Решение № 9366 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14268/2017 г.

Решение № 9366 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14268/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - П., срещу решение № 1773 от 23.10.2017 г., постановено по адм. д. № 2681/2016 г., по описа на Административен съд гр. П.. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт № Р-16002415010545-091-001 от 10.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 737/31.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта с която на С. П. Б., в качеството му на едноличен търговец със фирма "Монтажник-Б-С. Б." и правоприемник на"Монтажник-Б-П. Д." не е признат данъчен кредит в общ размер на 10 905.16 лв., в едно със законните лихви върху тази сума. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е възприел погрешно фактическата обстановка, която е довела до изграждането на неправилния и незаконосъобразен извод, че са налице доказателства за осъществени реални доставки по процесните фактури. Документите, въз основа на които съдът е изградил своите изводи са частни такива, които нямат достоверна дата за трети лица и от тяхното съдържание не може да се направи извод от кого и в качеството му на какъв са изготвени и подписани. Касаторът твърди, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест и не е събрал необходимите доказателства, от които черпи правото си на приспадане на данъчен кредит. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил правото на СЕС. Ц. решения С-78/12; С-385/09; С-587/10 и С-284/11, са неотносими към правния спор, тъй като не е налице идентичност на фактическата обстановка и освен това те не установяват правило, че при липса на доставка може да възникне право на данъчен кредит. Позоваването на практиката на СЕС, не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС, да установи наличие на предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е реалното осъществяване на доставките. Твърди се, че в решението си съдът не е преценил доказателствата, не е изложил констатации по фактите и не е направил правни изводи по съществото на спора. По тези съображения се иска отмяна на съдебното решение в оспорената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. П. Б. с ЕТ "Монтаж-Б-С. Д.", в писмен отговор по касационната жалба, намира същата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Решаващият съдебен състав е преценил обективно доказателствата по делото и правилно е формирал извод, че е налице реална доставка по конкретните данъчни фактури, тъй като е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт-прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. Претендира присъждане на разноски в производството пред настоящата инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за основателност на касационната жалба. Като основателно се преценява възражението на органа по приходите, че ревизираното лице не е доказало извършването на реални доставки, като с представените документи не установяват предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит и процесните фактури са фиктивни. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд -П., е бил ревизионен акт № Р-16002415010545-091-001 от 10.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 737/31.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -П., в частта, с която не е признато право на данъчен кредит в размер на 11 388.72 лв. и е изменен относно прилежащите лихви, като същите са определени на 5 170.54 лв. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разгледал жалбата по същество е намерил, че при издаването на ревизионния акт не е спазен материалния закон, установените по делото факти са преценени неправилно от органите по приходите и е признал право на данъчен кредит по отношение на издадените на ревизираното лице от "Нитомис груп" ЕООД и "Асеко" ЕООД. За да постанови този резултат решаващият състав е обсъдил подробно и в тяхната съвкупност представените по делото писмени доказателства, събраните в хода на съдебното производство гласни такива, както и изслушаните съдебно счетоводна и техническа експертиза. Въз основа на това обсъждане е достигнал до заключението, че значителния брой документи и големият обем на информация, която се съдържа в тях изключва възможността те да са съставни за нуждите на ревизионното производство. Документите са автентични и са съставени от ревизираното лице и неговите доставчици. Не са оспорени, поради което няма пречка фактите и обстоятелствата за които се отнасят да се приемат за установени така както са отразени в тях. Документите съдържат напълно идентични данни по отношение на физическата наличност на стоките, начина на плащане на дължимите суми по доставките, транспорта на стоките и предаването им на жалбоподателя. Позовавайки се на правото на ЕС и конкретно на постановеното решение по дело С-78/12, първостепенният съд е изследвал въпроса относно прехвърлянето на правото на разпореждане с конкретната вещ и е установил, че преките доставчици и ревизираното лице към момента на сделките са регистрирани по ЗДДС, установено е физическото съществуване на стоките, както и фактът, че правото на разпореждане с тях е било предоставено на ревизираното лице. Не на последно място е установена и последващата реализация на стоките, като за това са събрани гласни доказателства, които се потвърждават от заключението на изслушаната по делото ССчЕ. АС-П. е посочил и защо не споделя изводите на органите по приходите за липса на реални доставки. Анализирайки събраните по делото доказателства и позовавайки се на Директива 112/2006/ЕО, както и на практиката на СЕС по прилагането й е изложил мотиви, че при наличието на фактури, приемо-предавателни протоколи, доказателства за физическото предаване на стоката и нейната последваща реализация не може да бъде отказано право на данъчен кредит само поради ненамирането на адрес на доставчиците, липсата на материална и техническа обезпеченост на същите и липса на регистрация на фискалните устройства, от които са издадени приложените към фактурите касови бележки. Неправилно отказът на данъчен кредит е обоснован единствено и само с поведението на преките му доставчици. В обжалваното решение са изложени и мотиви относно това, че при наличните по делото доказателства и установената фактическа обстановка право на данъчен кредит може да бъде отказано само ако се установи, че лицето е участвало в сделките с цел данъчна измама. Такива установявания и дори твърдения от страна на приходните органи няма. Въз основа на горните фактически констатации и анализ на относимите материално правни норми ревизионният акт в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер общ размер на 10 905.16 лв. е отменен. Пред настоящата инстанция се обжалва тази част на съдебното решение. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав преценява решението на АС-П., като валидно и допустимо. Правилни са изводите на съда за това, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, след проведена ревизия при която не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Не са налице сочените при обжалването нарушения допуснати от съда при постановяване на решението свързани с правилното приложение на материалния закон и извършената преценка на събраните по делото доказателства. Неоснователно се твърди от касатора, че първоинстанционният съд е възприел погрешно фактическата обстановка, което е довело до извеждането на неправилния и незаконосъобразен извод, че фактурите отразяват реално осъществени доставки на стоки. Не било отчетено, при постановяване на решението, че и трите фирми доставчици не разполагат с материална и техническа обезпеченост както и кадрови ресурс за извършване на доставки, като не е доказано и реалното плащане на стоката, тъй като прикрепените към фактурите фискални бонове не са от регистрирано по съответния законов ред от фирмата фискално устройство. Липсата на материална и техническа обезпеченост на доставчиците не може да бъде самостоятелно основание за непризнаване право на данъчен кредит на ревизираното лице. Както многократно в своята практика ВАС е имал възможност да отбележи непредставянето от страна на доставчиците на доказателства, че са разполагали с процесните стоки, както и на доказателства за кадровата и материалната им обезпеченост само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките. Когато не се твърди, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама, обстоятелството разполагал ли е доставчикът на стоките предмет на спорните фактури не може да служи като самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. Не се споделя и твърдението в касационната жалба, че за установяване на доставките е следвало да се представят транспортни документи или доказателства за качество и произход на стоките у доставчиците. На първо място от установения по делото механизъм на осъществяване на доставките е ясно, че стоките са транспортирани от доставчиците до складове на ревизираното лице, което лично ги е получавало и са съставяни приемо-предавателни протоколи за това. Следва да се отбележи и фактът, че процесните стоки не подлежат на сертифициране и не подлежат на специфични изисквания за качество, поради което и не е необходимо да се представят такива доказателства за тях от доставчиците. Същите отново са свързани с възможностите на доставчиците да разполагат със стоката и техните материални и технически възможности, които бяха обсъдени по горе. Противно на изразеното при обжалването на решението становище от органите по приходите, настоящата инстанция намира, че в хода на съдебното производство, ревизираното лице се е справило с тежестта на доказване и е установило при условията на пълно доказване фактът, че по процесните фактури са налице реално осъществени доставки, поради което и въз основа на успешно проведеното доказване първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт. Не се споделя и посоченото в касационната жалба неправилно позоваване на практиката на СЕС. С. като е установил ясно и коректно относимите правни норми, АС-П. в съответствие с процесуалните правила е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и е отчел спецификите на поставения за разглеждане правен спор. Така както изисква СЕС, при извършения анализ на доказателствата е отчетена конкретиката на казуса, не само наличието на фактури, а и представените приемо-предавателни протоколи, доказателствата за коректно воденото счетоводство на ревизираното лице, че стоката е платена и не на последно място наличието на последваща реализация на доставените стоки. Не отговаря на фактите по делото твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не е преценил доказателства и не е изложил констатации по фактите и не е напрали правни изводи по същество на спора. Напротив АС-П. подробно и прецизно е установил фактите по делото, обсъдил е изслушаните по делото експертизи, като е посочил защо кредитира същите и как те кореспондират с останалите доказателства по делото. По същият начин е подходил и по отношение на събраните в хода на процеса гласни доказателства. Фактът, че изводите които са направени след обсъждането на доказателствата не съответстват на тези, до които са стигнали ораните по приходите в ревизионното производство не е основание за отмяна на постановеното решение. Обжалваното съдебно решение не е постановено при пороците посочени в касационната жалба, в съответствие с материалния закон е и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства, че същото е заплатено. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение