Решение № 13130 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. З. Ю., от [населено място], против Решение 2186 от 02.05.2025 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 1937/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Ю. З. Ю. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с РД-14-5611/04.12.2024г. на Началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ОО АА ) гр. Благоевград, в частта й по т.2, с която на основание чл.106а, ал. 1, т. 4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) спрямо Ю. З. Ю. е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС [номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил обстоятелството по отношение на коя от двете хипотези е установено нарушение че е извършено плащане или че има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Намира, че по делото не е доказан възмездният характер на превоза. Сочи, че съда се произнесъл и мотивирал изцяло въз основа на дадените в съдебното производство свидетелски показания, като счита същите за крайно противоречиви по своята същност. Отделно от изложеното, твърди, че процесното моторно превозно средство не попада в категорията, за която следва да бъде издадено удостоверение или лиценз на ЕО. Счита, че съдът неправилно е приел за неоснователни възраженията, че административният орган не е обосновал конкретния срок, за които е приложил мярката, доколкото при липса на мотиви относно продължителността на същия е невъзможно да се извърши преценка за съответствието на мярката с целта за прилагането й. Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено, а по същество да бъде отменена и оспорената ЗПАМ като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция. Ответникът по касационна жалба началникът на Областен отдел Автомобилна администрация Благоевград, чрез процесуалните си представители Х. Мицкова и Ц. Илиева намират касационната жалба за неоснователна и искат обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 04.12.2024 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и Закона за движение по пътищата е установено, че на същата дата около 14.00 часа Ю. З. Ю. е извършил международен превоз на пътник по маршрут Република България Кралство Испания с лек автомобил Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ с рег. [рег. номер], собственост на А. И.. Прието е, че е извършен нерегламентиран международен превоз на пътници, тъй като горепосоченият лек автомобил няма издаден лиценз за това. Съставен е акт за установяване на административно нарушение 00501/04.12.2024 г. От пътниците Ш. А. Б. и М. М. А. и К. М., са снети сведения, в които потвърждават, че на 04.12.2024 г. са пътували до Испания, с лек автомобил Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ с рег. [рег. номер], като последният заплатил сумата от 150 евро на Ю. З. Ю.. На 04.12.2024 г. спрямо Ю. З. Ю. е издадена оспорената ЗПАМ. Компетентността на органа, издател на оспорената ЗПАМ, е доказана с представената в първоинстанционното производство Заповед РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която лицата, заемащи описаните в заповедта длъжности, сред които и Началника на Областен отдел Автомобилна администрация - Благоевград, са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието обществен превоз , дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП и приложените по делото писмени сведения, съдът формира извод за извършено плащане на транспортната услуга, което определя същата като обществен превоз на пътници. Приема за безспорно установено, че за процесния автомобил няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и това обосновава прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 1, б. а от ЗАвтП. Съдът обсъжда доказателствената сила на приложените по делото писмени сведения и приема, че същите са изготвени в съответствие с процесуалните правила, регламентирани в чл. 44, ал. 2 от АПК. В съответствие с този извод, съдът приема ЗПАМ в оспорената ѝ част за постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което отхвърля жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения. Налагането на принудителна административна мярка не е гражданско, а административно производство. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК допустими в административното производство са всички доказателствени средства, които не са забранени със закон. Дадените в хода на проведеното административно производство сведения от превозваните лица са свидетелстващ документ, същите са подписани от тях, както и снелия ги служител на ИААА. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и сведенията представляват допустими от закона доказателствени средства, а по силата на чл. 44, ал. 1 и 2 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, като сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В настоящия случай цитираните изисквания са спазени, което обосновава извод, че сведенията на превозваните, от настоящия касатор, лица представляват редовно събрано в хода на административното производство доказателства. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства, които да докажат неистинност на събраните сведения от превозваните лица. С оглед горното, въз основа на редовно събраните в хода на административното производство доказателства, които не са оспорени по надлежния ред в съдебното производство и редовно съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства, съдът правилно приема, че е налице извършено нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП, за което нарушение се следва прилагане на конкретната принудителна административна мярка. Правилен е изводът на съда за доказаност на факта на осъщественото нарушение. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗАвтП обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. По смисъла на § 1, т. 2 от ДР ЗАвтП превоз на пътници е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Първоинстанционният съд правилно и съответно на събраните доказателства приема, че Ю. З. Ю. е управлявал лек автомобил (индивидуализиран точно), превозвайки пътници до Испания, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАвтП възможност да извършване на обществен превоз на пътници. За пълнота следва да се посочи, че е ирелевантно обстоятелството дали е предадена сумата от 150 евро или договорена, доколкото осъщественият от касационния жалбоподател превоз изцяло покрива обективните признаци на понятието обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАП - извършено плащане или уговорка за извършване на плащане на превозната услуга. Законът не изисква фактическото действие (плащане) да е извършено, а е достатъчно само да има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В този смисъл и обуславящият приложението на процесната ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на нормата, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, 4, б. "б" ЗАвтП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт. Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мярката по чл. чл. 106, ал.1, т. 4, б. б ЗАвтП притежава качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с нея се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача - временното отнемане на СУМПС на практика осуетяват възможността на водача да управлява МПС, в т.ч. да предоставя услуги по обществен превоз на пътници по смисъла на закона. Мярката има качествени характеристики и на превантивни мерки, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал и процесните ПАМ. Отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС по принцип осуетяват възможността на това лице да извърши друго нарушение, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Прочитът на разпоредбата сочи, че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното му регистриране ще го постави в обективна невъзможност да извърши отново нарушение, представляващо основание за прилагане на процесната ПАМ. Фактът на регистрацията ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Изложеното налага извод за неоснователност на твърденията на касатора, че липсата на мотиви за определяне на срок за налагане на процесната ПАМ е нарушение във формата на акта. Срокът на мярката до отстраняване на нарушението, но не за повече от една година е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на неговия размер. Формулировката до отстраняване на нарушението не предполага такава, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок до отстраняване на нарушението . Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. Следва да се отбележи, че за да настъпи прекратителното условие на ПАМ, необходимите действия са очертани в самите хипотези на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на превоз на пътници, получаване на лиценз на Общността. В тази връзка, касаторат неправилно приема, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретен срок и конкретни действия, изпълнението, на които да доведат до преустановяването й. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на тяхното действие. Без никакво значение за настоящия спор е дали в случая чрез прилагането им е преустановен случаен обществен превоз на пътник , извършен еднократно и дали намерението на водача на автомобила е да извършва такава дейност по занятие или не. Налага се извод, че оспореното волеизявление на Началника на Областен отдел Автомобилна администрация -Благоевград, с което е наложена ПАМ в частта й по т.2, с която на основание чл.106а, ал. 1, т. 4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на Ю. З. Ю. е приложена принудителна административна мярка, състояща се във - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС [номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година е съответно на материалния закон и неговата цел. Следователно като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 143 АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение