Решение № 8447 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15116/2010 г.

Решение № 8447 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15116/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Бури - Иван Николов" с адрес за кореспонденция гр. Сандански, ул. "Александър Буйнов", № 5, ЕИК 811140303 против решение № 2137/28.06.2010 г. на Административен съд София - Град, I-во отделение, 9 състав, постановено по адм. д. № 9073 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу РА № 900393/17.08.2009 г., потвърден с Решение № 1433/16.10.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ". В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 478 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 6, чл. 13, ал. 1 ЗДДС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. За да е налице вътреобщностно придобиване (ВОП) следва да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗДДС, тоест собствеността върху стоките по фактурата от "Джовани Фешън" - Гърция да е прехвърлена. Плащания по фактура № 200 не са извършвани като насрещна престация. В договора за ишлеме от 10.06.2007 г., сключен между "Джовани Фешън" С. А. - Гърция (възложител) и ЕТ "Бури - Иван Николов" (изпълнител) е уговорено гръцкото дружество да запази собствеността върху дрехите. На основание чл. 26, ал. 2 ЗДДС данъчната основа е равна на възнаграждението, дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без ДДС. Всякакви плащания на лихви и неустойки, имащи обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката. Това означава, че неустойката не се включва в данъчната основа, респективно за неустойки не се начислява ДДС по аргумент, изведен от чл. 84 ППЗДДС. С касационната жалба е представена счетоводна справка. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, включително относно присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Петрова. Моли за присъждане юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като в случая е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС, а гръцкото дружество е извършило вътреобщностна доставка (ВОД). До издаване на РА не е съставен протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тоест дружеството не е начислило ДДС. Обосновани са съдебните изводи относно твърдяната неустойка. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства, че между ЕТ "Бури - Иван Николов" и фирма "Джовани Фешън" - Гърция е сключен договор на 10.07.2006 г., по силата на който българският търговец е поел задължението да разкрои, ушие, изглади и опакова блузи, панталони, фланелки, ризи, шорти, нощници, пижами, рокли, поли, жакети, сака, палта, изцяло с материали на възложителя, като при недобре ушита, опакована и изгладена продукция е предоставено правото на възложителя да налага глоби. "Джовани Фешън" С. А. - Гърция е издало на ЕТ "Бури - Иван Николов" фактура № 200/30.11.2007 г. на стойност 11 716,14 евро. Приходните органи са изпратили молба за информация по чл. 5 от Регламент ЕИО № 1798/03 г. до гръцките власти, като в резултат на получения отговор е констатирано декларирането от "Джовани Фешън" С. А. на ВОД към българския търговец за IV тримесечие на 2007 г. в размер на фактурираната сума. Гръцкото дружество е подало и VIES декларация, в която е отразило доставката на стоки към ЕТ "Бури - Иван Николов". Поради това съдът е направил извод за законосъобразна констатация на приходните органи относно наличието на ВОД/ВОП. В договора липсва клауза за неустойка, която е дължима само при съществуването на такава уговорка. Не е установено осчетоводяване на сума от неустойка. Транспортът на стоката е извършен от "Вигал БГ" ООД във връзка с което е представен и пътен лист от 30.11.2007 г. с маршрут Сандански - Солун - Сандански. Фактурата за изплатения превоз е издадена от "Бури" ООД с управител Ив. Николов, който представлява свързано лице с ЕТ Бури - Иван Николов" по аргумент, изведен от т. 34 ДР на ЗДДС. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав възприема описаната в първоинстанционното дело фактическа обстановка, която се потвърждава и от събраните доказателства. Спорът е за тълкуване на установените по делото факти във връзка с договора от 10.07.2006 г., (л. 15). В цитирания договор е записано - чл. 10, че възложителят запазва собствеността върху дрехите, но тази клауза е в противоречие с обективните действия на представителя на "Джовани Фешън" С. А., който е декларирал ВОД към ЕТ "Бури - Иван Николов", описвайки го във VIES декларацията. Съответно за българския търговец е налице ВОП, тъй като ВОД и ВОП са двете страни на конкретната стопанска операция. ВОП по смисъла на чл. 13 ЗДДС е придобиване правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е ДЗЛ, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В процесния случай е доказано по безспорен начин фактическото транспортиране и получаване на стоките, като във връзка с превоза са представени пътен лист и ЧМР, а заплащането на насрещната престация представлява изпълнение на облигаторно задължение без вещноправен ефект. Обосновани са съдебните мотиви във връзка с липсата на договорена неустойка. Рекламация относно качеството на дрехите е направена от крайния получател - германско дружество, което е наложило глоба на изпълнителя, като липсва съответната търговска кореспонденция, която да наложи извода за уговарянето и реализиране на обезщетение от неустойка. Не е извършено осчетоводяване на суми от неустойка. Решението на АССГ е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 478 лв. за производството пред ВАС, I А отделение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на I А отделение,