Решение № 647 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2066/2014 г.

Решение № 647 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2066/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните против решение от 11.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7719/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № НК-5/17.07.2013 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която на Христо Делчев Вълчанов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е по делото, че Вълчанов е изпълнявал длъжността директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Хасково /ОДБХ - Хасково/. С оспорената пред АССГ заповед на касационния ответник е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че в качеството си на директор на ОДБХ - Хасково не е изпълнил Решение № 12977/18.10.2012 г. на Върховен административен съд, седмо отделение по адм. дело № 6563/2012 г., с което е оставено в сила Решение № 65 от 27.03.2012 г. по адм. дело № 817/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, като издавайки заповед № 2733/13.12.2012 г. на директора на ОДБХ - Хасково, същият назначава комисия, която да извърши проверка на "Магазин с транжорна", находящ се в гр. Хасково, а не на обект "Предприятие за производство на млени меса, месни заготовки и разфасовки от червено месо" с рег. № 2605013, на който е спряна със заповед № 1860/17.11.2011 г. цялата дейност на обекта. Административното производство е започнало по инициатива на изпълнителният директор на БАБХ, който е разпоредил образуване на дисциплинарно дело срещу Вълчанов със заповед № РД-11-639/10.06.2013 г. по повод извършени от него нарушения, констатирани с доклад вх. № 6604 от 16.05.2013 г. Резултатите от заседанията на Дисциплинарния съвет са отразени в протокол от 16.07.2013 г., в който е прието, че е налице основанието по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл на Вълчанов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за неизпълнение на служебните задължения и в този смисъл е направеното до дисциплинарнонаказващия орган предложение. Изпълнителният директор на БАБХ е възприел описаната фактическа обстановка от комисията извършила проверката и констатациите й относно установено неизпълнение на Решение № 12977/18.10.2012 г. на Върховен административен съд, седмо отделение по адм. дело № 6563/2012, с което е оставено в сила Решение № 65 от 27.03.2012 г.по адм. дело № 817/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, като издавайки заповед № 2733/13.12.2012 г. на директора на ОДБХ - Хасково, същият назначава комисия, която да извърши проверка на "Магазин с транжорна", находящ се в гр. Хасково, а не на обект "Предприятие за производство на млени меса, месни заготовки и разфасовки от червено месо" с рег. № 2605013, на който е спряна със заповед № 1860/17.11.2011 г. цялата дейност на обекта. С оспорената пред АССГ заповед дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание "уволнение" на Вълчанов. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, но при нарушаване на предписаната от закона форма, както и че същият е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Поради това заповедта е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Обосновани са изводите на АССГ за спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ, бр. 24/2006 г./, която предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Христо Вълчанов е изслушан от наказващия орган на 16.07.2013 г., като е представила писмени обяснения на 15.07.2013 г. Основателен е изводът на АССГ, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарнонаказващия орган, като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват. В същата е посочено, че държавният служител в качеството си на директор на Областна дирекция по безопасност на храните не е изпълнил Решение № 12977/18.10.2012 г. на Върховен административен съд, седмо отделение по адм. дело № 6563/2012, с което е оставено в сила Решение № 65 от 27.03.2012 г. по адм. дело № 817/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, като издавайки заповед № 2733/13.12.2012 г. на директора на ОДБХ - Хасково, същият назначава комисия, която да извърши проверка на "Магазин с транжорна", находящ се в гр. Хасково, а не на обект "Предприятие за производство на млени меса, месни заготовки и разфасовки от червено месо" с рег. № 2605013, на който е спряна със заповед № 1860/17.11.2011 г. цялата дейност на обекта, без да е посочено кога са извършени нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и в какво конкретно се изразяват същите. Следователно в нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените от Христо Вълчанов нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарнонаказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован видът и размерът на наложеното наказание, което дисциплинарнонаказващият орган не е сторил в конкретния случай. Правилно съдът е приел, че не е налице основание за дисциплинарна отговорност, поради недоказаност на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в твърдението, че Христо Вълчанов в качеството му на директор на Областна дирекция по безопасност на храните е осъществил нарушенията на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, посочени като основание за издаване на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Направеното от служителя във връзка с издаването на заповед № 2733/13.12.2012 г. на основание чл. 31, т. 1 от УП на БАБХ във връзка с писмо вх. № II-2967/03.12.2012 г. от П. Матев - управител на "Матев" ООД гр. Пловдив и определената комисия, която да извърши проверка на обект "Магазин с транжорна" находящ се в гр. Хасково, ул. "Недялка Симеонова" № 4 и да изготви становище до директора на ОДБХ - Хасково сочи за активност от негова страна, като в приложеното по дело писмо с дата 3.12.2012 г. от П. Матев - управител на "Матев" ООД до Областна дирекция по БХ - Хасково е посочено, че във връзка с Решение № 12977/18.10.2012 г. на Върховен административен съд, следва да се разпечата транжорна, намираща се в гр. Хасково, ул. "Недялка Симеонова" № 4, за да може същата да започне да функционира. Отделно от това, от приложеното по дело Удостоверение за временна регистрация на обект за производство на храни № 111/26.10.2011 г. е видно, че обект "Матев" ООД - "Предприятие за производство на млени меса, месни заготовки и разфасовки от червено месо" се регистрира с рег. № 2605013 за периода 26.10.2011 г. до 26.01.2012 г., а заповед № 2733 на директора на ОДБХ - Хасково, с която същият назначава комисия, която да извърши проверка на "Магазин с транжорна", находящ се в гр. Хасково е издадена на 13.12.2012 г. Следователно, Административен съд София - град като е преценил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Христо Вълчанов за незаконосъобразна и я е отменил, е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Предвид на изложеното и събраните по делото доказателства следва да се приеме, че оспореното решение на Административен съд София - град на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касаторът следва да му заплати разноските по делото в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е заплатено договореното възнаграждение в размер на 1200 лева. Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде прилаган предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение