Решение № 6116 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9/2010 г.

Решение № 6116 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 102/13.11.2009 г., постановено по адм. д. № 131/2009 г. Административен съд гр. Кърджали е отхвърлил жалбата на Джемиле Али Шабан от с. Сърнак, обл. Кърджали срещу решение № 19/10.07.2009 г. на директора на РУСО гр. Кърджали. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Джемиле Али Шабан с оплакване, че е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че по отношение на нея са налице условията за изплащане на обезщетения и помощи, тъй като добросъвестно се е осигурявала при 12-месеца непрекъснат осигурителен стаж. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, като бъде уважена първоинстанционната жалба. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представлява Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Кърджалийския административен съд за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и касационните доводи са насочени към прилагане на релевантната материалноправна норма по отношение на Джемиле Али Шабан с твърдение за придобиване на съответните осигурителни права. Настоящата инстанция намира правните изводи на първоинстанционния съд за правилни. Не се спори по факта, че на 13.03.2009 г. жалбоподателката е подала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице и започване на дейност като земеделски производител от 20.02.2008 г. Като период за осигуряване за всички социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица е отразила да се счита за начална дата 20.02.2008 г. От Областна дирекция "Земеделие" гр. Кърджали се представят данни, че лицето е регистрирано като земеделски производител на 04.11.2008 г. Не е спорно също по делото, че Джемиле Али Шабан е внесла с 2 бр. приходни касови ордери от 31.03.2009 г. и от 07.04.2009 г. чрез Осигурителна каса токачка, суми за осигурителни вноски за периода м. 2 - м. 12. 2008 г. и м. 1-м. 3.2009 г. При тези данни по делото правилно съдът е приел, че не се доказва наличие на изискването по чл. 48а от КСО за 12 месеца редовен осигурителен стаж. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ). Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата - задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В ал. 2 от същата норма се пояснява, че задължението за осигуряване на опоменатите лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, което се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. След като съдът е установил, че физическото лице не е декларирало по реда на чл. 1, ал. 2 от наредбата действителната дата на започване дейност като земеделски производител, не може осигурителното правоотношение да се счита започнато със задна дата, поради заплатените от нея осигурителни вноски в размера, определен за покриване на визираните осигурителни рискове с начало м. 02.2008 г. Обосновани са мотивите в решението, че жалбоподателката няма безспорно доказан 12-месечен осигурителен стаж преди настъпване осигурителното събитие и не може да ползва правото на обезщетение по чл. 48а от КСО за осигурителния риск бременност и раждане. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,