Решение № 6074 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2012 г.

Решение № 6074 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Началникът на отдел "Пътна полиция" - СДВР, чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Хр. Маркова е оспорил решение № 5379/25.11.2011 г., постановено по адм. д. № 6358/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № 99516 от 9.09.2004 г. за изземване на притежаваното от Чавдар Георгиев Тончев от гр. София, свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС). По съображения за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, се претендира касиране на решението. Ответникът - Чавдар Георгиев Тончев, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че заповедта за отнемане на СУМПС е издадена без да се цитират и представят влезлите в сила наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, послужили като основание за отнемане на контролните точки на водача, като единствено е посочено, че лицето не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. При установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки, че не са изпълнени предпоставките на чл. 171, т. 4, вр. с чл. 157, ал. 4 ЗДвП за налагане на предвидената принудителна административна мярка (ПАМ). Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, които съдът не може да допълва или заменя, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическите факти на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). Съдебната инстанция по същество проверява дали изложените в акта фактически основания, действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици (чл. 142, ал. 1 АПК). От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил наличието на правнозначимите факти, с които мотивира взетото административно решение, като към преписката липсват каквито и да е доказателства за наличие на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. Такива не се били ангажирани въпреки изричните указания на съда, дадени с определение от 19.09.2011 г. След като рамките на съдебното производство пред АССГ не е проведено пълно и главно доказване на факта на загубена правоспособност на водач на МПС поради изчерпан лимит от контролни точки (Арг.: чл. 157, ал. 4 ЗДвП) и при констатираната липса на мотиви към акта, ангажираните пред настоящата инстанция писмени доказателства не могат да променят възприетият правен резултат. Предвид изложеното, първостепенният съд е постановил съответно на закона решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за репариране на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 700 лева, установена с приложен договор за правна защита и съдействие и разписка за плащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,