Решение № 4045 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2020 г.

Решение № 4045 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кестрел Ентърпрайз" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. В. срещу решение № 3756/10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 8973/2019 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за прогласяване нищожността на РА № СФР16-РД77-56 от 05.05.2016 г., издаден от органи по приходите от Дирекция "Ревизии и събиране на вземанията" при Столична община. В касационната жалба се релевира оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно не е взел под внимание висящия съдебен спор по гр. д. № 1169/2005 г. на СРС, 44 състав, образувано по ревандикационен иск от М. Р. и Е. Р. - праводатели на "Кестрел Инвестмънт България" АД. Твърди, че дружеството не следва да заплаща данък недвижим имот и такса битови отпадъци, тъй като не е собственик на имота. Иска се отмяна на обжалваното решение и прогласяване на нищожността на РА № СФР16- РД77-56 от 05.05.2016 г., издаден от органи по приходите от Дирекция "Ревизии и събиране на вземанията" при Столична община. Ответникът по касационната жалба Кмета на Столична Община, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Кестрел Ентърпрайз" ЕООД с искане за прогласяване нищожността на РА № СФР16- РД77-56 от 05.05.2016 г., издаден от органи по приходите от Дирекция "Ревизии и събиране на вземанията" при Столична община, първоинстанционният съд е приел, че атакуваният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и не са налице предпоставки за прогласяване нищожността на процесния РА на това основание. Възражението за нищожност на РА на дружеството- жалбоподател е, че същото не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за ревизирания имот. Във връзка с това, съдът е установил следната фактическа обстановка: Относно собствеността на процесния недвижим имот по делото е представен НА за покупко-продажба № 198, peг. № 2236, дело № 182 от 2006 г. от който се установява, че М. Р. и Е. Р. - С. продават на "Кестрел Инвестмънт България" АД поземлен имот с площ 6962 кв. м., съставляващ имот с планоснимачен № 1519 кв. 1 по плана на гр. София, местност "Дианабад", утвърден със Заповед № РД-50-09-56/89 г. и Заповед № РД-09-252/27.08.1999 г., при съседи на имота от три страни - имот с пл. № 678 и улица, заедно с построените в имота триетажна масивна сграда със застроена площ от 287, 00 кв. м., представляваща югоизточното тяло от психиатрична клиника, находяща се в югозападната част от поземления имот, заедно с едноетажна масивна сграда със застроена площ от 78, 00 кв. м, находяща се в югоизточната част от имота и заедно с едноетажна масивна сграда със застроена площ от 95, 00 кв. м., находяща се в северната част на имота. По делото е представена декларация по чл. 17 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти с вх. № 497/07.11.2006 г., подадена от "Кестрел Инвестмънт България" АД, с която дружеството декларира покупката на сграда и земя в гр. София, местност "Дианабад" по НА № 198/10.07.2006 г. Приобщена е и декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 14-00-27/733/23.06.2010 г., подадена от "Кестрел Инвестмънт България" АД, с която дружеството декларира покупката на имот по НА за покупко-продажба № 198, peг. № 2236, дело № 182 от 2006 г. В т. 4 Описание на обектите в сградата, Таблица 3 са посочени следните обекти: триетажна масивна сграда, едноетажна масивна сграда и едноетажна сграда, придобити на 10.07.2006 г. и с посочена стопанска цел офис. От представената фактическа обстановка, административният съд прави извод, че "Кестрел Инвестмънт България" АД е собственик на процесния имот, придобит през 2006 г. и деклариран по реда на чл. 17 от ЗМДТ през 2006 г. и чл. 14 ЗМТД през 2010 г., ведно с обектите триетажна масивна сграда, едноетажна масивна сграда и едноетажна сграда. С Учредителен акт е създадено "Кестрел Ентърпрайз" ЕООД, вписан в ТР на 19.08.2008 г. Видно от същия е, че капиталът на дружеството възлиза на 1 856 400 лв., като същият се разпределя на 18 564 равни дяла по сто лева всеки. В чл. 7 е посочено, че към момента на подписване на учредителния акт всички 18 564 равни дяла са собственост на "Кестрел Инвестмънт България" АД. Съгласно чл. 8 капиталът на дружеството се формира чрез извършена непарична вноска по реда на чл. 72 и сл. от ТЗ на следните собствени на "Кестрел Инвестмънт България" АД недвижими имоти: поземлен имот с площ 6962 кв. м., съставляващ имот с планоснимачен № 1519 кв. 1 по плана на гр. София, местност "Дианабад", утвърден със Заповед № РД-50-09-56/89 г. и Заповед № РД-09-252/27.08.1999 г., при съседи на имота от три страни - имот с пл. № 678 и улица, заедно с построените в имота триетажна масивна сграда със застроена площ от 287, 00 кв. м., представляваща югоизточното тяло от психиатрична клиника, находяща се в югозападната част от поземления имот, заедно с едноетажна масивна сграда със застроена площ от 78, 00 кв. м, находяща се в югоизточната част от имота и заедно с едноетажна масивна сграда със застроена площ от 95, 00 кв. м., находяща се в северната част на имота. В мотивите, съдът посочва, че непаричната вноска или т. нар апортна вноска в капиталово дружество представлява правно действие, което представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект, специфичен вещно- прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигане на определена цел - участие в съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово търговско дружество, недвижимият имот излиза от патримониума на досегашния собственик и става собственост на дружеството, като собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството, а срещу апортната вноска лицето получава дялове/акции от учреденото дружество. Видно от представените по делото годишните финансови отчети на "Кестрел Ентърпрайз" ЕООД и балансите към тях за всички процесии години е, че дружеството е обявило притежаването на земя на стойност 1 372 000 лв. и сгради на стойност 484 000 лв. - общо 1 856 000 лв., което съответства на капитала формиран от непаричната вноска. С включването в ГФО и балансите към тях от дружеството-жалбоподател са заявени обобщените показатели, характеризиращи стопанската му дейност през всяка от спорните години и нейното имуществено и финансово състояние, както и финансовия резултат към края на годината. По същество ГФО дава информация на неговите контрагенти от една страна, както и създава необходимата на държавата и на нейните управленски органи информация за дейността на предприятието. В случая от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е заприходен в балансите на дружеството, както през целия ревизиран период, така и към момента на издаване на спорния РА. По делото е представено Решение № 228 от 19.01.2017 г. постановено по гр. дело № 1244/2016 г. по описа на Върховен Касационен съд. С това решение е обезсилено решение № 7530 от 05.11.2015 г. по гр. дело № 9666/2009 г. на СГС, ГО, IV-в с-в и потвърденото с него решение без дата по гр. дело № 1169/2005 г. на СРС, I-во г. о., 44 с-в. в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. /праводатели на "Кестрел Инвестмънт България" АД/ ревандикационни искове в установителната им част за 2560/6962 ид. ч. от имот пл. № 1519, съставляващ част от УПИ III – психоневрологичен институт, в кв. I по плана на гр. София. Производството по делото е прекратено по предявените искове в посочената част. В останалата част, с която е отхвърлен искът по 108 ЗС за 4402/6962 ид. ч. от дворното място, както и за постройките в него, решение № 7530 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 9655/2009 г. по описа на СГС, ГО, II с-в е влязло в сила на 10.08.2016 г. Решението е правилно като краен резултат В административноправната доктрина е посочено, че е налице нищожност, когато сме изправени пред пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не може да породи правните последици, към които е насочен. За да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за това, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че атакуваният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и не са налице предпоставки за прогласяване нищожността на процесния РА на това основание. В случая възражението за нищожност на РА на касатора е, че същото не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за ревизирания имот. Неправилно пъроинстанционния съд е приел, че ревизираното лице е собственик на целия недвижим имот, по силата на апорта по чл. 72 ТЗ, извършен от "Кестрел Инвестмънт България" АД и вписан в ТР на 19.08.2008 г. С влязло в сила решение по ревандикационен иск по чл. 108 ЗС е установено, че праводателите на "Кестрел Инвестмънт България" АД не са собственици на идеални части от имота. От това следва, че апортът не е породил транслативно действие по отношение на правото на собственост. Неправилността на тези изводи, не променят крайния извод за липса на основание за нищожност на атакувания РА. Нищожен би бил актът, който изцяло е лишен от законова опора, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, а същевременно засяга права на своите адресати. Случаят не е такъв, спорът относно качеството на данъчно задължено лице води до унищожаемост на атакувания административен акт. Оплакването в касационната жалба, че неправилно органите по прихода не са приложили чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК като издадат акт за спиране на ревизионното производство до окончателното разрешаване на иска за собственост касае нарушение на административнопроизводствените правила, което води да унищожаемост на акта, а не до прогласяване на неговата нищожност каквото е искането до съда. Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че решението на Административиня съд – София град е правилно като краен резултат и не са налице законовите предпоставки да бъде прогласена нищожността на РА № СФР16- РД77-56 от 05.05.2016 г., издаден от органи по приходите от Дирекция "Ревизии и събиране на вземанията" при Столична община. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение