Решение № 16003 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2020 г.

Решение № 16003 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на Министерство на външните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Николаева, против решение № 4566/16 април 2020 г., постановено по адм. д. № 8667/2018 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от З. Миленов против заповед № К-189/21 май 2018 г. на министъра на външните работи. Със заповедта, на осн. чл. 68, ал. 2, т. 2 от Закона за дипломатическата служба (ЗДиплС), вр. с утвърден от министъра протокол № ЧР-36-00-5 от 15 май 2018 г. е прекратена, считано от 01 юни 2018 г. командировката му в посолството на Република България в Швейцария. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Решаващият съд е изложил законосъобразни мотиви, че в случая няма произнасяне по възражението, съобразно изискването на чл. 25, ал. 5 от Наредба № 1/2013 г. за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба, което е задължение на Кариерната комисия и следва да се изпълни при съвместното му обсъждане с предложението на съответния ръководител на дипломатическата служба за предсрочно прекратяване на командировката. От протокола на заседанието на Комисията се установява, че е отразено депозирането на предложението и възражението на засегнатото лице, без да са направени обсъжданията. Правилно съдебният състав е квалифицирал нарушението като съществено поради обстоятелството, че в решението на комисията не се съдържа и обосновава основанието за прекратяване, както и фактическите обстоятелства в тази връзка. Безспорно е, че непосочването на основание и съответните фактически обстоятелства, довели до приложимостта на правната норма в процесния административен акт ограничава правото на защита на жалбоподателя. Не без значение е и това, че по този начин се нарушават административно процедурните правила, в смисъл на липса на основен реквизит на акта – посочване на фактически основания за издаването му. Независимо, че решението на комисията не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, предвид обстоятелството, че е част сложния фактически състав по издаване на заповедта, обосновано съдът е извел извод, че нарушенията при приемане на това решение рефлектират върху законосъобразността на заповедта и водят до съществено нарушение на административно процедурните правила. Наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на заповедта са неоснователни. В чл. 68, ал. 2 ЗДиплС са уредени случаите, в които дългосрочната командировка може да се прекрати. Процесната хипотеза е визирана в т. 2 на посочения текст и на нея се е позовал административният орган. По идентичен начин е решен въпроса в чл. 25, ал. 2 от Наредба № 1/2013 г., като основанието по т. 2 е доразвито в чл. 25, ал. 2 и ал. 6 от Наредбата. Неоснователни са и касационните доводи, както за липса на визираните в обжалваното решение нарушения на административнопроизводствените правила, така и касателно спазване на целта на закона. Целта е да се осигури изпълнение на служебните задължения от служители за качествено и стриктно справяне с възложената работа. В случая обаче не са установени факти, доказващи некачествено изпълнение, това не е обсъдено в процеса на издаване на заповедта и липсват мотиви в тази насока. Налага се извод, че не може да се приеме, че с издаване на заповедта е постигната целта на закона. Не са налице и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, както и доказателствата в тяхната съвкупност. Възраженията за неправилно кредитиране на свидетелските показания са неоснователни. Преценката на съда е направена в контекста на всички събрани доказателства. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав