Решение № 3810 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 432/2013 г.

Решение № 3810 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 432/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Юлияна Иванова Чакърова от гр. Пловдив против решение № 2410 от 2.11.2012 г. по адм. дело № 514/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-663 от 29.11.2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район, издадена на основание чл. 225 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Реконструкция на първи етаж от жилищна сграда", намиращ се в гр. Пловдив, ул. "Стоян Чалъков" № 4, УПИ VII-819, кв. 62-стар по плана на Старинна градска част. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна началник на РДНСК Южен централен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Прието е, че извършените от оспорващата строително-монтажни работи представляват "реконструкция", а не "текущ ремонт" и е били необходимо одобряването на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Материалната законосъобразност на административните актове се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването им. Съдът не може да допълва мотивите на административния акт с въвеждане на нови фактически основания. В случая на проверка подлежат само фактите, които са послужили като основания за издаване на заповедта - за извършени: укрепване на отвора на входната врата на процесната сграда със стоманобетонови рамки; изпълнена преградна стена от гипсокартон в салона на първия етаж за отделяне на подхода към втория етаж и изпълнена нова електро инсталация. Извършването на тези строително-монтажни работи е безспорно установено по делото въз основа на заключения на вещи лица, които са в съответствие със събраните писмени доказателства. Спорен е правният въпрос дали представляват "реконструкция", както са квалифицирани от административния орган или "текущ ремонт" по твърденията на касатора. Отговорът почива на преценката дали тези строителни работи "засягат" конструкцията на сградата. Безспорно за такова може да се говори само при "укрепването на отвора на входната врата на сградата със стоманобетонова рамка". Според в. л. инж. Янка Ранделова, стоманобетоновата рамка е изпълнена на мястото на стара зидария с отвори в нея. Замяната на дървените колони, зидарията между тях и дървените греди със стоманобетоновата рамка са част от конструкцията на сградата, но "не променя съществено работата на конструкцията като цяло". Настоящата инстанция приема, че се касае за замяна на част от конструктивни елементи, с което обаче не се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа, поради което не може да се квалифицира като "реконструкция" по смисъла на § 5, т. 44 ДР на ЗУТ. Извършените строително-монтажни работи не засягат конструкцията на сградата като цяло, не са дейности по премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, както и не променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях, представляват "текущ ремонт", за който не се изисква разрешение за строеж съгласно чл. 151, т. 4 ЗУТ. Като са приели противното административният орган и съдът са постановили актове в противоречие на материалния закон, които следва да бъдат отменени. Другите касационни оплаквания са неоснователни. Верни са правните изводи на съда, че оспорената заповед не е нищожна поради издаването й след изтичане на срока по чл. 57 АПК. Специализираните органи за контрол по строителството осъществяват правомощията си служебно и не са обвързани дори от основателните сигнали на граждани. Те нямат задължение да се произнасят по такива с административен акт с определено съдържание и в определен срок, поради което непроизнасянето им не формира мълчалив отказ. Сроковете за произнасяне от административният орган са инструктивни и неспазването им не представлява съществено процесуално нарушение. При този изход на делото разноските са в тежест на ответната страна и следва да се присъдят до доказания размер, за което своевременно е направено искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,