Решение № 13525 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2015 г.

Решение № 13525 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. Ц. И. срещу заповед рег. № 8121к-3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради отказ да заеме друга длъжност, предложена му в резултат на установени незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, е прекратено служебното му правоотношение. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразно издадена по съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Също представя писмени бележки с доводи в подкрепа на становището си. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Редът и начинът на оценяване на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР е определен в Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. (обн., ДВ, бр. 29 от 21.04.2015 г.). В случая по предложение рег. № 8121р-20856/30.04.2015 г. на главния секретар на МВР, съдържащо информация за констатирани слабости при извършени проверки, които са свързани с общото и непосредствено ръководство на ОДМВР - Л., министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № 8121з-534/12.05.2015 г. Със същата, на основание чл. 5 и 6 от приложимата наредба, министърът е определил комисия за изготвяне на оценка на жалбоподателя старши комисар Г. Ц. И., който от 17.01.2011 г. е заемал длъжността директор II степен на Областна дирекция на МВР - Л. Целта на тази оценка е установяване съответствието на изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика. Съгласно чл. 4 от наредбата, такава оценка се изготвя при несъответствие, като съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че това несъответствие трябва да е безспорно доказано преди извършване на самото оценяване. Смисълът е чрез провеждане на процедурата по оценяването да бъде проверена постъпилата информация за констатирани слабости в дейността на конкретния служител на МВР. В случая справките от проверките в ОДМВР - Л. са приложени по преписката. Спазена е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от наредбата, тъй като има мотивирано предложение на главния секретар, на когото е пряко подчинен директорът на ОДМВР съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗМВР, до органа по назначаването в лицето на министъра на вътрешните работи. С министерската заповед в комисията по оценяване на жалбоподателя са включени главният секретар на МВР, директорът и заместник-директорът на Главна дирекция "Национална полиция", която дирекция съгласно чл. 35 от ПУДМВР осъществява методическо ръководство на областните дирекции на МВР, както и заместник-директорът на дирекция "Човешки ресурси" - МВР. С тази заповед И. се е запознал срещу подпис на 25.09.2015 г., като срокът за извършване на оценката е бил удължен. След приключване на работата си комисията е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността рег. № 8121р-36340/07.10.2015 г., с крайна оценка 11 точки, като периодът за оценяване съответства на чл. 7 от наредбата. По аргумент от тази разпоредба неоснователно е възражението, че наредбата е неприложима при оценяване на период от една година преди влизането й в сила. Съгласно чл. 14 от същата, при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, което е основание за преназначаване на служителя на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. След запознаването си с картата за оценка жалбоподателят е упражнил правото си по чл. 16 от наредбата и е подал писмено възражение до министъра на вътрешните работи, чрез председателя на комисията. Съдържанието на същото е обсъдено от оценяващата комисия и в становище рег. № 8121р-37809/22.10.2015 г. тя е изложила мотивите си за поставените от нея оценки по оспорените от И. показатели. Това становище за неоснователност на оспорването е утвърдено от министъра, с което той съгласно чл. 19 е потвърдил направената оценка. Съдът счита, че извън неговата компетентност е да извършва преценка за правилността на поставената оценка. Като краен резултат и по отделните показатели, тя може да бъде контролирана единствено от органа по назначаването. Затова по аргумент от текста на чл. 16 от приложимата наредба, съдебният контрол е допустим само относно спазването на нормативноустановената процедура по оценяването. Поради това оплакванията на жалбоподателя за неправилно, неточно и субективно оценяване не могат да бъдат обсъждани от съда, тъй като той няма правомощия да преценява правилността на действията и актовете на административните органи, т. е. тяхната целесъобразност, а осъществява контрол само върху законосъобразността им. За да са налице материалноправните предпоставки на чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР, следва да бъде установено, че в хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР служителят е отказал да заеме друга предложена му длъжност, на която да бъде преназначен в рамките на "съответния вид длъжност". По делото е представен протокол рег. № 8121р-37860/22.10.2015 г., от съдържанието на който е видно, че на И. е предложено да заеме вакантната длъжност началник на група "Анализ и полицейска статистика" към сектор "Координация и информационно-аналитична дейност" при ОДМВР - Л. Тази длъжност, която също е ръководна по вид съгласно Класификатора на длъжностите в МВР и е в същото населено място, той е отказал да заеме, което е удостоверено с неговия подпис и този на членовете на комисията. В резултат на изразеното несъгласие от жалбоподателя, главният секретар е изготвил предложение до министъра на вътрешните работи да прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР, след което е издадена процесната заповед. В тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на И., че предложената му длъжност е била неподходяща за заемане от него с оглед на спецификата й. Що се касае до обстоятелството, имало ли е други вакантни ръководни длъжности, подходящи за заемане, такова изискване за органа и право на избор от служителя законът не въвежда. При така събраните доказателства съдебният състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта му. Не са налице основанията по чл. 146 от АПК, водещи до нейната отмяна и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като жалбоподателят се осъди да заплати на МВР сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,