Решение № 3029 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2011 г.

Решение № 3029 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и по чл. 229 АПК. Образувано е по касационни жалби на Иван Петров Иванов и Димитър Иванов Христов, на община Бургас срещу решение № 704/25.05.2011 г. по адм. д. № 846/2009 г. на Административен съд гр. Бургас и по частна жалба на Общинския съвет гр. Бургас срещу определение № 1112/10.06.2011 г. по същото дело. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нередовност на първата касационната жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Касационните жалби са подадени в срок, но касационната жалба на Иван Петров Иванов и Димитър Иванов Христов е процесуално недопустима при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Петров Иванов и Димитър Иванов Христов срещу решение № 32/13.04.2009 г. на Общинския съвет гр. Бургас, с което е одобрен ПУП - план за регулация и застрояване на кв. Крайморие - окончателен проект при условията на чл. 16 ЗУТ ведно със специфични правила и норми за неговото прилагане досежно собствения им имот с № 004393, находящ се в землището на кв. Крайморие, масив "Кафка", и преместването им от кв. 53 в кв. 58. С обжалваното решение съдът е отменил обжалвания административен акт в частта, в която за собствения на Иван Петров Христов и Димитър Иванов Христов е отреден УПИ II-198 в кв. 58 и е върнал преписката на органа за изпълнение на процедурата по чл. 16, ал. 4 ЗУТ. Така постановеното решение е благоприятно за жалбоподателите, поради което за тях не е налице правен интерес от обжалването му. Що се касае до исканията в писмените бележки на пълномощника на касаторите да се остави обжалваното от тях решение в сила в частта за отмяната му, а в останалата част да се измени, като преписката се върне на органа да изследва други възможности за отреждане на УПИ, то такова искане също е недопустимо и налага касационната жалба да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. По касационната жалба на Общинския съвет гр. Бургас: Касаторът намира обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Твърди в жалбата си, че до влизането в сила на плана, с който се определя равностоен имот, е невъзможно определяне на оценка по чл. 210 ЗУТ. Едва след предоставянето на равностоен урегулиран имот ще възникне задължение на комисията да се произнесе по пазарната стойност на прехвърления в полза на общината имот за нуждите по ал. 1, изречение 1 и отстъпения равностоен имот. За да постанови горепосочения резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По делото не се съдържат данни да е изследвана и изпълнена от административния орган предпоставката на чл. 16, ал. 4, изр. III - то от ЗУТ, според която урегулираните имоти трябва да са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ. В настоящия случай не се твърди и не се установява произнасянето на подобно решение, поради което възражението на жалбоподателите за неравностойност на имотите преди и след регулацията се явява основателно. Според твърдението на вещото лице когато се съпоставят два имота освен предвижданията като показатели на плана се отчита и фактическото наличие и степен на изграждане на някакви комуникации или близостта на имота до такива, с цел стойността на евентуално реализирано застрояване. В процесния случай фактическото положение на имота по КВС е по-близко до урбанизираната територия, асфалтов път, ВиК мрежи спрямо местоположението на предвидения с плана УПИ. По делото се съдържат данни, че отреденият с плана имот е в близост до дере и с незначителна отдалеченост от морето (5 метра, които се равняват на по-малко от 1%), но е ъглов и с добри устройствени показатели. При тези фактически данни липсата на оценка от комисията по чл. 210 от ЗУТ се явява съществен недостатък, който води до материална незаконосъобразност на одобряващата заповед, тъй като не е изпълнена една от предпоставките на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, а именно да е установено по предвидения ред - с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, че урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди регулация. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон: В хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ подробните устройствени планове имат отчуждително действие. То настъпва по силата на самия план с влизането му в сила - чл. 16, ал. 5, изречение 1-во. В случая обезщетяването в резултат на отчуждителното действие на плана е само с вече урегулирания остатък от поземления имот. Пазарната му стойност не може да е по-малка от тази преди урегулирането му, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ- съгласно чл. 16, ал. 4, изречение 3-то ЗУТ. След като съдът проверява изцяло законосъобразността на плана, от липсата на такова решение на комисията е основание за отмяна на одобрения ПУП в обжалваната му част. По частната жалба: С обжалваното определение съдът е осъдил Общинския съвет гр. Бургас да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски в размер на 1 832 лв. Определението е неправилно: За да възникне задължение за присъждане на разноски, то те следва да са своевременно претендирани-до приключване на делото с пледоариите в хода по същество, за да може другата страна да направи възражение - чл. 78, ал. 5, изречение 2-ро ГПК. В случая са поискани едва с писменото становище след приключване на делото и не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,