Решение № 9913 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2016 г.

Решение № 9913 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. В. И. срещу решение № 644 от 20.06.2016 г. по адм. д. № 342/2016 г. на Административен съд С.- област, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу против заповед № РД -01-123/19.01/2016 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация " -С.. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че административният акт е мотивиран и че в него се съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Според жалбоподателя не е безспорно установено, че на проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС съгласно Протокол с № 731/17.11.2014 г. на Областен отдел"Автомобилна администрация"-В. към Г. Д."Автомобилна инспекция" взаимно са си разменили с друг участващ при провеждане на изпита кандидат-Д. Т. получените за решаване текстове и при тази промяна е решил тест, който е предоставен за решаване на Д. Т.. В представения по делото доклад от главен експерт Отдел"Водачи и БД" рег. № 11-05/10782/15.12.2015 г. е отразено, че при прегледа на видеозаписа от изпит с протокол № 731/17.11.2014 г. при заемане местата си в залата кандидат № 12 Д. Т. и кандидат № 13 З. И. разменят изтеглените от тях изпитни тестове. Независимо, че оспорената заповед е издадена въз основа на констатациите в доклада в нея не е отразено кога е станала размяната на изпитните тестове дали при заемане на местата в залата или в 10 часа и 54 минути-/т. е. по време на изпита/така както е отразено в съпроводителни писма № 11-05-10782/10 от 01.04.2016 г. и № 11-05-10782/23 от 25.05.2016 г., в които позоваването е въз основа прегледа на видеозаписа. Съдът не съобразил тези различия. Съдът не взел предвид, че в представения по делото протокол № 731/17.11.2014 г. след прегледа на видеозаписа няма отразена забележка съгласно чл. 54 от Наредбата. Административният орган не представил доказателства за лицата имащи правомощия за архивиране и съхраняване на записите от теоретичните изпити ведно с реда за техния преглед, съгласно чл. 53а ал. 2 от Наредба № 38/2004 г. Неправилно съдът приел, че не е допуснато нарушение и издаването на заповед за анулиране на проведен теоретичен изпит не е ограничено със срок. Наредбата не предвижда изричен срок в който следва да бъде извършен преглед на записа и в случай на установено нарушение да бъде анулиран теоретичния изпит, но с оглед целта и логиката на законодателя би следвало да стане във времето между теоретичния и практическия изпит, тъй като до практически изпит се допуска само лице издържало теоретичния изпит. В случая практическия изпит е проведен и е издържал на 22.04.2015 г., видно от представената справка за придобити категории. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Съдът е установил, че заповедта е издадена от административния орган въз основа на доклад, peг. № 11-05-10782/15.12.2015 г., с която е уведомен, че на основание чл. 19, т. 28 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е прегледан видеозаписа от теоретичния изпит за придобиване на правоспособност, проведен на 17.11.2014 г. в Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., при който е установено, че кандидат № 13 - З. В. И., си разменя изпитния тест с кандидат № 12 -Д. А. Т.. При тези данни е извел извода, че при явяването си на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категория "В" и "М", З. В. И. е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38. ал. 2, но е предоставен за решаване от друг кандидат, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба № 38.По делото са представени изпитни тестове - № 0000424332 и № 0000424356. О. П. рег. № 731 от 17.11.2014 г. е видно че изпитен тест 424332 е на жалбоподателя, а изпитен тест 424356 е на Д. А. Т. Съдът направил извод, че на проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, съгласно протокол с номер № 731/17.11.2014 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В. към Главна дирекция "Автомобилна инспекция", жалбоподателят и друг участващ при провеждане на изпита кандидат - Д. Т. взаимно са разменили получените за решаване от всеки един от тях тестове. При тази промяна жалбоподателя е решил тест, който е предоставен за решаване на Д. Т.. Решеният тест е бил индивидуализиран и обозначен по чл. 38, ал. 2 от наредбата, което се установява и от неоспорения протокол № 731/17.11.2014 г., в който са отразени уникалните номера на тестовете, получени от всеки един от кандидатите в т. ч. и от жалбоподателя и кандидата Д. Т.. Съдът приел, че е налице хипотезата на чл. 56, т. 5 от наредбата, тъй като е установено, че жалбоподателят е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен, съгласно чл. 38, ал. 2 от наредбата, но е бил предоставен за решаване на другия кандидат. Нормата на чл. 53а, ал. 4 от Наредба № 38/2004 г. регламентира, че записите от теоретичните и практическите изпити се съхраняват 3 месеца. Тяхното по-продължително съхраняване не е нарушение. Смисълът на нормата е, направените записи да се съхраняват най-малко три месеца, за да могат да се преглеждат през този период от време. Не е допуснато нарушение и предвид преглеждането на запазения след посочения срок видеозапис. В наредбата липсва указан срок за преглеждане на видеозаписа. Издаването на заповед за анулиране на резултата от проведения теоретичен изпит не е ограничено със срок, поради което при констатиране на някоя от предпоставките в чл. 56 от Наредбата, изпълнителният директор, действащ при обвързана компетентност следва да разпореди такъв резултат. Неуведомяването на жалбоподателя за започване на производството не му е попречило да посочи и представи доказателства от съществено значение за изясняване на спора и с които резултата би бил друг, но други доказателства не са представени. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорената пред съда заповед е издадена въз основа на доклад с рег. № 11-05-10782 от 15.12.2015 г. изготвен от гл. експерт О. В. и БД с предложение за анулиране на резултат от проведен теоретичен изпит с протокол рег. № 731 от 17.11.2014 г., в който е посочено, че на основание чл. 19, т. 8 от Устройствен правилник, от прегледа на направения запис от камерите за видеонаблюдение на проведения с Протокол рег. № 731 от 17.11.2014 г. теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС се установява, че при заемане на мястото си в залата кандидат 12 Д. А. Т. и кандидат 13 З. В. И. с посочени ЕГН, разменят изтеглените от тях изпитни тестове. Съдът не е взел предвид, че съпроводителни писма № 11-05-10782/10 от 01.04.2016 г. и № 11-05-10782/23 от 25.05.2016 г., е записано, че от приложения видеозапис на проведения торетичен изпит е видно, че в 10 часа и 54 минути, че кандидат № 13 З. В. И. си разменя изпитния тест с кандидат № 12 -Д. А. Т., докато в доклада рег. № 11-05-10782 от 15.12.2015 г. е записано, че при заемане на мястото си в залата кандидат № 12 -Д. А. Т. и кандидат № 13 З. В. И. разменят изттеглените от тях изпитни тестове. Съгласно протокола изпитът е започнал в 9.30ч. В оспорената пред съда заповед не е посочен момента, часът в който е установено, че кандидатите си разменят изпитните тестове при преглеждане на видеозаписа. Съгласно чл. 53а, ал. 2 от Наредбата, изпълнителният директор на ИА"АА" определя със заповед лицата които архивират и съхраняват записите от теоретичните и практическите изпити и реда за прегледа им. Такава заповед не е представена по делото, но установяването на лицата, на които е възложено архивирането и съхраняването на записите е факт, който сам по себе си няма да докаже автентичността на видеозаписа. Доказателственото средство е създадено в съответствие с чл. 12, ал. 4 от Наредбата, като жалбоподателят не е оспорил неговата автентичност. Теоретичният изпит е проведен в кабинет на съответното регионално звено на ИА "АА", който отговаря на нормативните изисквания съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция). . Процесуалните нарушения в административното производство, са съществени ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В конкретния случай всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът направил фактическите си и правни изводи са били предоставени на жалбоподателя и той е взел становище по тях, като е имал възможност да се защити в съдебното производство. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от АПК допуска представяне на веществени доказателства като доказателствено средство в административното производство. На основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК събраните редовно доказателства в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. По правилото на изр. 2 на същата разпоредба, съдът може да извърши оглед на събраните в хода на административното производство веществени доказателства ако прецени, че е необходима непосредствена проверка. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в съдебния процес. В. подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът се осъществява по реда, определен в чл. 204 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с участието на двете страни. Установените факти следва да се разгледат от съда ведно с останалите такива по спора, освен ако при огледа не се удостовери такъв факт, който пряко да води до извода за наличието на правнорелевантния факт. В случая първоинстанционният съд не е извършил оглед на представения по делото видеоносител . Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и налага отмяна на съдебния акт. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши оглед на представеното по делото веществено доказателство, като в протокола за извършен оглед изрично отрази файла на който извършва оглед, камерата и времето, което съответства на възприетите от съда факти. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение