Решение № 9909 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2019 г.

Решение № 9909 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Ташева от [населено място] чрез адв. Т. Ташев срещу решение № 1046 от 04.02.2019 г., постановено по адм. д. № 881/2018 г. по описа на АС-Хасково в частта му, в която предявеният от М. Ташева срещу Държавен фонд "Земеделие" иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 562. 08 лв, причинени вследствие на проявено спрямо нея дискриминационно отношение, установено с Решение № 387/07.10.2016 г. на КЗД и изразяващи се в неполучаване на нетното й трудово възнаграждение за периода 28.10.2015 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018 г. до окончателното й изплащане, е отхвърлен изцяло, както и в частта му, в която предявеният от М. Ташева срещу ДФЗ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на проявено спрямо нея дискриминационно отношение, установено с Решение № 387/07.10.2016 г. на КЗД и изразяващи се в обща несигурност, загуба на доверието в себе си и институциите, безпокойство, загуба на сън и др., е отхвърлен над сумата от 500 лв до пълния му предявен размер от 4000 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тези части като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в отхвърлителните му диспозитиви да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от Ташева срещу ДФЗ-София обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която ДФ"Земеделие"-София е осъден да заплати на М. Ташева обезщетение за неимуществени вреди, резултат от проявената пряка дискриминация по признак "лично положение" в размер на 500 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2018 г. до окончателното й изплащане, е предявена и втора касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие" София. Вторият касатор твърди неправилност на съдебния акт в осъдителния му диспозитив на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени решението в тази част и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло и тази, частично уважена искова претенция на М. Ташева като неоснователна. Редовно призована за съдебно заседание, М. Ташева от [населено място], не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв. Т. Ташев по делото са депозирани писмен отговор на касационната жалба на ДФЗ и писмени бележки по същество с подробно развити съображения за основателност на първата касационна жалба, съответно–неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив, съответно – неоснователност на касационната жалба на ДФЗ и правилност на решението в осъдителния му диспозитив. Вторият касационен жалбоподател, ДФЗ-София, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото са представени писмен отговор на първата касационна жалба с развити в нея доводи за неоснователност на същата и за правилност на решението в отхвърлителния му диспозитив. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: Административният съд е сезиран с два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, предявени от М. Ташева от [населено място] срещу Държавен фонд"Земеделие"-София, както следва: иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 562, 08 лв – нетното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала, ако по дискриминационни причини не беше прекратено служебното й правоотношение, претърпени за периода: 28.10.2015 г. до 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-загуба на доверие в държавата, общо чувство на несигурност от липсата на гаранции за защита на правата и интересите й като гражданин, загуба на сън и високо ниво на тревожност – в размер на 4000 лв, резултат от осъществена спрямо ищцата пряка дискриминация по признак "лично положение", довела до незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение и установена с влязло в сила Решение № 387/07.10.2016 г. на КЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С обжалваното решение АС- Хасково е отхвърлил изцяло предявения от М. Ташева срещу ДФЗ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5562. 08 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и е осъдил ДФЗ да заплати на М. Ташева обезщетение за проявено спрямо нея дискриминационно отношение от изпълнителния директор на ДФЗ в размер на 500 /петстотин/ лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил същата претенция за сумата над 500 лв до пълния й предявен размер от 4000 лв. С оглед изхода от спора административният съд е присъдил на двете страни съдебни разноски при условията на съразмерност. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Хасково, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявените срещу ДФЗ искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация и съгласно ТП № 1/2016 г. от 16.01.2019 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС и ВАС във вр. със загубилата актуалност т. 4 на ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС същите са подсъдни на административния съд в случаите, в които дискриминацията е била установена с влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминация. Въпреки това съдът е приел, че исковата претенция на Ташева за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло неоснователна. Макар да са налице първите две от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ДФЗ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗД- влязло в сила след обжалване по съдебен ред Решение № 387/07.10.2016 г. на КЗД, с което по отношение на ищцата е установена пряка дискриминация по признак "лично положение", изразяващо се в незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение от изпълнителния директор на ДФЗ и реално претърпени от незаконното уволнение вреди за претендирания период, съдът е стигнал до решаващия извод, че не е налице последната, необходима предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди – не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между реално понесените вреди и проявената спрямо ищцата дискриминация. АС-Хасково е заключил че претърпените вреди, доказани по размер и от изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, са в пряка причинно-следствена връзка не с дискриминационната проява, а с незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Ташева. Именно незаконното уволнение на Ташева е в пряка връзка с проявената спрямо нея дискриминация, а оставането й без работа за исковия период- т. е. претендираните от Ташева имуществени вреди във вид на пропуснати ползи са пряка и непосредствена последица от незаконното й уволнение. Липсата на пряка причинна връзка между дискриминационното отношение и настъпилия вредоносен резултат според съда се явява пречка за уважаване претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Базирайки се на показанията на разпитания по делото свидетел, АС-Хасково е приел за основателна претенцията на Ташева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото част от проявите на твърдените от Ташева вреди като загуба на доверие в държавната администрация и липса на гаранции за защита на правата и интересите й като гражданин не се доказват от ищцата, както и след преценка характера, интензитета и продължителността на претърпените вреди, административният съд, при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел за справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди сумата от 500 лв, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция над тази сума до пълния й предявен размер от 4000 лв. Съдебното решение е валидно, допустим и правилно. Неоснователни са оплакванията на касаторката за неправилност на съдебното решение в частта му, в която искът за имуществени вреди е отхвърлен изцяло, а този за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 500 лв. Направените от касаторката опити за противопоставяне практиката на общите и тази на административните съдилища по въпроса обезщетяват ли се имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от неполучени служебни или трудови възнаграждения като резултат от проявено дискриминационно отношение са неотносими, тъй като липсва фактическа и правна идентичност между разглежданите спорове по чл. 71 от ЗЗД и по чл. 74, ал. 2 от ЗЗД. В конкретния случай, при отменена по съдебен ред заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Ташева, правилно административният съд в настоящото производство е приел, че търпените от ищцата имуществени вреди не са в пряка и непосредствена причинно –следствена връзка с дискриминационното отношение, а с отмененото като незаконосъобразно уволнение. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС-Хасково доводи за пълната неоснователност на претенцията на Ташева за имуществени вреди и частичната основателност на претенцията й за неимуществени вреди до размер от 500 лв, не намира за необходимо да приповтаря същите и препраща към тях като мотивите на собствения си акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По горните съображения двете касационни жалби са неоснователно, а атакуваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение