Решение № 7397 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11107/2008 г.

ВАСV отделение08.06.2009 г.докладчик Жанета Петрова

Диспозитив

Отменя заповед № КН-170/6.08.2008 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл. 282, т. 1, б. "г" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) и чл. 125, ал. 9 от Правилника за кадровата военна служба, на Деян Христов Иванов е било наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца ". Осъжда Министерството на отбраната да заплати на Деян Христов Иванов от гр. Ямбол, жк "Възраждане", блок 53, вх. В, ет. 4, ап. 19, ЕГН .......... разноски в размер на 600 лева. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Особено мнение на съдия Марина Михайлова: Считам жалбата за процесуално недопустима по следните съображения: Разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 1 б. "а" - "и" от ЗОВСРБ посочва дисциплинарните наказания, които могат да бъдат налагани на кадровите военнослужещи, като систематично подрежда тези наказания по степен на тежест и неблагоприятни последици, които те могат да предизвикат за наказаното лице. Законът не предвижда обжалване на наказанията, определени в чл. 282, ал. 1, б "а" - "д" от ЗОВСРБ. Съдебен контрол законът изрично е предвидил единствено при наложено дисциплинарно наказание - "уволнение". Във връзка с това и по аргумент от по-силното основание след като за актовете, с които се налагат по-тежки по степен и с по-неблагоприятни последици наказания по чл. 282, ал. 1, т. 1, б "е" - "ж" е предвидено обжалване само по административен ред, а не и по съдебен следва да се приеме, че актовете с които се налагат наказанията по чл. 282, ал. 1, т. 1, б. "а" - "д", измежду които е и това на жалбоподателя също не подлежат на съдебен контрол. Неприложима е и разпоредбата на чл. 120 от КРБ. Действително с тази разпоредба на Конституцията се въвежда принципът на общата клауза за обжалване на всички административни актове. Подлежат на съдебен контрол за законност всички административни актове освен изрично посочените в закона. След като със самия ЗОВСРБ не е предвиден съдебен контрол върху актовете, с които се налагат наказания по чл. 282, ал. 1, т. 1 б. "а" - "д", съдебният контрол е недопустим. Поради горните доводи, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотиви

Решение № 7397 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11107/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Деян Христов Иванов е обжалвал заповед № КН-170/6.08.2008 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл. 282, т. 1, б. "г" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) и чл. 125, ал. 9 от Правилника за кадрова военна служба, му е било наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца". Направени са оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменена с присъждане на направените разноски. Министърът на отбраната е оспорил допустимостта на производството по съображения, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е изключена от съдебен контрол, и алтернативно, основателността на подадената срещу нея жалба. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и законосъобразността на административния акт, прие следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя. В текста на чл. 282, ал. 1, т. 1, б. "а - и" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изчерпателно са изброени дисциплинарните наказания, които могат да бъдат налагани на кадровите военнослужещи. С разпоредбата на чл. 289, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.) е предвидено, че дисциплинарните наказания по чл. 282, т. 1, букви "е" и "ж", наложени на сержантите, а за Военноморските сили - на старшините и войниците, могат да се обжалват пред висшестоящия командир или началник, а на офицерите - пред министъра на отбраната. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че решенията на длъжностните лица, постановени по жалби срещу заповеди, с които са наложени дисциплинарните наказания по чл. 282, т. 1, букви "е" и "ж", са окончателни. С обжалваната заповед министърът на отбраната наложил на старши лейтенант Деян Иванов дисциплинарно наказание по чл. 282, ал. 1, т. 1, б. "г" - "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца ". Издадената на това основание заповед не попада в обхвата на актовете, посочени в чл. 282, т. 1, б. "е" и "ж" ЗОВСРБ. Не може да се сподели довода, че след като актовете, с които се налагат по-тежките дисциплинарни наказания по чл. 282, т. 1, букви "е" и "ж" ЗОВСРБ (отм.), са изключени от съдебен контрол, то по аргумент за по-силното основание, оспорената заповед също не подлежи на обжалване пред съда. Това съждение противоречи на основния принцип на административното правосъдие, формулиран с разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите и юридическите лица могат да оспорят пред съда всеки административен акт, с който се засягат техни права или законни интереси, с изключение на изрично посочените със закон. При положение, че обжалваната заповед засяга пряко и непосредствено права на жалбоподателя и не е изключена изрично от съдебен контрол, тя подлежи на разглеждане по същество. В допълнение следва да се отбележи, че ако се възприеме предложеното от ответника тълкуване на закона, жалбоподателят би се оказал изцяло лишен от защита. Заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание, е издадена от министъра на отбраната, а актовете на министрите не подлежат на оспорване по административен ред (чл. 82 АПК). Дисциплинарното производство, в което е била издадена оспорената заповед, е започнало със заповед № 27/11.07.2008 г. на старши националния представител на Шести български военен контингент в Ирак, с която била назначена комисия за извършване на служебна проверка за събиране на факти и доказателства за извършено от старши лейтенант Деян Христов Иванов, заместник командир на Шеста охранителна рота, нарушение на военната дисциплина. На 12.07.2008 г. до началника на отделение "Военна полиция" била подадена докладна записка от Петьо Николов, сержант в отделение "Военна полиция", който докладвал за изпълнението на разпореждане на началника на отделението за отчитане на състоянието на войсковия ред и дисциплината в състава на българския контингент в база "Либърти". От изложеното в докладната записка се установява, че на 8.07.2008 г., между 20.00 и 21.00 часа, на неофициално събиране на военнослужещите, на което били коментирани тежестта на службата и продължителността на нарядите, жалбоподателят изрекъл пред присъстващите репликата : "Масата определя условията." След тази реплика последвали изказвания от други военнослужещи за неизпълнение на служебните задължения, свързани с носене на нарядите. В този смисъл са и докладните записки от 12.07.2008 г. от Генчо Грозев Минев и от Петър Николаев Николов, сержанти в отделение "Военна полиция", адресирани до началника на отделение "Военна полиция". С докладна записка рег. № 2-16/15.07.2008 г., подадена до старши националния представител на Шести контингент в Ирак, началникът на отделение "Военна полиция" представил резултатите от проведената служебна проверка със становище за наличието на извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение. На 16.07.2008 г. комисията, назначена със заповед № 27.11.2008 г. на старши националния представител на Шести български военен контингент в Ирак, изготвила протокол рег. № 3-18/16.07.2008 г. за извършената служебна проверка. Според изложеното в протокола, на 8.07.2008 г., в периода 20.00 - 21.00 часа, пред група военнослужещи, старши лейтенант Деян Христов Иванов, заместник командир на Шеста охранителна рота, направил изказване: "..Вие трябва да се вдигнете.. ", ".. Масата определя условията ..". Думите му били последвани от одобрителни възгласи на военнослужещите. При наличието на настроения от страна на войнишкия състав за възпрепятстване на изпълнението на служебните задачи, заместник - командирът не направил необходимото за преодоляване на ситуацията. На 17.07.2008 г. е била проведена беседа със старши лейтенант Деян Христов Иванов, той е бил запознат със събраните от комисията доказателства и били приети писмените му обяснения. С докладна записка рег. № 2-23 от 17.07.2008 г. от старши националния представител на Шести контингент в Ирак до заместник началника на Генералния щаб по операциите и подготовката, той и командващ на съвместното оперативно командване, било направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца" на старши лейтенант Деян Иванов. С докладна записка рег. № 100-М-1118/29.07.2008 г. до министъра на отбраната и въоръжените сили началникът на Генералния щаб на Българската армия също предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца " на старши лейтенант Деян Иванов за извършено от него нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 281, т. 4 ЗОВС (отм.). Със заповед № КН-170/06.08.2008 г., на основание чл. 282, т. 