Решение № 10162 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2011 г.

Решение № 10162 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 7 от 20.01.2011 г., постановено по административно дело № 324/2010 г., Видинският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ваньо Костин, като кмет на Община Чупрене, обл. Видин, против решение № 134/19.11.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Видин, с което отхвърля жалбата на кмета на Община Чупрене като неоснователна и потвърждава разпореждане № 392/27.10.2010 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Видин, по ревизионен акт за начет № 1815/19.10.2010 г., за събиране от Община Чупрене на сумата 16019.70 лв., представляваща причинени щети на държавното обществено осигуряване от издадено удостоверение за наследници № 64/08.03.2000 г. с невярно съдържание. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Ваньо Костин, като кмет на Община Чупрене, обл. Видин, действащ чрез пълномощника си адв. Славяна Младенова. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли атакуваният от него съдебен акт да бъде отменен. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа жалбата и моли съда да приеме, че сумата по санкционните документи не се дължи, тъй като кметство Долни Лом не е издало документ с невярно съдържание и не е имало отговорност за неправомерно отпуснатата пенсия на физическото лице. Прави алтернативно искане да се приеме, че не се дължат суми за периода 2000 - 2005 г., тъй като е изтекла давността по чл. 115 от КСО. Претендира и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира следното: Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. По безспорен начин е установено, че на Емилия Ангелова Кадийска е отпусната наследствена пенсия, а като основание за отпускане на пенсията е послужил документ с невярно съдържание. Касае за Удостоверение за наследници № 64/08.03.2000 г., издадено от длъжностно лице в Кметство с. Долни Лом, общ. Чупрене, в което Емилия Кадийска е вписана като законна съпруга и съответно наследник на покойния, въпреки, че вече е била разведена с него. Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ и се изисква от пенсионния орган за да послужи като доказателство, че към датата на смъртта на наследодателя преживелият съпруг не е прекратил брака, за да придобие качеството на наследник на починалия и оттам правото на наследствена пенсия. Издаващата го администрация е длъжна да провери достоверността на данните, посочени в молбата-декларация от молителя, преди да издаде удостоверение за наследници, като органът носи отговорност за верността на съдържанието му. При извършена ревизия от контролните органи на НОИ по надлежния ред е удостоверен и документиран факта, че от изплатените неследващи се пенсии на Кадийска са нанесени щети на държавното обществено осигуряване в общ размер от 16019,70 лв. главница и лихви за периода 01.01.2000 г. - 31.08.2010 г., която сума следва да бъде възстановена в бюджета на ДОО от осигурителя Община Чупрене, тъй като Кметство с. Долни Лом не е юридическо лице и няма самостоятелен бюджет, а е съставна неперсонифицирана административно - териториална единица в общината. Правилен е изводът в процесните разпореждане от 27.10.2010 г. и решение от 19.11.2010 г. на директора на РУСО, възприет обосновано и от първоинстанционния съд, че е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на касатора по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и издаденият удостоверителен документ с невярно съдържание. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за неоснователна. Въпреки това, с оглед направеното пред настоящата инстанция възражение от процесуалния представител на касатора за изтекла погасителна давност, съдебното решение, както и процесните административни актове следва да бъдат отменени частично за периода 2000 - 2005 г., за който съгласно чл. 115, ал. 1, изр. 1 от КСО вземанията на НОИ към Община Чупрене са погасени по давност. За пълнота на изложението в тази връзка следва изрично да се отбележи, че при изпълнение на съдебното решение компетентният за това административен орган следва да изчисли конкретния размер на оставащото задължение на общината, като се даде възможност на последната да реализира правото си на защита в това отношение. При този изход на спора претендираните от касатора разноски не следва да му се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, шесто отделение,