Решение № 5856 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15035/2018 г.

Решение № 5856 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15035/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Бургас при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), чрез юриск. Е. Тодорова, срещу Решение № 1835 от 24.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1427/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. С атакуваното решение по жалба на ревизираното лице (РЛ) – Д. Димов, от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-02002817005888-091-001/26.03.2018 г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в териториална дирекция (ТД) на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 114/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас, в частта му, с която на лицето е определено допълнително задължение по Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г. в размер на 32830, 92 лева, ведно с лихва в размер на 3009, 74 лева. Според касатора обжалваното решение е неправилно на всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания, тъй като съдът е формирал неверни изводи, на основание на които неправилно е приложил и материалния закон, прогласявайки нищожността на РА. Счита, че заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) е издадена от компетентен орган, като е изменяна с последващи заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР), каквото правомощие се следва на приходните органи по закон. Твърди, че крайния момент, до който органът, възложил ревизията, може да променя нейният предметен обхват, е докато производството е висящо. В подкрепа на своите доводи излага твърдения, че ДОПК не предвижда определен срок, в който органът да упражни това свое правомощие. Моли оспорваното решение да бъде отменено, а делото бъде върнато за ново разглеждане. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба в минимален размер. Ответникът - Д. Димов, от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], редовно уведомен, с писмен отговор по делото, подаден от адв. П. Пейчев, възразява срещу касационната жалба и я намира за неоснователна. Счита, че съдът правилно и хронологично е изследвал фактическата обстановка, поради което е стигнал до обоснован извод за нищожността на РА. Навежда твърдения, че от анализ на приложимите разпоредби може да се заключи, че органите по приходите могат да правят всички изменения относно съдържанието на ЗВР, определено в чл. 113, ал. 1 ДОПК, само в 3-месечния срок по чл. 114, ал. 1 ДОПК. Иска касационната жалба да бъде отхвърлена, а оспорваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на направените в настоящата съдебна инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 620 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол пред Административен съд – Бургас е бил РА № Р-02002817005888-091-001/26.03.2018 г., издаден от органите по приходите, потвърден с Решение № 114/23.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, в частта му, с която на РЛ е определено допълнително задължение по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 32830, 92 лева, ведно с лихва в размер на 3009, 74 лева. С обжалваното решение административният съд е прогласил нищожността на посочения ревизионен акт с мотива, че последният е издаден при липса на компетентност по време у органа по приходите, извършил изменение на предметния обхват на ревизията със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002817005888-020-004/11.01.2018 г., с която е включил и установяване на задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел от фактическа страна, че със ЗВР № Р-02002817005888-020-001/05.09.2017 г. е възложено извършването на ревизия на Д. Димов с предметен обхват – установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., която е връчена на лицето 11.09.2017 г. С последваща ЗИЗВР № Р-02002817005888-020-002/06.10.2017 г. е изменен предметния обхват на ревизионното производство, като е добавено и установяване на задължение за корпоративен данък за отчетната 2016 г., като е посочен и срока на ревизията до 11.12.2017 г. Със ЗИЗВР № Р-02002817005888-020-003/07.12.2017 г. срокът за извършване на ревизията е удължен до 11.01.2018 г. По силата на ЗИЗВР № Р-02002817005888-020-004/11.01.2018 г. е изменен предметния обхват на ревизионното производство, като е отпаднала проверката за корпоративен данък, а е включено установяване на задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., както и е удължен срока на ревизията до 09.02.2018 г. При тази фактическа обстановка, съдът е счел, че 3-месечния срок по чл. 114, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 11.12.2017 г., поради което след тази дата органът по приходите не разполага вече с правомощия да внася изменения в съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия, освен за удължаване на срока за извършването на ревизията. С оглед на тези обстоятелства е приел, че издадената по-късно ЗВР № Р-02002817005888-020-004/11.01.2018 г., с която едновременно е удължен срока за извършване на ревизия и е променен нейния обхват, е издадена от некомпетентен орган, поради което РА е нищожен в частта му, с която са установени задължения по ЗДДФЛ съобразно посочената заповед. Касационната жалба на директорът на дирекция "ОДОП"-Бургас е основателна, решението е неправилно. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че е налице нищожност на ревизионния акт поради това, че при извършване на ревизията е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Не е спорно, че със ЗИЗВР № Р-02002817005888-020-004/11.01.2018 г., издадена от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. Бургас – М. Бораджиева, е изменен предметният обхват на ревизионното производство и е удължен срока на същото до 09.02.2018 г. Изменението на предметния обхват на ревизията е в съответствие с чл. 113, ал. 3 от ДОПК и е направена в удължения със ЗИЗВР № Р-02002817005888-020-003/07.12.2017 г. срок. Не намират законова подкрепа изводите на първоинстанционния съд, че предметния обхват на ревизията може да бъде изменян само в рамките на 3 – месечния срок, определен с първоначалната ЗВР и че след тази дата органът по приходите не разполага с компетентност по време за такова изменение. Видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски са реквизит на заповедта за възлагането на ревизията - чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК, поради което могат да бъдат предмет на последващо изменение, което се извършва с нова заповед за възлагане /чл. 113, ал. 3 от ДОПК/. Като е стигнал до други изводи и е прогласил процесния ревизионен акт за нищожен, Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да разгледа спора по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за сторените от ответника разноски в настоящото производство съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение