Решение № 60160 от 6.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 507/2021 г.

Решение № 60160 от 6.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 507/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Видин против въззивно решение № 5/14.04.2021 г., постановено по внохд № 166/2020 г. по описа на Окръжен съд - Видин. В протеста са изложени подробни съображения, ангажиращи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като постановлението за отказ да се образува досъдебно производство няма необходимия стабилитет, какъвто е налице при постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство и не бива да се отъждествява с него. Според представителя на държавното обвинение извършената на основание чл. 145 от ЗСВ предварителна проверка няма "наказателен характер" по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ и на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Претендира да се отмени изцяло решението и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него доводи и пледира същият да бъде уважен. Подсъдимият Л. В. Л. редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационният протест е подаден в предвидения в чл. 350, ал. 2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН, но не и по изложените в него съображения, които се възприемат изцяло от настоящия състав. Въз основа на жалба от 18.11.2015 г., в която са изложени твърдения, че спрямо Л. М. на 14.11.2015 г. в [населено място] е отправена закана за убийство от Л. В. Л., който насочил ловна пушка към него и казал "Сега ще те гръмна" е образувана преписка № 6797/2016 г. по описа на РУ на МВР - Видин и пр. преписка № 2765/2015 г. по описа на РП - Видин. След извършената предварителна проверка с постановление от 12.02.2016 г. на прокурор от РП - Видин е отказано да се образува досъдебно производство, поради липса на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 325 от НК. По жалба на пострадалия М. с постановление от 11.05.2016 г. на прокурор от ОП - Видин е отменено постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и преписката е изпратена на първоинстанционната прокуратура. След извършената допълнителна проверка с постановление от 19.09.2016 г. е последвал втори отказ на прокурор от РП - Видин за образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК или друго такова от общ характер. По делото няма данни това постановление да е обжалвано по реда на чл. 213, ал. 1, изр. 2 от НПК, респ. да е било отменено. Наказателното производство, по което е постановена първоинстанционната присъда, а в последствие и въззивното решение е образувано като досъдебно производство № 737/2017 по описа на РУ на МВР - Видин, пр. пр № 01904/2017 г. по описа на РП - Видин и е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с първото действие по разследването - с разпит на свидетел. С обвинителния акт спрямо Л. Л. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК за това, че "на неустановена дата от началото на м. май до края на м. юни 2016 г. в [населено място] се е заканил на Л. М. с убийство, отправяйки репликата "Сега да те гръмна ли" и насочвайки към него пушка". В съдебно заседание на 11.06.2020 г. по искане на прокурора, на основание чл. 287 от НПК, е допуснато изменение на обвинението – единствено относно времето, като е посочено, че горното деяние е осъществено на 14.11.2015 г. С постановената по нохд № 112/2019 г. по описа на РС - Видин присъда № 172/07.07.2020 г. подсъдимият Л. е признат за виновен в извършването на 14.11.2015 г. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "Б" от НК е осъден на пробация – с двете задължителни пробационни мерки, всяка, от които с продължителност от по осемнадесет месеца. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия М. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 14.11.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. гражданският иск е отхвърлен. По жалба на служебния защитник на подсъдимия е образувано внохд № 166/2020 г. по описа на Окръжен съд - Видин. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл. 334, т. 4 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е отменена изцяло първоинстанционната присъда и е прекратено наказателното производство по д. п. № 737/2017 г. по описа на РУ - Видин, пр. пр № 01904/2017 г. по описа на РП - Видин, образувано с първото действие по разследването на 19.09.2017 г. за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и водено срещу Л. Л.. Въззивният съд е приел, че след постановлението за отказ да се образува досъдебно производство недопустимо е образувано второ по ред наказателно производство относно същите факти и лица, което е в нарушение на изискванията на процесуалния закон при заобикаляне на забраната non /ne/ bis in idem, /не два пъти за същото/, т. е. постановлението за отказ да се образува досъдебно производство има характер на постановление за прекратяване на наказателното производство, поради което попада в обсега на действие на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, въпреки че формално не фигурира там. Настоящият състав на ВКС не споделя този извод. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК не предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице, за същото престъпление е имало постановление за отказ да се образува досъдебно производство и това не е случайно, тъй като чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ забранява дублирането на отделни наказателни процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние, само когато едната от тях е приключила с влязъл в сила акт, т. е. лицето е било окончателно оправдано или осъдено, съгласно наказателната процедура на държавата. По своята същност постановлението за отказ да се образува досъдебно производство не е от тази категория актове, тъй като подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура, без това да е обвързано, с какъвто и да било срок, т. е. няма нужния стабилитет и не се ползва с последиците на неотменимостта. На следващо място, следва да се има предвид, че целта на забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние като класически принцип на наказателнопроцесуалното право е да не се допусне повторение на приключили наказателни процедури, т. е. когато проведеното производство няма характер на наказателно по смисъла на Конвенцията, съобразно критериите "Е. ", то очевидно не попада в обхвата на закрилата, предоставена от чл. 4 от Протокол № 7. На тази принципна основа, изхождайки от целта на предварителната проверка – събиране на достатъчно данни за извършено престъпление, без да се извършват следствени действия, без да се събират доказателства, като събраната информация няма процесуална стойност, а е необходимо отново да се събере и провери, но вече чрез способите в НПК, докато целта на разследването е да се съберат и проверят всички доказателства, за да се разкрие истината за извършено престъпление и да се повдигне обвинение, с основание може да се приеме, че по своето естество предварителната проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на административнонаказателно производство, още повече, че тя не приключва с налагане или дори с предложение за налагане на конкретно наказание. В този смисъл не може постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да се приравнява с правните последици на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както е приел въззивния съд. В заключение следва да се добави, че цитираното Решение № 38/13.05.2019 г. по н. д. № 13/2019 г. на ВКС, III н. о. подписано с особено мнение на председателя на съдебния състав и докладчик по делото, макар да е в обратния смисъл, няма обвързващ характер. Въпреки гореизложеното, видно от материалите по делото в хода на предварителната проверка - на 08.12.2015 г. на Л. Л. е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който на 23.12.2015 г. е издадено и наказателно постановление за нарушение по чл. 60, ал. 1 от ЗОБВВПИ, за това че "на 14.11.2015 г. в [населено място] е носел сглобена ловна пушка "ИЖ" кал. 12 на обществено място", за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. По делото няма данни издаденото от началника на РУ на ОДМВР - Видин да е обжалвано от Л., т. е. административнонаказателно производство с безспорно наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ е окончателно приключило, като не се установява преди образуването на досъдебното производство същото да е възобновено, за да са преодолени последиците от повторно наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което е било проведено и приключило с окончателен акт административнонаказателно производство с "наказателен характер" по смисъла на Конвенцията. Ето защо, крайният резултат, до който е достигнал въззивния съд, а именно - че са налице основанията на чл. 334, т. 4 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство се явява правилен, но на друго основание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение