски, № 49 срещу решение № 1794 от 7.08.2018 г. постановено по адм. д. № 413 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт № 3878-1 от 29.12.2015 г. в частта, с която е начислена такса смет на дружеството в размер на 66 191.89 лв. главница и лихви. Според касатора решението е постановено в нарушение на закона, тенденциозно е и неправилно. Естеството на предоставяната услуга по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, не зависи от това дали имота генерира отпадъци или не, а от обстоятелството дали е включен в район с организирано сметосъбиране. По делото е установено, че дружеството попада в район на община Стамболийски, в който услугата не се предоставя. Този извод не се променя от представените по делото пътни листи, тъй като в тях не фигурират нито дружеството, нито адреса на който се намира фабриката. При постановяване на решението не е съобразено и обстоятелството, че имота реално не се използва от 16.06.2011 г. и въпреки това според общинската администрация за него се дължи и начислява такса битови отпадъци. Не е установен начина, по който са калкулирани задълженията по отделни видове услуги и същите не са конкретизирани, коя сума за какъв период и какъв вид такса се дължи. Като процесуално нарушение се преценява от касатора, че по делото не са приети представени снимки с голяма разделителна способност, от които е видно, че контейнер не е имало никога пред процесния имот и около него, а от друга страна са приобщени доказателства, в които не фигурира името и адреса на дружеството, пътни листи, заповед по чл. 63 от ЗМДТ, графици за сметоизвозване и др. До приключване на делото общинската администрация не е успяла да посочи административен адрес на имота, но въпреки това е определила, че по отношение на него се извършват услуги по сметосъбиране и сметоизвозване. Този въпрос не е изяснен и с изслушаната по делото експертиза, тъй като вещото лице е заявило, че това е извън неговата компетентност. Констатациите на решаващия състав са противоречиви, тъй като от една страна се приема, че липсват удостоверения, че имота не се използва, а такива са описани като част от доказателствата по делото. Не на последно място не е изяснен въпросът, на кое от двете възможни сметища се депонират отпадъците. Дали става дума за сметището в община Стамболийски или за това в с. Цалапица. Въпросът е от съществено значене за спора, тъй като разстоянието на което се извозват отпадъците се отразява върху цената на предоставяната услуга. Въз основа на тези твърдения се иска атакуваното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно, постановено в нарушение съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответникът-Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стамболийски, в писмено становище по делото твърди, че касационната жалба е недопустима, тъй като е дружеството е обявено в несъстоятелност от 4.04.2018 г. и неговият синдик не е обжалвал решението. По същество намира че касационната жалба е неоснователна. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за процесуална допустимост на обжалването, но намира касационната жалба за неоснователна. Постановеното от АС - Пловдив съдебно решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с касационната жалба, събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира за установено следното: Пред настоящата инстанция е заявено искане от ответника, за оставяне на касационната жалба без разглеждане, като процесуално недопустима. Основание за това искане е обстоятелството, че дружеството касатор е в производство по несъстоятелност и негов представител е само синдика и от негово име следва да се предприемат действията по водене на делото. По делото са представени изходящи от синдика молби, в които изрично е заявено, че потвърждава всички действия по подаване на касационната жалба и е изразил становище по същество на спора. По тези съображения касационната жалба се преценява като процесуално допустима-подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебна проверка пред АС-Пловдив, е бил акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ № 3878-1 от 29.12.2015 г. издаден от орган по приходите при община Стамболийски и мълчаливо потвърден от Началник отдел "Местни данъци и такси". АУЗ се оспорва само в частта, с която на дружеството касатор са установени задължения за такса битови отпадъци/ТБ0 за периода от 2007 до 2015 г. в общ размер на 45 365 лв. и лихви в размер на 20 826. 76 лв., за имот партиден №М1613032-070410, представляващ земя и сгради. При разглеждането на спора съдът е приел, че задълженията за ТБО определени за 2007 г.; 2008 г. и 2009 г. са установени след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Тъй като срокът е преклузивен и съдът следи за него служебно, а в жалбата са направени възражения в този смисъл, то в тази част актът е отменен. Решението в тази част е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. За неоснователна е приета от АС-Пловдив, жалбата по отношение на установените задължения за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2015 г. Безспорно между страните е установено, че на територията на община Стамболийски, е изградено местно депо за депониране на битови отпадъци, както и че общината е сключила договор за съвместно ползване с други общини на депото за депониране на отпадъци в с. Цалапица. Законодателят недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й непредоставяне, т. е. тогава когато общината не е създала необходимата нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение, възможност за ползване на услугата. Дори тогава, е предвидена законова възможност таксата да не се дължи, но лицето следва да отговаря на определени материалноправни предпоставки, които са установяват в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ. В приложимата към конкретния случай Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стамболийски е предвидено, че задълженото лице следва да е подало декларация, когато възнамерява да не полза имота през следващата година, а от своя страна администрацията може да извършва проверки на това обстоятелство. От дружеството собственик на недвижимият имот по нот. акт № 193.28.12.2006 г., не е подавана декларация, че няма да се ползва през съответната година. Едва в хода на съдебното производство са представени удостоверения от енергийни дружества, които са свързани с твърденията на касатора, че не е ползвал имота през процесния период. Въз основа на доказателствата, съдът е обосновал извод, че имота е включен в районите за сметопочистване и сметоизвозване. Пред него е поставен съд контейнер за отпадъци, съгласно утвърдена схема от 2007 г. със заповед на Кмета на Община Стамболийски. Освен това районът, в който се намира процесния имот е включен в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Позовавайки се на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, решаващият състав е приел, че правилно по години и периоди са определени задълженията за ТБО. Ставките са съобразени с утвърдените размери на таксата от Общински съвет – Стамболийски и не са налице основания да се приеме, че размерът по АУЗ следва да бъде променян. По така изложените съображения и при обсъждане на събраните в хода на съдебното производство доказателства, АС-Пловдив е постановил решение, с което за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2015 г. е отменил отхвърлил жалбата срещу АУЗ № 3878-1 от 29.12.2015 г. издаден от орган по приходите при Община Стамболийски. Решението е неправилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ са посочени случаите, в които таксата не се дължи: за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; относно поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината и при обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В хода на съдебното производство, в тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил услугата, а задължение на съда е било да даде указания, ако за изясняването на тези факти не се сочат доказателства. Административният съд, в случая не е изпълнил това свое задължение и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, пренебрегвайки задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. По делото с разпореждането за насрочване са дадени общи указания на страните, което е довело до постановяване на решение по делото при неизяснена фактическа обстановка. В мотивите на съдебния акт, АС-Пловдив е посочил, че спорният между страните въпрос е относно дължимостта на ТБО по отношение на компонента "сметосъбиране и сметоизвозване". Изследвай хипотеза на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, относно случаите, в които не следва да се начислява ТБО по отношение на компонента "сметосъбиране и сметоизвозване", съдът е приел, че услугата се предоставя за процесния имот и таксата правилно е определена по размер. Изводите му се основават на заключението на вещото лице по делото и на приложените от ответника заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и кантарни бележки и пътни листове. Доказателствата, на които се е позовал съда не установяват безспорно предоставяне на услугата по отношение имота на дружеството. Решението е постановено без да бъдат установени и обсъдени факти, които са от значение за изясняване на спора между страните. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза. Въпросите към експерта са поставени от двете страни, като тези които са формулирани от ответника са свързани с местоположението на имота, дали по отношение на него се осъществява сметоизвозване и сметосъбиране, както и има ли разположен пред имота контейнер. Определеният по делото експерт е с икономическа специалност, като изрично в открито съдебно заседание на 20.03.2018 г. е заявил, че не е компетентен да даде отговор на въпроса относно местонахождението на имота. Това обстоятелство изрично е вписано и в представеното по делото заключение. Въпросът с местонахождението на процесния имот, е от съществено значение за правилното решаване на спорния въпрос, тъй като само така може да се установи дали той е включен в районите за сметосъбиране и сметоизвозване определени със заповедите на Кмета на Община Стамболийски. Приложените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, определят график и районни, в които се предоставя услугата, като са посочени конкретни улици и населени места, с тяхното наименование. След изричното заявление от страна на ответника, че процесния имот няма административен адрес /молба вх. № 832 от 12.01.2018 г. /и неяснотата относно неговото местонахождание, се затруднява преценката дали е включен в заповедите на Кмета на община Стамболийски по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. От експерта е установено, при посещение на място извършено на 2.03.2018 г. до обекта на дружеството има поставен контейнер с надпис 172. Следва да се отбележи, че вещото лице не може да установява факти, т. е. дали е имало или не контейнер пред имота за процесния период. За това обстоятелство следва да са събрани други доказателства. Констатацията на експерта се отнася за конкретното посещение, но не доказва фактът, че за периода от 2010 г. – 2015 г. пред имота е имало съд за събиране на ТБО. Макар съдът да се позовава на утвърдена схема за разполагане на съдове за сметосъбиране на територията на гр. Стамболийски от 25.01.2007 г., тя не е приложена по делото. Описана е само в заключението на вещото лице, но по този начин фактът, че такава схема съществува, не е променяна и въз основа на нея е поставян контейнер "до обекта" не е установен. Решаващият състав е приел, че от имота са извозвани ТБО, тъй като са представени пътни листове с отбелязване контейнер № 172. Не са отчетени обаче несъответствия в съдържанието на тези доказателства. В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и приложените по делото пътни листове, МПС-тата, с които се осъществява дейността по сметопочистване и сметоизвозване са конкретно описани. Тези МПС-та, обаче са различни в заповедите и в пътните листове. Освен това в нито един от пътните листове не фигурира името на касатора, въпреки, че се твърди той да е ползвател на контейнер 172. При осъществената касационна проверка на съдебното решение, настоящият състав намира, че по делото са останали неизяснени спорни между страните въпроси. Без да е установено местонахожданието на процесния имот, наличието на контейнер за ТБО пред него и при липсата на вписване на "Булсат" ООД в превозните документи, крайният извод на съда за предоставяне на услугата по сметоизвозване и сметосъбиране не се основава на събраните по делото доказателства. Тези нарушения следва да се квалифицират като съществени доколкото са препятствали установяването на обективната истина по спора, респективно и осъществяването на касационната проверка за правилност на обжалваното решение. Изложеното прави обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглежда от друг състав на съда. С оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страните за присъждане на разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение