Решение № 11503 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез упълномощения юрк. А. Лимберова, срещу Решение 42/28.01.2022 г., постановено по адм. дело 711/2021 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменена негова заповед за налагане на ЕТ Ставрев 4 Р. Ставрев на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-353-0377024/28.10.2021 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за ресторант Кристал , находящ се в гр. Стара Загора, ул. Загоре 6. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни мотиви за неправилност на извода на съда за неустановеност на нарушението и за обоснованост на продължителността на наложената ПАМ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендират се разноски. Прави се евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ Ставрев 4 Р. Ставрев не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени цитираната по горе заповед за наложена ПАМ на ЕТ Ставрев 4 Р. Ставрев , първоинстанционният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка в търговски обект ресторант Кристал , находящ се в гр. Стара Загора, ул. Загоре 6, стопанисван към датата на проверката 10.10.2021 г. от ЕТ Ставрев 4 Р. Ставрев . След анализ на представените с административната преписка доказателства, съдът е изложил подробни мотиви за липса на констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на касова бележка за извършени продажби при извършената проверка от органите по приходите, тъй като за осъществената от тях консумация и при извършено плащане в брой е издаден касов бон. Установена е касова разлика, като за причините за нея не са изискани обяснения от едноличния търговец, а само от сервитьора. Съдът е приел и че изложените факти по отношение на продължителността на срока не са от категорията да обусловят тежестта на нарушението и съответно да обосноват неговата продължителност. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от органите по приходите не са ангажирани убедителни доказателства, че от ЕТ Ставрев 4 Р. Ставрев не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки и услуги, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. При извършената контролна покупка по време на проверката е била издадена касова бележка. Констатираната разлика между отчетената сума по намиращото се в проверения обект ЕКАФП и касовата наличност не е безспорно установено, че се дължи на неиздаване на касови бележки, тъй като в протокола за извършена проверка е отбелязано, че през фискалното устройство не се отразяват служебно въведените или изведените пари от касата. Единственото свидетелство, че установената касова разлика се дължи на неотчетени продажби е отразеното във въпросния лист собственоръчно от сервитьора Иванова, че разликата се дължи на невискализиране продажби . Както обосновано е посочил първоинстанционният съд, това свидетелство не може да бъде абсолютно кредитирано, тъй като правописът говори за неразбиране на написаното, което води до извод, че отразяването е извършено под диктовката на проверяващите. В същото време, видно от останалите документи към преписката, както и от положения подпис върху протокола за извършената проверка, едноличният търговец е присъствал лично на проверката, но от него не е потърсено обяснение на какво се дължи разликата между отразената и фактическата касова наличност. При това положение, обоснован е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на извършеното нарушение. Само на това основание е дължима отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС по отношение на обекта, за който е наложена ПАМ. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,