Решение № 8506 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2011 г.

Решение № 8506 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михаил Тихолов Екимджиев срещу решение № 3689 от 16.11.2010 г. по адм. дело № 3340/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РД-15-1/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи". Поддържа се, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ИА "ЕСМИС", не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена в предвидения срок за оспорване и от активно легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно установена от административния съд. Като собственик от 1997 г. на три недвижими имота в гр. Тетевен, във връзка с преговори за продажба на един от тях през м. юни 2008 г., жалбоподателят е поискал от общината издаване на скици. При получаването им установил, че в тях е отразено съществуването на телекомуникационни кабели, които преминават през почти всички имоти на вилната зона, където е имотът и за чието полагане не е бил уведомен. От данните по делото става ясно, че това е станало през 2001 г. Предвид горното, в края на 2008 г. Екимджиев е подал молба до общината за предоставяне на информация въз основа на какъв акт са прокарани описаните съоръжения на техническата инфраструктура, одобрени ли са строителни книжа за това, има ли издадено разрешение за строеж; както и какви са границите на сервитут, засягащ имотите му, ако такъв валидно е учреден. Уведомен е от общинската администрация, че с поисканата информация тя не разполага и че същата би могла да бъде предоставена от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), чийто правоприемник сега е ИА "ЕСМИС". В началото на 2009 г. Екимджиев е сезирал ДАИТС с искане за предоставяне на информация по следните въпроси: налице ли е акт, въз основа на който са изградени съоръженията; има ли одобрени строителни книжа за прокарването им и издадено разрешение за строеж, ако има, какви са границите на сервитута, засягащ имотите му, издаване на заверени преписи от актовете за учредяване на сервитут, за разрешаване и реализиране на строителството. По искане на агенцията заявителят е уточнил точното географско разположение на имотите, но отговор по искането не последвал. По жалба на Екимджиев срещу мълчаливия отказ на административния орган, която е уважена от Административен съд София - град, отказът е отменен като незаконосъобразен и агенцията е задължена от съда да се произнесе по искането с допълнителните му уточнения. Въпреки несъгласието си с мотивите на съдебното решение, жалбоподателят не го е обжалвал, а и предвид обстоятелството, че то е благоприятно като краен резултат за него, оспорването му би било недопустимо съгласно константната съдебна практика. Същото влиза в сила на 29.12.2009 г., а на 10.03.2010 г. Екимджиев сезира ИА "ЕСМИС" с искане за изпълнение на съдебния акт и предоставяне на исканата информация. На 06.10.2010 г. жалбоподателят е уведомен за процесното решение № РД-15-1 от 29.03.2010 г., с което искането му е оставено без уважение. Видно от съдържанието му, в архива на ИА "ЕСМИС" се съхраняват приемо-предавателен протокол с вх. № 0167/09.07.2001 г. за предоставяне на далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение (вкл. кабелна магистрала Тетевен - Троян) от МО на БТК ЕАД - СП "ДО", както и строителна документация, включваща работни проекти, проекто-сметна документация и съгласувателни проекти. Посочено е, че обектът "Кабелна магистрала Тетевен - Троян" е проектиран, построен и въведен в експлоатация с протокол - образец 16 № 0899/02.12.1998 г. на МО и има издадено на 24.02.1999 г. разрешение за ползване на строеж (Е-0582/98). Тези два документа не са налични в архива на агенцията и следва да се намират в архива на МО. За да откаже предоставянето на исканата информация, приета за дължима съгласно правилата на ЗДОИ (в какъвто смисъл са и решаващите мотиви на АССГ), органът се е мотивирал с обстоятелството, че двата описани документа са с гриф за сигурност, като протоколът е с гриф "поверително", а останалата част от документацията е с гриф "секретно". Позовал се е на предвидената в действащото ни законодателство защита на информация от такъв характер чрез ЗЗКИ и по конкретно на нормата на чл. 3, ал. 1 от същия закон, която предоставя достъп до класифицираната информация само на лица, получили разрешение за достъп при спазване на принципа "необходимост да се знае". При липса на издадено разрешение на жалбоподателя от компетентната служба за сигурност в съответствие с изискванията на ЗЗКИ, достъп до исканата информация не може да му бъде предоставен. Като е възприел съображенията на органа, както и погрешната правна теза за приложимия в случая закон и конкретно на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, която теза е развита в мотивите на предходното съдебно решение, с което е отменен мълчаливият отказ и преписката е върната за ново произнасяне, съдът е отхвърли жалбата като неоснователна. Решението е неправилно като материалнонезаконосъобразно. Противоречи на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, която съдържа легално определение на понятието "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ. Исканата информация от лице - собственик на недвижими имоти за обекти на техническа инфраструктура, изградени в същите имоти, касае административно обслужване на гражданин, който се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 149 от ЗУТ, на което следва да бъде съобщено издаването на разрешение за строеж, с произтичащите от това последици, каквато е правото на оспорване. Предоставянето на тази информация е изключено от приложното поле на ЗДОИ, по аргумент от разпоредбата на чл. 8, т. 1 от ЗДОИ. Мотивирането на отказа и съдебното решение с разпоредби от неприложим закон е основание за отмяната им поради незаконосъобразност. Решението противоречи на разпоредбата на чл. 39а от ЗЗКИ, тъй като търсената информация е необходимо да се знае, с оглед упражняване на конституционно право на защита на собствеността. Предвид изложеното решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореното решение № РД-15-1/29.03.2010 г. също да бъде отменено като материалнонезаконосъобразно. Преписката следва да се върне на ИА "ЕСМИС", която следва да предостави достъп на Михаил Екимджиев до визираните документи, които безусловно съдържат исканата информация. Сезираният орган следва да направи необходимото, за да се снабди и с документите, находящи се в МО и касаещи въпросния строеж в имота на лицето, за да отговори точно и изчерпателно на поставените от жалбоподателя въпроси, а при пречка да ги получи, да препрати заявлението до органа, който разполага с тях. При този изход на спора, основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, поради което агенцията следва да се осъди да му заплати сумата 15 лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение