Решение № 4115 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2011 г.

Решение № 4115 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по жалба на Илия Симеонов Ангелов и Панчо Симеонов Ангелов срещу решение № 576 на МС от 29.07.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч", Фаза 2: Първомай - Свиленград, (обнародвано в ДВ, бр. 61 от 9.08.2011 г.), в частта му, с която е определен размера на паричното обезщетение за поземлен имоти, представляващи УПИ Х-1950, кв. 16 на кв. Любеново по плана на град Първомай и изградените в имота сгради. Жалбоподателите считат, че определеното им обезщетение е занижено и същото не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В хода на делото по същество, адв. Славов, в качеството си на процесуален представител на жалбоподателите, подържа възраженията против законосъобразността на акта, като моли съда да уважи жалбата и да постанови решение съобразно представените доказателства по делото. Претендират присъждане на направените разноски по делото. Ответната страна - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено в сила административното решение. Заинтересованите лица - Министърът на финансите, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), чрез процесуалните си представители оспорват жалбата като поддържат становището на ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 576 на Министерския съвет на Република България от 29.07.2011 г. от Илия Симеонов Ангелов и Панчо Симеонов Ангелов се отчуждава УПИ Х-1950, кв. 16 от кв. Любеново, град Първомай, с площ от 959 кв. м., ведно с построените в имота двуетажна и едноетажни масивни жилищни сгради, всяка със застроена площ от 80 кв. м. Съгласно отчуждителното решение, по отношение на поземления имот е определено обезщетение в размер на 9475 лв., по отношение на двуетажната сграда - 15 628,62 лв. и по отношение на едноетажната сграда - 8663,22 лв. Стойността на обезщетението е приета въз основа на оценка, възложена на дружеството "Оргконсулт" ЕООД от инвеститора на обекта ( ДП "НКЖИ") на 21.03.2005 г., съгласно разпореждане на генералния директор на компанията от тази дата. По делото е представен оценителския доклад, въз основа на който възложителят, а впоследствие и издателят на сега оспорвания акт, е кредитирал дадените от дружеството изпълнител стойности на отчуждаваните имоти. Видно от доклада, в частта му, с която са оценени процесните имоти, оценяването е извършено по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗДС поради липса на установени пазарни аналози, позволяващи определянето на пазарна оценка за имотите с характеристики, сходни с тези на отчуждаваните. С определение от 15.09.2011 г. по делото е допусната съдебно - оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС. На 14.11.2011 г. по делото е представено заключение от вещото лице Борислав Савов, съобразно което равностойното парично обезщетение, определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, за поземления имот възлиза на 9475 лева, за двуетажната сграда - 29 251 лв. и за едноетажната - 10 165 лв. Заключение за стойността на обезщетението по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС не е представено, поради установената от вещото лице липса на годни пазарни свидетелства по смисъла на чл. 32, ал. 2 на ЗДС във вр. с § 1а, т. 2 и 4 от ДР на ЗДС. Констатацията на вещото лице не е оборена от страните, като по делото не са направени искания свързани с приемането или установяването на пазарни свидетелства. В съдебно заседание от 16.11.2011 г. вещото лице поддържа своето заключение, посочвайки че разминаванията в оценките за двете процесни постройки спрямо административната оценка се държи на ползваните коефициенти за овехтяване, както и на погрешно възприет вид на конструкцията за двуетажната сграда. Експертизата е оспорена в съдебното заседание от страна на юрк. Кирилова, единствено по отношение ползваното в експертизата разрешение за строеж от 1987 г. (л. 18), въз основа на което е определен коефициента за овехтяване и на двете сгради. Във връзка с направеното оспорване, съдът е уважил доказателственото искане на НКЖИ и е указал на жалбоподателите да представят разрешително за строеж на двете сгради. В изпълнение на указанието е представен одобрен на 24.08.1985 г. архитектурен проект за двуфамилна жилищна сграда - калканно застрояване на името на жалбоподателите, въз основа на който е издадено и ползваното от вещото лице разрешение за строеж № 4/25.08.1985 г. В проведеното на 29.02.2012 г. съдебно заседание, представения архитектурен проект не е оспорен от страните и същия е приет от съда. Следва да се отбележи, че ответната и заинтересованите страни и специално НКЖИ, като възложител на административната оценка, не са представили каквито и да е доказателства, с които да установят законосъобразността на оценката по отношение на сградите, която оценка е изчислена при коефициент за овехтяване, изведен от твърдение, че същите са построени преди 40 години. При така установеното, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е незаконосъобразно по отношение изградените в УПИ Х-1950 сгради, като същото следва да бъде изменено съобразно приетата по делото еднолична съдебно-оценителна експертиза. По отношение оценката на поземления имот, посочената такава в отчуждителния акт е законосъобразна и представлява равностойно парично обезщетение по смисъл на чл. 32, ал. 1 от ЗДС във вр с ал. 3 и § 1а, т. 1 от ЗДС. При този изход на спора, на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски - възнаграждение за един адвокат по договор за правна помощ и съдействие в размер на сумата 300.00 лева и възнаграждение за заключението на вещото лице в размер на сумата 200.00 лева, общо - 500.00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение