Решение № 8861 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2009 г.

Решение № 8861 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юридическото лице с нестопанска цел "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Марин Маринов от гр. Варна, срещу решение № 1868 от 11.02.2009 г. по адм. дело № 13828/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбата на юридическото лице - касационен жалбоподател срещу заповед № ЛС-04-689 от 16.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която са одобрени Правила за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти, в частта по чл. 17.01. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че правилото по чл. 17.01. (в случая се касае за точка от правилата, а не за член), според което не се допускат в съдебните сгради и обекти граждани в неприличен външен вид - без дрехи, със силно замърсени дрехи, с къси панталони, с много къси поли, по потници или джапанки, е в съответствие с добрите нрави и в съответствие с обществените прояви за приличие в облеклото, и поради това е законосъобразно. Решението е правилно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, напълно споделя изразеното от тричленния състав становище, че оспореното от сдружението - жалбоподател правило е подзаконова норма за поведение, която не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, приета е от компетентен административен орган и съответства с целта на нормативния акт, разпоредил нейното издаване. Доводите в касационната жалба за липса на компетентност и несъответствие с целта на овластяването по чл. 36, ал. 12 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, са неоснователни, поради което касационната жалба е също неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,