Решение № 444 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 403/2009 г.

Решение № 444 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 403/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 80 от 17.11.08 г. по гр. д. № 250/08 г. на С. окръжен съд. ОС на Т. С. З. обжалва решението в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от него иск по чл. 108 от ЗС. В жалбата се поддържат оплаквания за необоснованост и допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон при преценка на правата на страните върху спорния имот. М. Е. С. обжалва въззивното решение в частта по инцидентния установителен иск. За да се произнесе по жалбите, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на С. окръжен съд, след частична отмяна на решение № 33б от 10.03.08 г. по гр. д. № 801/05 г. на К. районен съд, е уважил предявения от ОС на Т. С. З. срещу М. Е. С. от гр. К. инцидентен установителен иск - признал е за установено в отношенията между страните, че ОС на Т. С. З., регистрирана с решение № 41 от 24.03.93 г. по ф. д. № 247/93 г. на СтОС, е правоприемник на преустановилия през 1970 г. дейността си ОС на Т. С. З. Оставил в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която е бил отхвърлен предявеният от ОС на Т. С. З. срещу М. Е. С. иск по чл. 108 от ЗС - за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ * от кв. 145 по плана на гр. К., а именно - търговски обект - магазин "З", намиращ се на първи етаж от сградата, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел, подробно описан в решението на съда. Въззивният съд е приел, че вписаният през 1953 г. ОС на Т. С. З. е създаден на базата на учредения през 1951 г. "Р". През 1970 г. дейността на съюза е преустановена с ПМС № 16 от 03.07.70 г., с което се извършва концентрация и специализация на местната и кооперативна промишленост, като е извършено приобщаване към държавните стопански структури на персоналния и имуществен състав на кооперациите и кооперативните съюзи. Тъй като не е проведена процедура по прекратяване и заличаване на ОС на Т. С. З., не е съществувала пречка дейността на съюза да бъде възобновена, което е станало с решение № 41/24.03.93 г. по ф. д. № 247/93 г. на СтОС. Съдът е направил извод, че независимо от формулировката в регистърното решение, регистрираната през 1993 г. организация е правоприемник на съществуващата към 1970 г. организация със същото наименование, тъй като вписването е извършено по искане на пет кооперации, които са били членове на ОС на Т. и към 1970 г. и които са възстановили членството си, а освен това понастоящем в ОС на Т. С. З. членуват голяма част от кооперациите, които са били членове на съюза още към 1970 г. Налице е идентичност на персоналния състав и наименованието на двата съюза, поради което, като краен извод е прието, че регистрираната през 1993 г. организация е възстановена кооперация по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1993 г. По иска за собственост въззивният съд е приел, че ищецът не е представил безспорни писмени доказателства за твърденията си, че е извършил строителството битовия комбинат гр. К., част от който е процесният имот, както и че финансирането на сградата е било с негови средства. Обсъдено е ПМС № 16/70 г., както и данните по делото, че въз основа на него сградата е предадена на СД "Местна промишленост и комунално-битови услуги", както и ПМС № 17/1988 г., с което тези дирекции към бившите ОНС са прекратени, като активите и пасивите им по баланс към 30.06.88 г. е следвало да се поемат от предприятията в досегашния им състав. Обсъдени са и данните по делото, че в архива не се съхраняват баланси към 1988 г. за предаване на имуществото от прекратената СД "М" на ТПК; че след 1971 г. сградата се води по балансите на Т. "Е" К., тя е правила ремонтите и плащала данъците през 2000 и 2002 г. Обсъдено е и това, че Т. "Е" К. се е снабдила през 1992 г. с нотариален акт за собственост на сградата по обстоятелствена проверка. Направен е извод, че тази кооперация е станала собственик на сградата по давност, тъй като я е владяла седемнадесет години. През 2001 г. кооперацията е продала сградата на ЕТ "Т" гр. Г. нот. акт № 25/2001 г., а той от своя страна е прехвърлил собствеността на процесния обект на ответницата М нот. акт № 19/2002 г. С определение № 686 от 14.07.09 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по двата иска. По инцидентния установителен иск е допусната касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 по въпроса за тълкуването и прилагането на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г.(отм.) и § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗК и конкретно - дали има правоприемство между ОС на Т., прекратил дейността си през 1970 г. по силата на ПМС № 16 от 03.07.70 г. и ОС на Т., регистриран като кооперация през 1993 г. По въпроса дали една кооперация може да придобие по давност недвижим имот, който е бил под режима на ПМС 16/1970 г. е допусната касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Междувременно по първия въпрос са постановени две решения на тричленни състави на ВКС по чл. 290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по гр. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това са решение № 97 от 25.03.2010 г. на II ГО по гр. д. № 4563/08 г. на I ГО и решение № 371 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 5369/08 г. на III ГО. С тях е прието, че ищецът по делото не е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на Т. С. З. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС по чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) по аналогични спорове за собственост, предявени от същия ищец, по отношение на обекти в същата сграда, при едни и същи писмени доказателства за правата на ищеца - решение № 970/13.11.2008 г. по гр. д. № 6268/07 г. на III ГО; решение № 1232/05.12.08 г. по гр. д. № 6203/07 г. на III ГО; решение № 1290 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4711/07 г. на III ГО; решение № 355 от 13.07.09 г. на II ГО по гр. д. № 590/08 г. на I ГО; решение № 386 от 20.07.09 г. по гр. д. № 6257/07 г. на IV ГО; решение № 522 от 27.07.09 г. по гр. д. № 1919/08 г. на IV ГО; решение № 683 от 03.11.09 г. на III ГО по гр. д. № 6462/07 г. на I ГО и решение № 461 от 27.07.2009 г. на IV ГО по гр. д. № 1445/08 г. на II ГО. След като този преюдициален въпрос е разрешен със задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, към която настоящият състав се присъединява, отпада значението на втория въпрос за противопоставимите права на ответника - т. е. дали неговият праводател кооперация "Е" К. би могла да придобие по давност спорния имот. По конкретното дело: Предвид задължителната практика на ВКС по въпроса за правоприемството, въззивното решение по инцидентния установителен иск следва да бъде отменено и този иск - отхвърлен. По иска за собственост: Предявеният от ОС на Т. С. З. иск по чл. 108 от ЗС се основава на твърдения, че ищецът е възстановен кооперативен с. и в това си качество е собственик на възстановено по силата на § 1, ал. 1 от ЗК от 1991 г. (отм.) одържавено имущество - сградата на битовия комбинат в гр. К., за която през 1992 г. Т. "Е" К. се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, през 2001 г. е продала сградата на трето лице, а то от своя страна през 2002 г. е продало процесния обект от нея на ответницата. След като с посочените две решения на тричленни състави на ВКС по чл. 290 от ГПК, към които настоящият състав се присъединява, е отречено качеството на ищеца на възстановен кооперативен с., правоприемник на ОС на Т. С. З., който е извършил строителство на процесната сграда и от чийто патримониум тя е иззета по силата на ПМС № 16 от 03.07.1970 г. и разпореждане на К. за стопанска координация № 394/15.08.1970 г., то ищецът не е собственик на сградата, съответно - на процесния обект от нея и предявеният иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен. Като краен резултат въззивното решение по този иск е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение