Решение № 11763 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2015 г.

Решение № 11763 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Грета Пенчева Петрова, от гр. Русе против решение № 38/18.02.2015 г. по адм. дело № 350/2013 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира, че е налице нарушение в процедурата, изразяващо се в отказ на пенсионните органи да определят личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в окончателен размер. Едва след нейното определяне в окончателен размер съдът е следвало да тълкува и прилага материалния закон, отчитайки наличната колизия в нормативната уредба (чл. 70а, ал. 2, т. 2 КСО и чл. 46, ал. 2, т. 2 НПОС). Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за неоснователно твърдението, че между нормите на чл. 70а, ал. 2, т. 2 КСО и чл. 46, ал. 2, т. 2 НПОС съществува колизия, тъй като и двете сочат, че доходът за времето, през което осигуреното лице е получавало обезщетение за ползван отпуск за отглеждане на малко дете, не се взема предвид при определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че съдът е изяснил правнозначимите факти за правилното решаване на спора и е приложил точно материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 38/18.02.2015 г. по адм. дело № 350/2013 г. Административен съд - Русе е отхвърлил като неоснователно оспорването от страна на Грета Пенчева Петрова, от гр. Русе на решение ПЕО № 116 от 9.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № ИП-2347/12.04.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. По делото е установено, че с разпореждане № ИП-2347/12.04.2013 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Русе е отказал да измени отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Грета Пенчева Петрова в действителен размер, тъй като в тримесечния срок от уведомяването не са отстранени неизправностите в заявлението за пенсиониране и приложените към него доказателства, изразяващи се в непосочване на пълен тригодишен период по чл. 70, ал. 3 КСО от последните петнадесет години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. В периода от три последователни години, от който е искала определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (1.04.1989 г. - 1.04.1992 г.) 7 месеца и 10 дни жалбоподателката е ползвала отпуск за отглеждане на дете, за който период съгласно чл. 70а, ал. 2, т. 2 КСО доходът под формата на обезщетение не се взема предвид при определяне на средномесечния осигурителен доход. Съгласно чл. 46, ал. 2, т. 2 НПОС зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход времето на платен отпуск за отглеждане на дете. Твърдяната от касационната жалбоподателка колизия между разпоредбите на чл. 70а, ал. 2, т. 2 КСО и чл. 46, ал. 2, т. 2 НПОС е неналична. Начинът по който е редактирана разпоредбата на подзаконовия нормативен акт допуска известни съмнения в подкрепа на наведените с касационната жалба твърдения предвид непрецизното използване на изразите "доход" и "време", но отчитайки съдържанието на разпоредбите на чл. 70 и сл. КСО визираните неточности могат да бъдат лесно преодолени. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Въпреки дадените указания за отстраняване на неизправности за посочване на тригодишен период преди 1.01.1997 г. с пълни три последователни години, в рамките на които е получаван осигурителен доход, който може да служи за определяне на средномесечния осигурителен доход, жалбоподателката не е изпълнила дадените й указания. При тези обстоятелства пенсионният орган е следвало да определи пенсията в окончателен размер. Съгласно чл. 1, ал. 5 НПОС при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. По изложените съображения атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено. Незаконосъобразни са и актовете на органите на ТП на НОИ - Русе, които също следва да бъдат отменени, а преписката върната за издаване на нов акт съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изхода на спора в тежест на ТП на НОИ следва да бъдат поставени направените от жалбоподателката разноски в първоинстанционното производство, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 18.09.2013 г. - стр. 12) възлизат на сумата от 400,00 лева. В касационната инстанция разноски не са претендирани и липсват доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение