Решение № 1495 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2018 г.

Решение № 1495 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационен протест на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали, против Решение № 197/23.11.2017 г., постановено по административно дело № 245/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлен протестът му с искане за прогласяване нищожността на Заповед № РД-100/21.08.2015 г. на Кмета на Община Кърджали. В касационния протест се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на административния акт. Оспорват се правните изводи, възприети от съдебния състав относно отсъствие на тежък порок, водещ до нищожност на процесната заповед. Твърди се, че наличието на решение на общинския съвет е необходимо условие във всички случаи на извършване на разпоредителни действия с общински имоти, в това число и при учредяване право на пристрояване по чл. 38, ал. 2 ЗОС, респективно при липса на такова решение заповедта е лишена от законова основа и се явява нищожна. Ответните страни, Кметът на Община Кърджали и С. Хубенов, не изразяват становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационният протест за процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Кърджали е заповед, издадена от Кмета на Община Кърджали, с която в полза на С. Хубенов, е учредено възмездно право на пристрояване за изграждане на тераса със застроена площ 6, 94 кв. м., към собствения му апартамент в жилищен блок, находящ се в поземлен имот – частна общинска собственост. Тези факти не са били спорни между страните, спорът е правен и касае валидността на заповедта. Установено е, че липсва решение на общинския съвет, което да разрешава процесното учредяване, поради което съдът е бил сезиран с искане за прогласяване нищожността на заповедта. Съдът е отхвърлил подадения протест, като е развил подробни и аргументирани мотиви, обуславящи валидността на административния акт. Правилно е установил, че заповедта е издадена от материално, персонално и териториално компетентен орган. Извършил е анализ на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОС, в една от хипотезите на която попада конкретния случай и която регламентира облекчен ред за учредяване право на пристрояване към жилище в сграда - етажна собственост, находяща се в имот – частна общинска собственост, в полза на собственика на жилището. Редът, който се следва в тази специална хипотеза се урежда в съответната наредба по чл. 8, ал. 2 ЗОС. В приложимата в случая Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Кърджали, не е въведено изискване заповедта на кмета за учредяване на право на пристрояване по чл. 38, ал. 2 ЗОС, да се предхожда задължително от решение на общинския съвет, поради което такова не се изисква. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,