Решение № 10811 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2009 г.

Решение № 10811 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Бултранс 2000" ООД - гр. Козлодуй и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново срещу решение № 57/4.03.2009 г., постановено по адм. дело № 411/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново."Бултранс 2000" ООД - гр. Козлодуй обжалва решението в частта, в която жалбата на дружеството е отхвърлена срещу РА № 786/1.02.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Враца за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Ан джи експорт импорт" ЕООД в размер на 15 624, 83 лв. за данъчен период за месец юни 2006 г. Макар изрично да не са посочени конкретни отменителни основания, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират такива за неправилност на обжалвания съдбен акт в посочената му част поради неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че със заключенията по съдебно-счетоводната експертиза е установена водената счетоводна отчетност, спазването на счетоводните принципи и е проследен пътя на търгуваните стоки. Според касатора не бива да се пренебрегва и факта, че на доставчика "Ан джи експорт импорт" ЕООД е съставен ревизионен акт, с който е извършено доначисляване на ДДС, както и твърди, че са спазени всички законови изисквания и е следвало да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Обжалва се решението и в частта за разноските - за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и е направено искане от адв. Бобев за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в подробно писмено възражение оспорва жалбата. Направено е искане в същото възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1441, 62 лв. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 786 от 1.02.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Враца за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Валмакс трейдинг" ЕООД в размер на 11 243 лв. за данъчен период месец юли 2006 г. и начислените лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква от съда, че е допуснал игнориране на факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Относно спорния въпрос, който се отнася не до реалността на СМР въобще, а до реалността на фактурираните доставки. Освен това се твърди в касационната жалба, че реалността на процесните доставки не се доказва и от заключенията на съдебно-икономическа експертиза, нито от съдебно-техническата такава. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Ответникът по тази касационна жалба "Бултранс 2000" ЕООД - гр. Козлодуй чрез процесуалния си представител адв. Бобев я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, тъй като не са преценени от съда всички факти и доказателства, а относно касационната жалба на "Бултранс 2000" ООД изразява становище за неоснователност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на "Бултранс 2000" ООД. За да отхвърли жалбата срещу РА № 786/01.02.2008 г. относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "Ан джи експорт импорт" ЕООД в размер на 15 624, 83 лв. за данъчен период за месец юни 2006 г. първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки - чл. 63 и чл. 6 ЗДДС (отм.). Безспорните факти според съда относно начисляването на данъка по спорните фактури и плащането му по "ДДС-сметка" не водят до приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като за да се признае посоченото право трябва да са налице достатъчно доказателства за реалното предаване на стоките, а в случая това са кабели, усилватели и стоки по описи. Относно възраженията на жалбоподателя, че при извършените насрещни проверки в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения, съдът е приел, че такива са налице, но това не доказва наличието на предпоставките за упражняване на приспадане на данъчен кредит. Според съда в тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на всички предпоставки, за да му се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Прието е в съдебното решение, че е останал недоказан факта на настъпването на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС (отм.), поради което издадените фактури са без фактическо и правно основание. Изложени са мотиви също така, че и от заключението на съдебно-техническата експертиза не се доказва, че материалите, получени по фактурите от "Ан джи експорт импорт" ЕООД са вложени в изградената кабелна телевизионна мрежа от "Валмакс трейдинг" ЕООД по поръчка на жалбоподателя. Съдът е обсъдил и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което е установено, че липсва пълната счетоводна документация на прекия доставчик, поради изземването й от ГДБОП, като вещото лице е установило, че сред иззетите документи не се намират процесните фактури и други първични счетоводни документи, свързани с тях. Направен е извод от решаващия съд, че правилно и законосъобразно приходния орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за данъчен период - месец юни 2006 г. на основание чл. 64, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 63 и чл. 6 ЗДДС (отм.). Решението в обжалваната част е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил и възприел безспорните обстоятелства по делото, а те са начисляването на ДДС по процесните фактури съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и плащането на данъка по "ДДС-сметка". В същото време съдът е направил законосъобразния извод, че начисляването и плащането на данъка само по себе си не води автоматично до приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като за да се приложи тя успешно следва по несъмнен начин да се установи реалността на доставката. Във връзка с издадените от "Ан джи експорт импорт" ЕООД фактури с отразен предмет: кабели, усилватели, макари и стоки по описи правилно съдът е установил в хода на съдебното производство, че не са представени никакви убедителни доказателства за реалното изпълнение на доставките - чл. 6 ЗДДС (отм.), т. е. за реалното прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки. В този смисъл законосъобразен е и извода на решаващия съд, че след като се отнася до родово определени вещи, то е необходимо доказване на тяхното предаване съобразно правилото по чл. 24, ал. 2 ЗЗД, а такива доказателства по делото няма. В тази връзка правилно е отчетено от съда, че липсата на приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки и транспортни документи установяват нереалност на процесните доставки и при това положение не може да се признае на получателя по процесните фактури правото на приспадане на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав подкрепя изводите на първоинстанционния съд, с които не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза. Наличието на направен снимков материал от вещото лице и посещението му и оглед на място на изградената кабелна телевизионна мрежа, наистина не доказва реалността на доставките от "Ан Джи експорт импорт" ЕООД. Не е установена реалността на доставките и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице по нея е установило, че цялата счетоводна документация на този пряк доставчик е била иззета от ГДБОП, но в същото време вещото лице е проверило, че не са иззети от органите на ГДБОП процесните фактури и първичните счетоводни документи, свързани с тези доставки. Неналичието на тава документи не може да обоснове реалност на процесните доставки, поради което изводите и на приходния орган, възприети от първоинстанционния съд за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 3, чл. 63 и чл. 6 ЗДДС (отм.) изцяло се поддържат от настоящата касационна съдебна инстанция. Затова решението в тази обжалвана част не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. За да отмени РА № 786/01.02.2008 г. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Валмакс трейдинг" ЕООД в размер на 11 243 лв. за данъчен период месец юли 2006 г. и начислените лихви, първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на процесните доставки по изграждане на кабелна телевизионна мрежа в с. Луково, Реброво, Томпсън, Гара Бов и Гара Лъкатник. В тази връзка съдът се е позовал на представения по делото договор от 1.06.2006 г., сключен между "Бултранс 2000" ЕООД като възложител и "Валмакс трейдинг" ЕООД като изпълнител, приемателно-предавателен протокол, количествено-стойностна сметка, за които съдът е приел, че като са представени по делото, не са били оспорени от процесуалния представител на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Освен това е налице позоваване в съдебното решение и на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила съответствие на изграденото на място и договореното, като и относно заключението на тази експертиза съдът е отразил, че тя не е оспорена от ответника. Обсъдени са от съда и доказателства, които сочат на наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост на изпълнителя по договора. Относно липсата на отчетени разходи за наетия персонал съдът е счел, че това не опровергава извода му за наличие на кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки. Обсъдени са от съда и разпоредбите на СС-18 "Признаване на приходи", на който са е позовала приходната администрация и съдът е направил извод, че по принцип наличието на счетоводни записвания, от които и дори наистина да не могат да се измерят надеждно отразените в определено счетоводство разходи за определена дейност, не изключват извършването на тази дейност. Според съда след като от техническата експертиза и писмените доказателства по делото се установява реално извършване на процесните доставки, няма пречка да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Относно оспорването на ответника, че услугата не е извършена от посочения доставчик без посочване на аргументи или поне твърдения кой я е извършил, според съда изключват проверка на това възражение по същество от съда, поради което е установено от съда, че съобразно доказателствата по делото услугите са извършени. Решението и в тази част е правилно. Съдът не е обсъдил в решението си, че предмета на процесните фактури е плащане аванс по договор и окончателно плащане по договор като предмет на стопанските операции за извършване на проверката по чл. 25 ЗДДС (отм.) и наличието на една от посочените в тази правна норма хипотези. В същото време настоящата съдебна инстанция намира, че този пропуск на съда не влияе върху правилността на решението в обжалваната му част. Няма констатации в ревизионния акт (нито в ревизионния доклад), че плащане не е извършено, поради което следва наистина да се приеме, че такова е осъществено като безспорно обстоятелство. Затова другия съществен въпрос, на който се е спрял съда е налице ли е е реално извършване на услугите по процесните доставки съобразно направеното плащане по тях. Правилно съдът е приел съобразно доказателствата по делото, че е налице реално осъществяване на услугата по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) при наличието на договор между страните по доставките, приемателно-предавателен протокол, количествено-стойностна сметка, както и данни за наличие на материална и кадрова обезпеченост на прекия доставчик. В тази връзка съдът правилно е обсъдил не само представените писмени доказателства, които наистина не са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация, но и заключенията на съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи. В голямата си част от оплакванията на касатора са свързани с оспорване на тези експертизи, но както нееднократно Върховния административен съд, I отделение е приемал, такова оспорване пред касационната инстанция е недопустимо. Изрично първоинстанционният съд е отразил в съдебния си акт, че нито представените писмени доказателства, нито експертизите, приети в хода на съдебното производство са оспорени. Да са прави това в касационната инстанция под формата на оплакване за неправилност на обжалваното решение, не може да се приеме като касационно основание за отмяна на акта на първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел за неоснователно и възражението на приходната администрация, че услугата не е извършена от "Валмакс трейдинг" ЕООД, тъй като това възражение не е подкрепено с никакви убедителни доводи, нито са посочени доказателства, които да го установят. Предвид изложеното по-горе решението и в тази обжалвана част е постановено без да са допуснати, посочените от касатора нарушения, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото разноските следва да останат в тежест на страните, както са ги направили, тъй като такива са присъдени от първоинстанционния съд Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение