Решение № 9381 от 9.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Р. Костова, подадена чрез адвокат Д. Димитров, против Решение 175/26.05.2023 г., постановено по административно дело 128/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора по заявление вх. 19-06-55/01.02.2023 г. за разрешение за изменение на Подробен устройствен план. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на главния архитект със задължителни указания. Ответната страна, Главният архитект на Община Стара Загора, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението на първостепенния съд с материалния закон. Като съобрази събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти, настоящият съдебен състав, счита, че Административен съд Стара Загора се е произнесъл по недопустима жалба. Според изричната воля на оспорващата предмет на съдебен контрол е мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора да се произнесе по заявление вх. 19-06-55/01.02.2023 г. и да й разреши изработването на ПУП план за регулация и план за застрояване на УПИ V-576, кв. 415а по плана на гр. Стара Загора. Съдът правилно е установил, че е налице предходно заявление, подадено от Р. Костова до Главния архитект на Община Стара Загора със същото съдържание, а именно заявление вх. 19-06-349/16.08.2022 г. По това заявление е налице формиран мълчалив отказ, тъй като компетентният административен орган не се е произнесъл. Няма данни и не се твърди, този мълчалив отказ да е бил оспорен пред съда, поради което е влязъл в законна сила. При тези установявания, първостепенният съд правилно е приел за приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК спрямо процесното и второ по-ред подадено заявление вх. 19-06-55/01.02.2023 г., съгласно която образуваното по него административно производство е недопустимо, тъй като е налице предходен влязъл в сила административен акт със същите страни и предмет. Възприет е верния извод за това, че на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, за административния орган не е възникнало задължение да се произнесе по второто заявление, респективно по него не би могъл да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Въпреки правилно установените факти и съответния им извод, съдът вместо да прекрати производството по делото, е постановил недопустимо решение като е отхвърлил жалбата. Подаденото второ процесно заявление, по което се твърди от оспорващата, че е формиран мълчалив отказ, всъщност представлява заявление от същото лице, съдържащо същото искане като предходното по време заявление. В случая е налице влязъл в сила мълчалив отказ по заявлението от 16.08.2022 г., като се оспорва втори мълчалив отказ по заявление от 01.02.2023 г., което е със същото съдържание и смисъл. За административният орган не е съществувало задължение да се произнесе по второто заявление, следователно не е налице формиран мълчалив отказ по него, предвид изричната разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, съгласно която една от предпоставките за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт, е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В тази хипотеза жалбата, насочена срещу мълчалив отказ по заявление вх. 19-06-55/01.02.2023 г., се явява недопустима, тъй като по това заявление не е формиран отказ, който да подлежи на съдебен контрол. Предвид изложените мотиви, съдебното решение е недопустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Второ отделение,