Решение № 1757 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7159/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. Маркова, [ЕГН], чрез адв. Р.Пенчева, против Решение 138 от 08.06.2023г. на Административен съд Велико Търново по адм.д. 50 по описа за 2023г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 115/2017-1/07.09.2017 г. на началника на отдел Местни приходи като орган по приходите в община Лясковец, в частта, потвърдена с Решение 2/11.06.2021 г. на зам. кмет на община Лясковец, с която на ЕТ СТЕФМАРК С. Марков са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 2013 г. 2016 г. в общ размер на 4 464,66лв. главници и лихви и в тази, с която частично е отменен АУЗ в останалата му част относно установените задължения за ТБО . В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че е доказано престиране на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и ползване на депо за депониране на отпадъци. Процесният имот бил извън регулация, извън урбанизирана територия, което не било взето предвид. Неправилно съдът определил задълженията въз основа на неправилно изчислена данъчна оценка. Иска решението да бъде отменено и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба заместник кметът на Община Лясковец, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба в частта й, с която се оспорва първоинстанционното решение, в частта му, с която АУЗ е отменен и за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба в останалата й част. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, спрямо първоинстанционното решение, в неблагоприятната за касатора част, с която жалбата против АУЗД е отхвърлена, поради което е процесуално допустима в тази част. Касационната жалба в останалата й част - против първоинстанционното решение, в частта му, с която АУЗД частично е отменен е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане като касационното производство в тази част се прекрати. Разгледана по същество касационната жалба в допустимата й част е неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново, за втори път, след отменително Решение 619 от 19.01.2023г. по адм.д.2877 на Върховния административен съд, състав на първо отделение, е бил акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 (АУЗ) 115/2017-1/07.09.2017 г. издаден от началник отдел Местни приходи при община Лясковец, потвърден с решение 2/11.06.2021 г. на заместник кмета на община Лясковец, с който на С. Марков в качеството му на ЕТ Стефмарк С. Марков са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и ТБО за периода от 2013 г. до 2016 г. в общ размер на 5 223,12 лв. и лихви 1 351,76 лева лв. за имот, находящ се в гр. Лясковец, представляващ земя и сграда. С АУЗД са установени задължения само по два от трите компонента на ТБО, а именно - за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. За да отхвърли жалбата против АУЗ в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че : =по отношение на данъчни периоди 2014, 2015 и 2016г. са представени месечни отчети за всеки месец от тези години. Като извършени дейности в тези отчети /или актове на места/ са включени както сметосъбирането на различни видове съдове, така и почистване на ЕГО и биоразградими отпадъци от паркове и градините, почистване на локални замърсявания, ръчно метене и машинно метене. При тези данни съдът е приел за доказано предоставянето от община Лясковец на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване през данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2016г.. =услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения таксата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ се дължи когато общината има депо. В изпълнение дадени на ответника указания са представени писмени доказателства - писма от Кмета на Община Велико Търново до кмета на Община Лясковец за дължими двумесечни разходи по поддръжка и експлоатация на общинско депо за неопасни битови отпадъци [населено място] съобразно 23 процентното участие на Община Лясковец и количеството извозени битови отпадъци, Справка за количеството на депонираните отпадъци от Община Лясковец и преведените отчисления по сметка на Община Велико Търново за периода от 01.2011г. до 12.2014г., писмо от кмета на община Велико Търново, с което се уведомява община Лясковец, че от 11.08.2016г. е прекратена експлоатацията на Депо за твърди отпадъци в [населено място] и отпадъците следва да се транспортират до Регионалната система за управление на отпадъците, Договор за възлагане на обществена поръчка от 18.02.2016г. с предмет избор на оператор за експлоатация и стопанисване на Регионална система за управление на отпадъците в регион Велико Търново за общините Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица , месечни справки да количеството извозвани отпадъци за м. 08, 09, 10, 11 и 12.2016г. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че е установено по безспорен начин за тези периоди използването на депо за обезвреждане на битови отпадъци от Община Лясковец. За да определи размера на установените задължения, съдът е приел, че основа за облагане следва да бъде данъчната оценка на земята и сградата при липса на декларирана актуална отчетна стойност на имотите. Решението е правилно. Необосновано в касационната жалба се поддържа, че установяването на публичните задължения е незаконосъобразно, защото процесният имот е извън строителните граници на гр.Лясковец. На осн. чл.63, ал.1 ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината. В случая, не е спорно, че услуги по т.1 на чл.62 не са предоставяни и задължения за това не са установявани. На осн. чл.64 ЗМДТ в приложимата му редакция (в сила от 01.01.2010г.) таксата се заплаща от лицата по чл. 11. По чл.11 данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Кои са тези имоти определя чл.10, ал.1, като пред първоинстанционния съд и при двете разглеждания на делото не е било спорно, че процесният имот е облагаем с данък върху недвижимите имоти и АУЗ относно установяването на този данък за процесните периоди е влязъл в сила. Неоснователно е касационното оплакване, че не е доказано реалното престиране на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и използване на депо за битови отпадъци. Указания за представяне на такива доказателства са дадени с първото касационно решение на ВАС, тези указания са изпълнени и въз основа на представените доказателства първоинстанциният съд обосновано е приел, че са доказани посочените факти с правно значение. На последно място, едва в касационната жалба против повторно постановеното първоинстанционно решение се прави довод за неправилно определяне на данъчната оценка на процесните имоти, което е довело до неправилно определяне на основата за облагане. Освен, че не е конкретизирано, това оплакване е по фактите и е недопустимо да се прави едва на този етап на процеса. Предвид изложеното, оспореното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата против АУЗ следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение