Решение № 6644 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10502/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД (Лидл), срещу Решение 1045 от 28.08.2023 г. на Административен съд - София област (АССО) по адм. дело 764/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 300 от 21.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) спрямо Лидл България ЕООД енд Ко" КД е приложена принудителна административна мярка (ПАМ), с която е забранено на търговеца при упражняване на своята дейност да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да представя невярна информация, която следователно е подвеждаща, като предлага за продажба спиртна напитка в магазин Лидл 123, находящ се в гр. Бургас, ул. Транспортна, която рекламира като Ром Captain Cook s 35% 0,71, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качеството и суровината за производство между тези видове напитки, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Касационният жалбоподател Лидл България ЕООД енд Ко" КД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че в решението си АССО неправилно е интерпретирал способностите на средния потребител да възприема и обработва информация в търговските обекти. Той неправилно е счел, че средният потребител в търговски обект, в който той пазарува в спокойна обстановка и има пряк досег със стоката, ще формира своето търговско решение единствено на база на поставената от търговеца ценова табела пред стоката, без да обърне внимание на информацията за продукта, съдържаща се върху етикетите, които производителят е поставил на опаковката (в случая на бутилката). Сочи, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) средният потребител е критичен, съзнателен и предпазлив в пазарното си поведение. Той е наясно, че за да направи сполучлив избор, трябва преди това да проучи цените и качествата на предлаганите продукти. В конкретния случай Лидл му е предоставил пълната информация за това, като е предоставил директен достъп до стоката и до етикета на производителя. Етикетът на производителя е със значително по-голяма площ, по-лесен е за възприемане и се намира на нивото на зрителния хоризонт на купувача, така че се очаква той да бъде видян пръв и информацията от него да се възприеме е приоритет от средния потребител. За разлика от етикета на производителя, информацията от ценовата табела е пределно лаконична, тя е със значително по-малка площ, поставена е над или под продукта и потребителят по правило ще я потърси едва след като вече се е запознал с продукта, проявил е интерес към него и желае да се информира за цената. В тази ситуация, ако средният потребител установи разминаване между информацията за продукта от етикета на производителя, поставен върху опаковката на продукта и ценовата табела на търговеца, то на база своя опит, той ще се довери на информацията на производителя, който със сигурност познава много по-добре своя продукт от търговеца, чиято единствена задача е да го предложи за продажба. В този смисъл не съществува вероятност средният потребител да бъде заблуден в описаната в обстоятелствената част на решението на АССО ситуация и тя да повлияе негативно на неговото търговско решение, поради което не е изпълнен фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Счита, че нарушението неправилно е квалифицирано по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. В конкретния случай, свързан с некоректно обявяване на категорията на спиртната напитка, следва да бъдат приложени специалните разпоредби на Регламент (ЕО) 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) 1576/89 на Съвета (Регламент 110/2008) и Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН). Разпоредбите на тези актове показват, че приложното им поле не се ограничава единствено до производителите, а обхваща всички търговци, които са ангажирани с представянето на спиртните напитки, включително и търговците на дребно. КЗП е следвало да извърши административния контрол по случая по специалния ред на ЗВСН, а не по общия на глава четвърта, раздел III Нелоялни търговски практики на ЗЗП. Като не се е съобразил с това председателят на КЗП е издал Заповед 300/2023 г. в нарушение на материалния закон, като това нарушение е допуснато и от АССО, потвърждавайки заповедта. Разпоредбите на глава четвъртата, раздел III ЗЗП транспонират в българското право изискванията на Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за нелоялни търговски практики, Директива 2005/29, Директивата). Според т. 10 от преамбюла на Директивата, тя се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики. Това ограничение в приложното поле на правната уредба е развито в чл. 3, пар. 4 от Директива 2005/29, съгласно който в случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти. Такива специфични аспекти на нелоялни търговски практики, представляват изискванията съдържащи се в Регламент 110/2008 и в ЗВСН. Те изключват прилагането на ЗЗП към разглеждания случай. Това следва и от пар. 1а от ДР на ЗЗП, според който: При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики. От касационния жалбоподател е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, със следния въпрос: Дали нормата на чл. 3, параграф 4 от Директива 2005/29 изключва прилагането на Директивата в случай, като разглеждания в главното производство, при който търговец обявява погрешно категорията на предлагана за продажба на потребители спиртна напитка в нарушение на изискванията на Регламент 110/2008? Прави искане обжалваното решение за бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 28.02.2023 г. е извършена проверка от длъжностни лица на КЗП, Регионална дирекция (РД) - Бургас, съвместно с представители на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Бургас и Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Бургас в магазин Лидл 123, находящ се в гр. Бургас, ул. Транспортна, стопанисван от Лидл България ЕООД енд Ко КД. Установено е, че в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба алкохолна напитка Captain Cook s. Етикетът поставен от търговеца непосредствено пред бутилката съдържа следната информация Ром Captain Cook s 35% 0,71, цена 9,99 лв./бр. и цена за литър 14,27 лв. На гърба на бутилката има поставен трайно прикрепен етикет от производителя, който съдържа следната информация на български език - Алкохолна напитка на основата на ром. Тази алкохолна напитка на основата на ром с цвят на кехлибар се отличава със своя неповторим и мек вкус. Отлична база за коктейлни напитки. Състав: вода, алкохол, ром /9%/, инвертна захар, неутрален аромат, карамелизирана захар. Алк.35% об/vol; произведено и бутилирано от: Imbuteliat de: Eckerts Wacholder Brennerei GmbH Triere Str. 59 Germania. От търговеца Лидл България ЕООД енд КО КД е изискан документ за произход, от който е видно, че напитката е изписана в документа като James Cook Rumspiitiouse 35% vol 0,7 L. За проверката е съставен Констативен протокол К-2737236 от 28.02.2023 г., който е връчен е на представляващия дружеството на 02.03.2023 г. Приложени в преписката са снимков материал на процесния продукт и ценовите етикети поставени от търговеца, както и върху бутилката. С оспорената Заповед 300 от 21.03.2023 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП спрямо Лидл България ЕООД енд Ко" КД е приложена ПАМ, с която е наложена забрана на търговеца при упражняване на своята дейност да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да представя невярна информация, която следователно е подвеждаща, като предлага за продажба Спиртна напитка в магазин Лидл 123, находящ се в гр. Бургас, ул. Транспортна, която рекламира като Ром Captain Cook s 35% 0,71, със значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание, качеството и суровината за производство между тези видове напитки, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. В мотивите на заповедта органът е изложил, че съгласно Регламент 110/2008 г., Приложение II, т. 1, Ром е: Спиртна напитка, произведена изключително чрез алкохолна ферментация и дестилация или на меласа или сироп, получени при производството на захарна тръстика, или на самия сок от захарна тръстика, и дестилирана до 96 об.%, така че дестилатът да притежава осезаемо специфичните за рома органолептични характеристики. Минималното обемно количество алкохол на рома е 37,5%.. Според органа от данните, които търговецът е използвал при етикетирането на продукта и от търговския етикет, е видно, че Лидл заблуждава крайния потребител като предлага за продажба и продава Ром Captain Cook s 35% 0,7 мл., а в действителност продава и предлага спиртна напитка - Кептън Кук 0,7 мл. с 35% в нарушение на разпоредбите за предлагане на категориите спиртни напитки, съгласно Регламент 110/2008 г. Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в това, че търговецът предоставя невярна информация на потребителите, която следователно е подвеждаща относно предлаганата за продажба спиртна напитка, която рекламира като Ром Captain Cook s 35% 0.7 литра. Потребителят няма да закупи действително Ром Captain Cook s 35%, 0.7 милилитра, а спиртна напитка. Съответно между ром и спиртна напитка има значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитките и тяхното съдържание съгласно Регламент 110/2008. Съответно между предлаганата за продажба и действително предлаганата и продавана спиртна напитка има значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитката, нейното съдържание и суровината за производство. Административният орган е достигнал до заключение, че търговецът използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставя невярна и подвеждаща информация, необходима на средния потребител, което действие може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази практика. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Анализирал е разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и 4, чл. 68д, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 68л ЗЗП, пар. 13, т. 2, 23 и 25 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и е счел, че Лидл България ЕООД енд Ко" КД е осъществило нелоялна търговска практика, тъй като продукт посочен като алкохолна напитка на основата на ром, описан в етикета на самия продукт, е представен и продаван от търговеца като Ром Captain Cook s 35% 0,7л., тоест като различна напитка от посочената на етикета на самия продукт. Приел е, че е възможно потребителите да изпаднат в заблуждение, че закупуват ром вместо алкохолна напитка на основата на ром, т.е. наподобяваща, но не представляваща такъв, както е описано в етикета на производителя върху самия продукт. Съдът е посочил, че средният потребител е привлечен от наименованието на предлагания артикул ром без да знае, че същият не представлява такъв, и няма необходимото съдържание на алкохол, за да бъде определен като такъв. Това го подтиква да вземе решение да закупи продукт ром, като реално не закупва такъв. Не би бил заблуден само добре информираният потребител, който би могъл да обърне внимание на различието в състава и дефиницията на продуктите ром и алкохолна напитка на основа на ром, което обаче не е общия случай. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че тъй като има достъп до етикета на самия продукт, потребителят ще може сам да определи, че закупува продукт различен от ром. Счел е за неоснователно и възражението, че е следвало да се проведе процедура по ЗВСН, тъй като същността на продукта и наименованието му, отговарящи на съдържанието му са описани и посочени коректно от производителя върху самия продукт, но търговецът е този, който го е определил и наименувал по начин - различен от действителния, с което е създал реална възможност в самия търговски обект, закупувайки продукта, потребителят да бъде заблуден относно неговата същност, състав и наименование. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Върховният административен съд, като се запозна с поставения в касационната жалба въпрос, намира следното: Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности (от 01.12.2009 г. Съда на Европейския съюз). От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. Преценката за наличието на предпоставките и изключенията е необходимо да извърши на основата на съдържанието на предложения от касационния жалбоподател въпрос за отправяне на преюдициално запитване. В конкретния случай касаторът е поискал тълкуване на конкретна норма от Директива 2005/29, но не е посочил разпоредба от националния закон, на която се твърди, че тя противоречи. Практиката на СЕС допуска тълкуване на норми на директиви при безусловно наличие на връзка на фактите по делото с нормата, чието тълкуване се иска, поставена в контекста на националното законодателство, но при липса на нормата на правото на ЕС в националното законодателство или при несъответствие на норма от директивата и начина й на транспониране в националния закон. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право при решаването на конкретен правен спор. Доколкото директният ефект на директивите е обусловен от неизпълнение на задължението на държавите членки за транспониране, то следва при отправяне на преюдициално запитване или да са налице предпоставките за директен ефект, или да е налице несъответствие на нормите на директивата с норми от националното право, каквито хипотези в настоящия случай не се сочат. Текстът на чл. 3, параграф 4 от Директива 2005/29 е ясен, същият е надлежно транспониран и не налага извод за необходимост от тълкуването му от Съда на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата, чието тълкуване се иска, в случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти. Разпоредбата е транспонирана с пар. 1а от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съгласно която при противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики. От касатора не се сочи наличието на разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики и касаещи настоящия случай, които да изключват прилагането на Директива 2005/29, съответно на ЗЗП. Относимият към настоящия случай Регламент 110/2008, досежно определянето на категорията на предлаганата от търговеца спиртна напитка, регламентира определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки, но в него не се съдържат разпоредби, които да уреждат специфични аспекти на нелоялни търговски практики. В националния Закон за виното и спиртните напитки също не се съдържат специфични аспекти на нелоялните търговски практики, касаещи търговията със спиртни напитки. Единствените регламентирани в закона принудителни административни мерки, са посочени в чл. 194 и в чл. 207. Първите по чл. 194, ал. 1, т. 1 4 ЗВСН касаят самите продукти (или партида продукти), предлагани за продажба, които не съответстват или е вероятно да не съответстват на нормативните изисквания. Те се състоят във временно спиране продажбата на продукта, изтегляне на продукта от пазара, отправяне на предупреждение към потребителите, изземване на продукта от потребителите и неговото унищожаване, уведомяването на съответните органи за несъответствието на продукта. Втората ПАМ по чл. 207 ЗВСН, представляваща запечатване на обекта или обектите и/или на съда или съдовете за винопроизводство се прилага при установени нарушения на разпоредбите от ЗВСН отнасящи се до лозаро-винарски продукти и също е неотносима към процесния случай. В разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗВСН е посочено, че контролът по спазване на изискванията на закона по отношение на търговията на дребно с бутилирани спиртни напитки се извършва от Комисията за защита на потребителите, а в ал. 2 от същия член изрично се регламентира, че за целите на контрола по ал. 1 длъжностните лица от КЗП извършват проверки по документи и по партидни номера за установяване произхода на продуктите, както и проверки на място в търговските обекти за продажба на бутилирани спиртни напитки съгласно Закона за защита на потребителите. Предвиденото в чл. 209 ЗВСН административно наказание при предлагането за продажба или продажбата на спиртни напитки с търговски наименования, класифицирани в категории от 1 до 46 съгласно Приложение II на Регламент 110/2008, които не отговарят на изискванията на тези категории и на чл. 122 ЗВСН не съставлява уредба на нелоялна търговска практика, още повече специфична такава. Същото се отнася и до регламентираното в чл. 219 ЗВСН административно наказание за предлагането за продажба или продажбата на спиртни напитки в нарушение на разпоредбите за описание, представяне, етикетиране и предлагане на спиртни напитки, определени в Регламент 110/2008 и в чл. 164 - 166, чл. 170, 172 и 173 ЗВСН. Посоченото води до извод, че в процесния случая не е налице специално законодателство, регламентиращо специфични аспекти на нелоялни търговски практики, насочени от търговци към потребители. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставения от касатора въпрос. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По касационната жалба: С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. За да е налице фактическият състав на твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика. По делото е безспорно, че предлагането от търговеца на стоки в магазините му е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за продукта да е невярна и поради това подвеждаща. Не се оспорва от касатора, че е налице разминаване между информацията поставена от производителя на етикета на предлаган от него продукт спиртна напитка Captain Cook s, алкохолна напитка на основата на ром и информацията поставена непосредствено пред бутилката на продукта Ром Captain Cook s, тъй предлаганата от търговеца напитка не е ром по смисъла на Приложение II, т. 1 от Регламент 110/2008 г. Дружеството е позиционирало пред бутилката на стоката послание че се касае за напитка от категорията "ром", което внушава на потребителите, че въпросната стока има качеството и характеристиките именно на този вид спиртна напитка, каквито обаче тя не притежава. Доколкото потребителят няма да закупи действително ром, а спиртна напитка, между които има значителна разлика в характера, естеството и свойствата на напитките и тяхното съдържание съгласно Регламент 110/2008, представената от търговеца информация е невярна и следователно е подвеждаща. Видно от изложеното изводът на органа, че от търговеца е осъществен вторият елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика, е правилен. Правилен е, както обосновано приема първоинстанционният съд, и изводът на органа, че в случая е налице третият елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика тази практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й. Процесната стока алкохолна напитка на основата на ром, обичайно се продава на невисока цена. Това значи, че средният потребител не отделя съществено време за подробното й предварително проучване, а обикновено взема търговското си решение непосредствено в момента на пазаруване. Това прави изключително решаваща за формирането на търговското решение информацията, която се намира непосредствено пред продукта, касаеща неговата категория. Неоснователно е направеното от касатора възражение, че потребителят ще насочи своето внимание с приоритет към етикета на бутилката, тъй като той бил с по-голяма площ по-лесен за възприемане и се намирал на нивото на зрителния хоризонт на купувача. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, информацията на етикета на бутилката, относно категорията спиртна напитка, е с много малък шрифт, съответно много по-трудна за възприемане и се намира на задната страна на бутилката, за разлика от информацията, поставена непосредствено пред бутилката, която е с доста едър шрифт и която потребителят възприема най-лесно, без досег с продукта. Ако средният потребител установи разминаване между информацията за стоката от етикета на производителя, поставен върху опаковката на продукта и информацията за стоката, поставена от търговеца, логичен е извода, както твърди и касационният жалбоподател, че той би се доверил на информацията на производителя. В случая обаче търговското решение на потребителя за покупка на стоката е вероятно да бъде взето и без детайлно запознаване с информацията поставена на неговия етикет, а единствено на база на поставената от търговеца информация. Увереността, която получената от поставената на пред бутилката на продукта информация дава на средния потребител, а именно че закупува ром (а не спиртна напитка) е достатъчна, за да го мотивира да направи избора си и да закупи продукта въз основа на обявената подвеждаща от търговеца информация. С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд, че търговската практика би могла да има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й е правилен. Така е осъществен и третият елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд