Решение № 1921 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2011 г.

Решение № 1921 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Тихомир Илиев Петров, действащ като ЕТ "Тихомир Петров", със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Капитан Петко войвода" № 4, вх. Г, ет. 7, ап. 19, против Решение № 312 от 14.02.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3207 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 180900846/31.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 444/24.06.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъква, че съдебното решение е неправилно единствено поради съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъобразяване на факта на прехвърлянето на търговското предприятие на търговеца на 14.01.2009 г. (преди ревизираните данъчни периоди) на Кремена Илиева Неделчева. С договор от 15.04.2009 г. предприятието било прехвърлено обратно, но с неистински подпис върху договора за ревизираното лице, за което било образувано досъдебно производство от РП Русе, което не е приключило. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Тихомир Илиев Петров е прехвърлил предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на лицето Кремена Илиева Неделчева. Договорът е вписан в търговския регистър на 14.01.2009 г., след което с договор от 15.04.2009 г. предприятието е прехвърлено обратно на ревизираното лице. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец и липса на споразумение с кредиторите прехвърлителят остава солидарно задължен с правоприемника до размера на получените права. От тази норма следва, че няма законова пречка за определяне на данъчни и осигурителни задължения на физическото лице за дейността му като ЕТ и след прехвърлянето на предприятието при липса на споразумение с данъчната администрация. Затова, първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е потвърдил така издадения РА без да изчака резултата от образуваното предварително наказателно производство относно действителността на подписа по договора за второто прехвърляне. Искането за спиране на касационното производство до приключване на досъдебното наказателно такова относно действителността на второто прехвърляне на търговското предприятие е процесуално недопустимо в касационното производство, а и по същество изходът на посоченото наказателно производство не е преюдициален по отношение на законосъобразността на РА. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,