Решение № 4037 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13727/2015 г.

ВАСIV отделение03.04.2017 г.докладчик Бисерка Цанева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5730/23.09.2015 г. постановено по адм. дело № 10608/2014 г. на Административен съд – София ОСЪЖДА Н. Ц. П. от [населено място] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" направените по делото разноски в размер на 100, 00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4037 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13727/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Ц. П. от [населено място] против решение № 5730/23.09.2015 г., постановено по адм. дело № 10608/2014 г. на Административен съд – София, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-220-6500/863/12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с която е направен отказ за финансово подпомагане. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна на решението. Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – София е образувано по жалбата на Н. Ц. П., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-220-6500/863/12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от П. заявление за подпомагане с УИН 22.18.0513/51551 за кампания 2013 г., както следва: по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 39 446. 06 лв., а по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ - 20 245. 07 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата против Уведомителното писмо. За да постанови този резултат съдът е приел, че по заявление на П. са извършени кръстосани административни проверки, от които е установено, че земеделският производител е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в Наредбата по чл. 40. В пояснителната част от таблицата, неразделна част от обжалвания акт е посочено, че при тези проверки са съпоставени заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП със специализирания слой "площи в добро земеделско състояние", одобрен със Заповед № РД-09-840/02.12.2013 г. и Заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на МЗХ за кампания 2013 г. Като основание за отказа е посочена нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане определени в Наредбата по чл. 40. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила, че са налице недопустими за подпомагане площи и по двете мерки площи в размер на: по СЕПП 40. 63 ха или 46. 87 %, а по НР1 наддекларираната площ е 40.63 ха или 48.65 %. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, а възраженията за немотивираност на административния акт са неоснователни, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Така постановеното решение е правилно. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните – чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели – чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. Система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. Система за идентификация и регистрация на животните и 4. Интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Видно от доказателствата по делото и от двете съдебно – технически експертизи, размерът на недопустимата площ е определен именно въз основа на проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не въз основа на проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г. се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления за подпомагане. Правилно в тази връзка е направеното в обжалваното решение отбелязване, че в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са регламентирани 7 самостоятелни основания, при които РА намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП. В т. 4 и т. 6 от него е уредена хипотезата на отказ в случай, че заявените за подпомагане площи кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, както и площи, попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. В случая, видно от приложените по делото писмени доказателства по отношение на заявените от жалбоподателя площи са били извършени административни проверки при които са съпоставени заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП със специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен със Заповед №РД-09-840 от 02.12.2013 година и Заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 година на МЗХ за кампания 2013 година. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да възрази срещу обхвата на обновения специализиран слой, одобрен със заповед Заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 година, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. Като правни основания за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2013 г. /по СЕПП/, както и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за парцелите заявени за подпомагане по НР1. Неразделна част от оспореното писмо са таблицата за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последната, заедно с обстоятелствената част от уведомителното писмо, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа с факта, че земята не е включена в специализирания слой. В случая е установено, че част от заявените площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., поради което не подлежат на подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП – основание изрично посочено в словесната част на уведомителното писмо. В този случай административният орган правилно е отказал финансово подпомагане на касатора поради невключване на заявените парцели в специализирания слой, тъй като размерът на редукцията съставлява установената разлика при пространственото сравнение на заявените площи с референтните парцели от СИЗП. Съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ над 20 % санкционираната площ е равна на установената и се отказва финансиране. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на установената недопустима площ по СЕПП н НР1, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи над 20 % е отказана субсидия по СЕПП в размер на 39 446. 06 лв., а по НР1 – 20 245. 07 лв. Тези изводи не се опровергават и от изслушаните по искане на жалбоподателя свидетелски показания от които се установява, че и двамата свидетели са работили по договор с касатора, като са имали за предмет на дейност почистване на шипки и храсти от имоти в землищата на [населено място] и [населено място] баня през 2013 г. И двамата свидетели твърдят, че имотите са разпокъсани, а не са на едно място и че обхващат около 500-660 декара. При това положение следва, че административният орган правилно е постановил отказ по подаденото заявление, съобразно установения процент наддеклариране и е отказал плащане по СЕПП и НР1. По изложените съображения решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния ответник за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същата следва да се уважи в размер на 100 лв., определени според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1