Решение № 17124 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2019 г.

Решение № 17124 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Струм инженеринг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Чаушева срещу решение № 57 от 04.01.2019 г., постановено по административно дело № 11137 по описа за 2018 г. на Административен съд – София - град. Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Излага, че към момента на изграждане на рекламното съоръжение през 2003 г. дружеството е спазило всички изисквания на приложимото към този момент законодателство, което е установено и от административния орган. АССГ неправилно не е приложил правната разпоредба на пар. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ПМС № 294 от 08.11.2016 г., с което е изменена Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Разпоредбата се отнася именно за преиздаването на вече издадените разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, каквото е въпросното разрешение притежавано от дружеството. Разпоредбата задължава административния орган да прецени предпоставките за преиздаване на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, които са били валидни към датата на издаването му т. е. 03.09.2003 г., защото към преиздадените разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения се прилага режимът приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към посочения момент не е съществувала разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), поради което тази правна норма е неприложима при преценката на административния орган. В ПЗР на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗП, обн. ДВ бр. 43 от 29.04.2008 г. не се съдържат правила за заварените към момента на влизането му в сила изградени рекламни съоръжения, каквото е това на дружеството. Подобни правила могат да бъдат въведени единствено чрез придаване на обратна сила на закона с изрична разпоредба съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА), каквато в случая липсва. Поради това разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗП не може да засегне правата на гражданите, които притежават вече изградени рекламни съоръжения над тунели. Техните права са защитени с разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г. Съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП, която е цитирана от административния орган като нарушена, е едно и също, както към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламно съоръжение и разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, така и към момента на постановяване на процесния отказ. Тя предвижда ограничение по отношение на разположението на рекламни съоръжения само в тунели и пред тях. Това показва, че към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламното съоръжение органът не е смятал, че поставянето му над тунела на автомагистрала "Хемус" е в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. Административният съд не е взел под внимание резултатите от съдебно-техническата експертиза в която се посочва, че съоръжението е разположено над тунел и след зоната на предупредителната вертикална сигнализация и не попада в разпоредбите на НСПП и ЗП. От отказа не става ясно и коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП е имал предвид. Същото важи и за чл. 25, ал. 3 ЗП, която също съдържа няколко хипотези. Подчертава, че непосочването на конкретни правни разпоредби и правно основание правят отказа незаконосъобразен понеже противоречи на изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Цитирана е съдебна практика на Административен съд – София град. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и оспорения отказ, а преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за издаване на исканото разрешение за срок от десет години. Ответникът – Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (УС на АПИ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Павлова в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Струм инженеринг" ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала "Хемус", на км 24+000 дясно, обективиран в писмо изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Осъдил е дружеството да заплати на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" сумата от 200 лв. разноски по водене на делото. От фактическа страна в първоинстанционното производство е установено следното: на оспорващото дружества с разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС № 42 от 10.02.2003 г. е разрешено да изгради 8 бр. РС над тунели в обхвата на АМ "Тракия" и АМ "Хемус", включително на тунел при км 24+000 дясно на АМ "Хемус". С разрешение № 501 от 03.09.2003 г. е разрешено на дружеството да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 24+000 дясно с площ от 48 кв. м. Със заявление до директора на областно пътно управление – София дружеството е поискало преиздаване на разрешение № 501 от 03.09.2003 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 24+000 дясно. Видно от приетите по делото протоколи № 15830 и 15844 от 2017 г. Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е взел решения да се назначи специализирано звено за инспекция, което да извърши проверка и експертна оценка за установяване състоянието на тунелите по републиканските пътища и да даде предложение за краткосрочни и дългосрочни мерки за подобряване на технико-експлоатационното им състояние. Със заповед № РД-11-116 от 15.02.2015 г., изм. със заповед № РД-11-123 от 16.02.2017 г. на член на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и назначено такова звено в състав от експерти от Института по пътища и мостове, специалисти от АПИ и областни пътни управления, автомобилна администрация, пътна полиция и др. С доклад № 93-01-1800/08.03.2017 г. същите са установили състоянието на тунелите и в т. VІ. 7 са препоръчали като краткосрочно мероприятие за безопасност на движението да се премахнат рекламните съоръжения и да се почисти растителността в обхвата на тунелите, включително и процесния, който видно от приложената по делото схема е на действителен км 32+260 – тунел "Витиня". На заседание на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", обективирано в протокол № 16631/2017 г. от 26.06.2017 г., с т. 2. 195. е взето решение да се откаже преиздаване на разрешение за ползване на рекламно съоръжение, изградено на АМ "Хемус" при км 24+000 дясно над/край тунел. С оглед на което е постановен оспореният отказ на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", като е прието, че РС при км 24+000 дясно е изграден в целия си габарит над тунел на АМ "Хемус". Поради това е нарушен чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП и чл. 25, ал. 3 ЗП, което обосновава отказ да се преиздаде исканото разрешение. Процесният отказ е съобщен на дружеството по реда на чл. 61, ал. 3 АПК чрез публикация в интернет страницата на АПИ на 19.07.2017 г. С писмо от 05.12.2017 г. на директора на Областно пътно управление – София оспорващото дружество е уведомено, че процесният отказ му е изпращан два пъти на адрес, но не получено/прието от представител на юридическото лице. Поради това е публикувано на сайта на АПИ. Въпреки указанието на първоинстанционния съд в определение от 15.01.2018 г., ответникът не е представил доказателства, че е изпращал процесният отказ два пъти, както и за причините, поради които не е получен от адресата. Поради това съдът по съществото е приел, че не може да установи дата на връчване на процесният отказ и приема за такава датата на получаване на писмото посочена от дружеството като 12.12.2017 г. Това заявление не било оспорено от ответника и съдът заключва, че жалбата, подадена на 22.12.2017 г., се явява подадена в срок. