Решение № 114 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Строй Арт ООД, подадена чрез адвокат Т. Станев против Решение 73/07.08.2023 г., постановено по административно дело 76/2023 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РД-27-32/20.03.2023 г. на Началника на ДНСК. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи по приложението на закона. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт. Ответникът, Началник на ДНСК се представлява от юрисконсулт Асенова, която лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 167, ал. 9, т. 1 ЗУТ, е прекратено действието на удостоверение РК-0069/26.11.2018 г., издадено на Строй Арт ООД за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ - оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на валидност до 26.11.2023 г. Съдът е потвърдил заповедта, след като е събрал относимите за спора доказателства, установил е релевантните факти и е извършил проверка за нейната законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с неговата цел. В хода на съдебното производство са установени всички материално-правни условия, разписани в нормата на чл. 167, ал. 9, т. 2 ЗУТ в приложимата към момента на издаване на заповедта редакция, а именно : наличие на две наказателни постановления, които са влезли в законна сила за срок от три години, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице по ЗУ, при които условия компетентният орган прекратява действието на удостоверението преди изтичането на срока, за който е издадено. Не са спорни обстоятелствата, свързани с конкретните две наказателни постановления, влизането им в законна сила, както и периодът в рамките на който са влезли в сила. Основното поддържано от жалбоподателя възражение, както пред първостепенния съд, така и пред касационния съд, е свързано с твърдението, че приложимата за случая норма с оглед обстоятелството, че удостоверението си дружеството е получило през 2018 г., е разпоредбата на чл. 167, ал. 9, т. 1 ЗУТ, но в предходната й редакция, преди изменението й с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. /при която удостоверението прекратява дейността си при наличието на три влезли в сила наказателни постановления за срок от две години/. Това възражение правилно е отхвърлено като неоснователно. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява спрямо законът, действащ към момента на издаването му. Тоест на преценка подлежат фактите, настъпили към този меродавен момент и подведени под приложимата разпоредба в действащата й към същия този момент редакция, освен ако не е налице изрична разпоредба, която да отлага действието й или да и придава обратно действие. Разпоредбата на чл. 167, ал. 9, т. 1 ЗУТ в настоящата й редакция е действаща правна норма към момента на издаване на оспорената заповед, без отложено или обратно действие, поради което правилно е била приложена от административния орган според точния й смисъл. Неоснователно е и другото поддържано възражение за дублиране на понесената от дружеството отговорност, доколкото административно-наказателната отговорност по реда на ЗАНН и издаването на оспорената заповед като индивидуален административен акт по реда на ЗУТ са два различни способа с различни последици, реализирането на които е допустимо да бъде осъществено едновременно. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ДНСК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 ПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,