1, б. "г" ЗОВСРБ (отм.) и чл. 125, ал. 9 ПКВС, министърът на отбраната наложил на Деян Христов Иванов дисциплинарно наказание " предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца " за това, че на 8.07.2008 г., между 20.00 и 21.00 часа, след събиране на ротата по повод разпределение на задачите, е коментирал ситуацията с група военнослужещи, негови подчинени от контингента, дислоциран в база "Либърти", Ирак, за изпълнението на мисия по охраната на база "Кропър", Багдат, без да се разграничи и да предприеме мерки за овладяване на негативните настроения и успокояване на ситуацията, поради което се създали предпоставки за напрежение и неизпълнение на задълженията по служба, съставляващо нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 281, т. 4 ЗОВСРБ (отм.). Заповедта е издадена от компетентният административен орган по чл. 195, ал. 3 от Правилника за кадрова военна служба, при спазване на производствените правила по чл. 284 - чл. 287 ЗОВСРБ и чл. 129 - чл. 136 ПКВС. Не са били спазени обаче изискванията на чл. 138, ал. 1 и ал. 2 ПКВС за форма на административния акт. Съгласно цитираната разпоредба наказанието се налага с писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Съгласно чл. 138, ал. 2 ПКВС мотивите на заповедта представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. В разглеждания случай дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на правилата на войсковия ред, изразяващо се в това, че жалбоподателят в неформален разговор е коментирал със своите подчинени тежестите на службата и продължителността на нарядите и " не се е разграничил и не е предприел мерки за овладяване на негативните настроения и успокояване на ситуацията, поради което са се създали предпоставки за напрежение и неизпълнение на задълженията по служба". С израза ".. не се е разграничил и не е предприел мерки за негативните настроения и успокояване на ситуацията.. ." се възприема обща формулировка на нарушението, без да се сочат конкретно фактите, които го характеризират, а също и задълженията по служба, които не са били изпълнени. Неизлагането на мотиви към административния акт е нарушение на формата и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като засяга правото на защита на наказания служител и възпрепятства съда да упражни възложения му контрол за законосъобразност. Фактическите обстоятелства на нарушението, в частност, действията и думите, казани от заместник-командира, следва да се отбележат изрично в административния акт. Пропускът за посочването им не може да бъде заместен със събирането на доказателства, които следва да потвърждават, а не да изясняват характера на дисциплинарното нарушение. Отделно от това следва да се отбележи, че събраните по делото гласни доказателства не разкриват дисциплинарно нарушение по чл. 260, т. 27 и 28 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Според цитираните в заповедта разпоредби, командирът има задължение да вземе всички законни мерки за възстановяване на реда и да изисква от подчинените си да спазват законите и военните устави и да изпълняват служебните си задължения и заповедите. Свидетелите Ганчев и Костадинов, водили разговор със старши лейтенант Иванов заедно с други войници, са заявили, че не са чули от него репликата ".. Масите определят условията.." Свидетелите Минев и Николов, които са били на известно разстояние от групата, твърдят, че той е използвал тази реплика. Дори да се приеме за безспорно, че думите са били казани, само на основата на една изолирана реплика не би могло да се направи извод, че командирът е нарушил военната дисциплина и не е направил необходимото за успокояване на настроенията сред подчинените му, недоволни от лошите битови условия и графика на нарядите. Свидетелите Ганчев и Костадинов подчертават, че техният командир не е настройвал войниците срещу ръководството на ротата и е направил опит да обясни положението като временно и независещо от командния състав. В резултат не е имало никакви прояви на неизпълнение на воинските задължения, а след време ръководството на мисията е подобрило условията за настаняване и носене на наряди, в каквато насока са били исканията на редовите военнослужещи. При липсата на виновно извършено нарушение на военната дисциплина, което е основание за търсене на дисциплинарна отговорност на наказаното лице, и с оглед допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила, заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1