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Ю. Менгова. От заключението на вещото лице е установено, че съоръжението, експлоатирано от дружеството съществува на място на АМ "Хемус" на км 32+260 над тунел "Витиня". РС е монтирано върху изградена метална конструкция върху земния масив над тунела на разстояние около 20 м от горния ръб и около 30 м от долния ръб на тунелната обшивка. Вещото лице се е запознало с таблица за прекилометриране на магистралата, от която е установило, че РС се намира на км 32+260, като разликата от 8+260 км. до км 24+000 по разрешението за експлоатация отговаря на откритата през 2013 г. отсечка София – п. в. "Яна" с дължина 8, 46 км. Според вещото лице процесното съоръжение не е в тунел, преди или след него, а на 20 м над входа и портала на тунела. Към момента положението му не противоречи на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган, при наличие на кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е посочил, че издаденото на жалбоподателя Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗП, обн. ДВ, бр. 47/2012 г. - издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон - 25.06.2012 г. Счел е, че за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съдебен състав е обосновал извод за неоснователност на жалбата, поради което я е отхвърлил, като е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно. Изграждането и експлоатацията на РС са дейности представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. В чл. 26, ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Регламентацията на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 – 17 НСПП. Касационният жалбоподател е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17б НСПП. Съгласно чл. 17б, ал. 1 НСПП не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. Според пар. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. В случая, в съответствие с посочената разпоредба, издаденото разрешение за експлоатация на РС на "Струм инженеринг" ООД е изтекло на 26.06.2017 г., като срокът за преиздаване на разрешението е спазен. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП, посочена като основание за оспорения отказ, предвижда, че се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние, по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища. Нормата по своето съдържание допълва тази на чл. 25, ал. 3 ЗП, която също е посочена в отказа и гласи, че се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела. Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2, предл. 2 ЗП, разрешенията за специално ползване на пътищата, включително за експлоатация на рекламни съоръжения, се издават, при условие че са спазени изискванията на ЗП. От представените по делото доказателства, снимков материал, включително и приетата съдебно – техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че рекламното съоръжение е монтирано на 20 метра над входа на тунел "Витиня", като по този начин е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25, ал. 3 ЗП за изграждане на рекламни съоръжения над и около портала на тунела. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал съдебно – техническата експертиза в частта относно извода, че процесното рекламно съоръжение не е изградено в противоречие с чл. 25, ал. 3 ЗП тъй като това е правен въпрос. В настоящия случай безспорно се е установило, че рекламното съоръжение се намира над портала на тунел. Този тунел се проектира хоризонтално върху пътя и тази проекция е в зоната на действие на предупредителната вертикална сигнализация. Следователно всичко поставено над тунела, независимо дали е върху неговата конструкция, или върху планински масив, скала и т. н., попада в тази зона, проектирана хоризонтално върху пътя. От доказателствата по делото се установява, че процесното рекламно съоръжение попада в обхвата на хоризонталната проекция на тунела на пътя, т. е. в обхвата на пътя. Тази проекция е в зоната на действие на вертикалната сигнализация за тунел със съответния пътен знак, в която зона на действие е и всичко разположено вертикално над пътя до портала на тунела. От гореизложеното може да се направи обоснован извод, че рекламното съоръжение е изградено в противоречие с чл. 25, ал. 3 ЗП, като в случая е ирелевантно обстоятелството на какво разстояние от входа и портала на тунела се намира то, достатъчен е фактът, че то се намира над портала (вход/изход) на тунел. Поради, което е неоснователно твърдението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид изготвената експертиза при постановяване на решението си. Противно на твърдяното първоинстанционният съд в постановения съдебен акт подробно и детайлно е обсъдил заключението на вещото лице, като е посочил кои изводи кредитира и кои не, както и е изложил мотиви защо. Неоснователни са възраженията на касатора, за неправилно приложение на пар. 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г. Посочената разпоредба гласи, че преиздадените по реда на чл. 17б НСПП, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация. Правилно АССГ е приел, че тази разпоредба касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. (датата на която ПМС № 294 от 08.11.2016 г. е влязло в сила) разрешения за експлоатация, какъвто конкретният казус не е. Безсрочното разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение, след приемането на нормата на пар. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г. е станало срочно със срок за 5 години. След изтичане на срока му то не е валидно, то вече не е годен да породи желаните и предвидени в него правни последици акт. При издаване на новото разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение с подаване на заявлението дружеството започва нова, самостоятелна процедура и ново административно производство в което са приложими нови актуални правни норми, на които следва да отговаря разрешението. То следва да отговаря на правните норми към момента на издаването му /преиздаването му/, а не към момента на издаване на първоначалното разрешение, чиито срок е изтекъл. С оглед на което възраженията на касационния жалбоподател в тази насока са неоснователни. Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи, че от отказа не става ясно и коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП и чл. 25, ал. 3 ЗП е имал предвид органа. Доколкото като фактическо основание за отказа изрично е посочено, че рекламното съоръжение е изградено над тунел, обстоятелството, че не е посочено конкретното предложение от изброените в чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП също не обосновава незаконосъобразност на акта на това основание. Останалите възражения на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав и не се налага преповтарянето им. По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на АПИ сумата от 100, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,