Решение № 9516 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14938/2012 г.

Решение № 9516 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14938/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Пловдив срещу решение № 2322/26.10.2012 г. по адм. д. № 833/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменено негово решение № 367/21.02.2012 г., с което на "Садат " ООД по ЕАД № 10B0003000Н0141794 от 16.09.2010 г. е определено допълнително публично вземане за ДДС в размер на 10 857, 56 лв., ведно с прилежащата лихва за забава, считано от 16.09.2010 г. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, в представени писмени бележки от юрк. Гацова, поддържа правилност на решението и искане за оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна ТД на НАП - Пловдив не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 16.09.2010 г. с ЕАД № 10B0003000Н0141794 на територията на Република България "Садат " ООД поставя под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление" стока, представляваща органично вещество, с декларирана фактурна стойност 9 522 евро с произход Турция и изпращач "COGNIS KIMYA SAN. VE TIC. A. S.", гр. Коджели, Турция. Към ЕАД е приложена търговска фактура/invoice № 609541/14.09.2010 г. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, митническият орган е изискал информация от турските митнически власти и е получил отговор с приложени издадени от турския износител фактура, със стойност различна от тази, която е към ЕАД. На тази база е определена нова митническа облагаема стойност и са определени задължения за вносителя - доначислен е ДДС в размер на 10 857, 56 лв., ведно с прилежащата лихва за забава, считано от 16.09.2010 г. За да приеме оспорения митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби, от които е направил извод за незаконосъобразност на митническия акт и го е отменил. Решението е правилно. Данните, приети за релевантни от митническата администрация, са установени по линия на сътрудничеството и взаимопомощ в митническата дейност, процедура, която е нормативно установена в Спогодбата между правителствата на Република България и Република Турция и няма причина да не бъдат приети и съобразени при решаването на административноправния спор. Съдът анализирайки и съпоставяйки фактурата по ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, е извел извод, че митническият акт е изграден въз основа на противоречива информация, получена от турската администрация, като липсват мотиви защо е приета цената по фактурата, получена от турската администрация, а не цената по фактурата, приложена от вносителя по процесния ЕАД. С представените доказателства по делото е безспорно установена договорената и платена цена на стоката, така както е декларирана от "Садат " ООД в ЕАД и приложените документи. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". При наличие на разлика във фактурите при износителя и вносителя, митническият орган следва да обоснове изводът, че фактурата, приложена към процесния ЕАД не отразява договорената и платена митническа стойност на осъществения внос. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, предметът на продажбата е конкретизиран в издадената от продавача и изпращач по вноса фактура. Получените по линия на международен обмен ЕАД и фактури са при различни условия на доставка, от тези по конкретния внос, поради което липсват основания за съпоставка на стойностите по същите. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответната страна - "Садат " ООД, също не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като дружеството не е било представлявано от процесуален представител пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,