Решение № 7671 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1626/2025 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. С. К., гражданка на Таджикистан, подадена чрез адв. Б. Костова, против Решение 896/09.01.2025г., постановено по адм.д. 9021/24г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. С. К., против Решение 8866/27.08.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение. Навеждат се всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че възраженията на касатора се свеждат до това, че с решението си съдът не е отдал нужното внимание на невъзможността за семеен живот на жалбоподателката, детето й и бащата на детето. Навеждат се доводи, че жените в Таджикистан са женени от семействата им, нямат достатъчно права и са дискриминирани. Конкретно се сочи от жалбоподателката, че не би могла да се завърне в Таджикистан , тъй като няма да е приета не само от семейството си, но и от обществото, затова, че е нарушила волята на семейството си и има дете. Набляга се и на висшия интерес на детето и целостта на семейството, както и на невъзможността за това семейство сигурно да пътува и да получи достъп до Таджикистан, и да се установи там. Касаторът иска отмяна на решението и уважаване на жалбата. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната касационна прокуратура, чрез своя представител по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване съдебно решение е неблагоприятно. По съществото на касационното оспорване, касационната инстанция приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение 8866/27.08.2024г. на председателя на ДАБ, с което на А. С. К. е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Административният съд е установил, че оспореното решение е издадено по подадена молба с вх. ВР 13-4388/26.09.2023 г., регистрирана с рег. УП-15041 от 26.09.2023 г. за предоставяне на международна закрила. Установил е попълнен регистрационен лист и изготвена Евродак дактилоскопна карта, както и че личните данни са установени въз основа на представен национален паспорт. Въз основа на докладна записка с вх. ВР-541/04.10.23г. е установил, че чужденката не е изчакала края на административното производство за предоставяне на международна закрила, а е напуснала самоволно общежитието на отдел ПМЗ - Военна рампа, където е била настанена и от 04.10.2023 г. е била в неизвестност. С решение 20996 от 11.12.2023 г., заместник - председателят на ДАБ при МС е прекратил производството за предоставяне на международна закрила на кандидатката. Същата е задържана от властите на Република Австрия и е върната в Република България съгласно Регламент Дъблин. Във връзка с подадена молба от чужденката за възобновяване на производството за предоставяне на закрила, производството за предоставяне на международна закрила е възобновено. С кандидатката е проведено интервю на 20.03.2024 г., на което тя е заявила, че е напуснала Таджикистан през 2017 г. и е заминала за Русия, където живяла 7 години първоначално с работна виза, а впоследствие въз основа на предоставен статут на пребиваване. През август 2023 г. заминала легално за РТурция. На 21.08.2023 г. заедно със съпруга си тръгнала за Р България, където впоследствие влезли нелегално и били заловени от полиция. След като пребивавали известно време в център за настаняване, напуснали РБългария отново нелегално и стигнали до РАвстрия, откъдето били върнати в РБългария. Като непосредствена причина за напускане на държавата й на произход сочи възможността за намиране на работа в Русия. Като мотив да напусне Русия и да замине за Р Турция изтъква онлайн запознанството и връзката със съпруга й Т. Н., която родителите й настоявали да прекрати. Поради това тя и съпруга й решили да отидат в РТурция, за да сключат брак, като имали намерение да се установят да живеят там. В Турция им бил отказан статут на бежанци, поради големия брой мигранти там. Сключеният помежду им брак не е граждански, а само религиозен. Посочва, че поради ситуацията в Афганистан не биха могли да живеят там, а в Русия не биха могли да живеят поради неодобрението на брака й от страна на родителите й, които били уредили брак с друг човек. Към момента на провеждане на интервюто жалбоподателката е посочила, че е бременна в 4-ти месец. Съдът е установил, че представеното становище от ДАНС е, че Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Р България на кандидатката. Съдът е възпроизвел в решението си мотивите на административния орган за отказаната международна закрила - жалбоподателката не е била преследвана или заплашвана лично въз основа на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение в страната й на произход. Решаващият орган е приел, че общата обстановка в Таджикистан, сама по себе си, не давала основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Изложените факти по време на интервюто също не представлявали основания за получаване на статут на бежанец. Причините за напускане на страната по произход са от личен характер, доколкото спрямо кандидатката няма осъществено преследване, нито съществува риск от бъдещо такова. В хода на административното производство, административният орган не е установил факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на жалбоподателката. Изтъкнати са факти във връзка с представената бежанска история и поведението на кандидата след подаване на първоначалната й молба за международна закрила в Република България, която напуснала нелегално страната, за да достигне до Австрия. От това поведение е направен извод, че в конкретния случай не става въпрос за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, за което свидетелствал и фактът, че при първоначалното си преминаване на територията на страната ни от Република Турция, чуждата гражданка не е изчакала инициираното производство по предоставяне на международна закрила да приключи, а е напуснала нелегално Р България, за да достигне до Р Австрия. Решаващият орган е счел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като кандидатката не е била принудена да напусне Таджикистан поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Административният орган е приел, че кандидатът не е била обект на никакви посегателства и не е претърпяла никакво насилие. Административният орган е обосновал извод, че по отношение на разпоредбата на чл.9, ал.8 от ЗУБ, при която се произнася в условията на оперативна самостоятелност, посочените от чужденката лични мотиви за желанието й да получи статут, не се оценяват като хуманитарни с оглед предоставянето на хуманитарен статут. Административният орган е приел, че тя не е напуснала страната си на произход поради преследване по причини на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, респ. не се явява заплашен от нито един от посочените мотиви за преследване. Изложени са мотиви, че за кандидата липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут поради липса на твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, а установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че тя е била принудена да напусне държавата си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Обсъдено е приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ съобразно разширенията, дадени в решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С-465/2007 относно тълкуването на чл.15, б. в от Директива 2004/1983/ЕО, но е прието, че ситуацията в Таджикистан не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие по отношение на цивилни лица с позоваване на справка с вх. ЦУ - 1210/30.04.2024 г. на дирекция Международна дейност на ДАБ. Информацията относно страната на произход на жалбоподателя е, че Таджикистан е правова държава, работеща съвместно с европейските институции, предприела усилия за насърчване на равенството между половете и подобряване на икономическите условия. Тази информация не навеждала на извод, че спрямо заявителя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата й по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. По делото е представено заверено копие от удостоверение за раждане на детето на жалбоподателката, издадено от Столична община, район Триадица, въз основа на акт за раждане [номер] от 02.09.2024 г., от което се установява, че детето е гражданин на Таджикистан от майка - жалбоподателката. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна следното: съдът е преценил като неоснователна жалбата. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59 от АПК, като в него са изложени както фактически, така и правни основания за издаването му. Съдът е преценил като мотивиран отказът на административния орган. Съдът не е констатирал да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че в хода на производството пред административния орган чужденката е запозната с правата, които има в производството, връчени са й писмени указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на указанията са преведени на разбираем език. Посочил е също така, че с чужденката е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем за нея. Ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа и с което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на обстоятелствата за това. Административният съд е приел, че административният акт е издаден в съответствие с чл. 35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай, както и че е спазил изискването на чл. 73 от ЗУБ като последователно, обективно, безпристрастно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като е изпълнил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, при произнасянето по молбата за международна закрила, да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Посочил е, че решението е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основания по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. Преценил е като правилни и обосновани изводите на административния орган, че в бежанската история на чужденката, не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл. 8 от ЗУБ понятие основателно опасение от преследване , нито се твърди спрямо молителката да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната й на произход - Таджикистан. Преценил е, че както е посочено в мотивите на оспореното решение, от цялата бежанска история ставало ясно, че конкретни действия на преследване срещу таджикистанската гражданка не съществуват и не се установява срещу нея да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на преследване . Преценил е като правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденката мотиви за напускане на страната й по произход, не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Посочил е, че изразените от кандидатката опасенията от преследване са изцяло от личен и семеен характер и като такива не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Посочил е също така, че изразените опасения, че ще бъде неблагоприятно третирана от родителите си като самотна майка на дете, родено от брак, който не е одобрен от тях, не могат да се определят като преследване по смисъла на ЗУБ. Посочил е, че спрямо кандидатката липсва наличието на каквито и да е лични заплахи или проблеми, а описаните неразбирателства с родителите й са проблеми от изцяло личен характер. Преценил е като правилен извода на административния орган, че жалбоподателката е мигрант. Приел е, че от анализа на фактическите обстоятелства и изявленията на чужденката по време на производството, се установява, че чуждата гражданка не е целяла подаването на молба на българска територия, а е желала да продължи пътя си през Европа. Това се установявало от данните в административната преписка. Приел е, че така предприетите от молителката действия са единствено с цел осуетяване на наложената й принудителна административна мярка. Допълнил е, че ако действително семейството й и самата чужда гражданка са имали описаните проблеми, то логично би било те да потърсят закрила при първа възможност, вместо да опитат да продължат пътя си в Европа. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката, съдът е посочил, че следва да се отбележи, че в случая от нейна страна не се твърди в държавата й по произход да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в, ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай, според съда, такива други причини от хуманитарен характер не се изтъкват и в този смисъл, не са налице основанията на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. На следващо място, съдът е преценил като правилна преценката на ответния орган относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . Съдът е обсъдил представените по делото справка за ситуацията в държавата на произход на чужденката, приемайки, че в справката се сочи, че Таджикистан е правова държава, работеща съвместно с европейските институции. От приложената по преписката информация, се установявало, че ситуацията в Таджикистан, въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволявало тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт по смисъла на международното право. В настоящия случай органът бил изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут, да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителката с държавата й по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. С оглед обстоятелството, че непосредствено преди постановяване на обжалваното решение, е родено малолетното дете на жалбоподателката, съдът е приел, че на територията на Таджикистан, чийто гражданин е детето на жалбоподателката, съобразно отразеното в удостоверението за раждане, няма да бъде лишено от своята идентичност и ще расте в семейна среда заедно с жалбоподателката. Поради изложеното, съдът е приел, че обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата неоснователна. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Обосновано е прието, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на бежански статут на чужденката. От бежанската й история се установява, че тя е напуснала държавата си на произход по свое желание, заради икономически и лични причини. Не съобщава за осъществено спрямо нея преследване заради някоя от причините по чл. 8 ЗУБ. Напротив, напуснала е страната си на произход през 2017г. легално, за да отиде в Русия и да работи там, за да може да помага на майка си, а след това легално е заминала за Турция. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на чужденката срещу решението на председателя на ДАБ в частта на отказа за предоставяне на бежански статут следва да се потвърди като правилно. Касационната инстанция преценява като правилно решението на съда и в частта, в която се отхвърля жалбата срещу отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут. От справката вх. МД-02-51/08.11.2024г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, представена пред касационната инстанция се установява, че в Таджикистан са предприети усилия за насърчаване на равенството между половете и засилване на подкрепата за женското предпримачество. По този въпрос е подписан меморандум за разбирателство между Европейската банка за възстановяване и развитие и Националната банка на Таджикистан. Той се възприема като нова ера на сътрудничество, насочена към подобряване на икономическите възможности за жените в Таджикистан. В справките не се съдържа информация, която да представя в уязвимо положение неомъжените жени в Таджикистан, както и данни за липсата им на възможност за свободен избор на съпруг. Разказаната история от чужденката за мъжа / който възприема като свой съпруг/, с който се запознала чрез социалните мрежи и с който родителите й не били съгласни, сама по себе си, не обосновава причина за предоставяне на чужденката на международна закрила. По време на интервюто, чужденката не е съобщила конкретни данни и информация, от които да се направи обоснован извод за наличието на реална опасност, посоченият от нея семеен конфликт / между нея и родителите й/ да ескалира в насилие, срещу което тя не би могла да намерила защита от органите на реда. От друга страна, в самото интервю, чужденката сочи, че два пъти е посещавала РТурция, за да се види с бъдещия си съпруг, като първия път е бил около две години преди интервюто. В случай, че кандидатката наистина е имала обективни и реални опасения за сериозни проблеми от страна на семейството й, заради връзката й с този човек, тя не би се върнала отново в страната си на произход, както е направила. От представеното пред касационната инстанция Удостоверение за раждане /дубликат/, издадено на 27.03.25г. от длъжностно лице по гражданското състояние на район "Триадица" - Столична община се установява, че С. К. А. е майка на син - О. Т. Н., роден в гр. София, с баща Т. Н.. Този официален документ, наред с основния юридически факт - раждането на детето и неговите родители, доказва и наличието на семейни връзки детето, майката и бащата. Липсват данни по делото, че тези семейни връзки не могат да се запазят и да се развият в държавата на произход на жалбоподателката. Пред касационната инстанция се представи от касатора неподписан документ, назован "Доклад Human Rights Watch 2019" . Дори да се приеме, че информацията в него е събрана и анализирана от посочената организация, тя касае домашното насилие в Таджикистан, на каквото чужденката не е твърдяла по време на интервюто й в ДАБ да е станала жертва. В представената пред касационната инстанция Психологична оценка на С. К. А., изготвена от психолог на Фондация "Асоциация Анимус" се съдържат анамнестични данни за проявено спрямо чужденката домашно насилие от баща й, но това е по неин разказ. Данни за проявено спрямо нея насилие от баща й, тя не е съобщила по време на интервюто. Нещо повече, посоченото в психологичната оценка - наложени ограничения върху поведението и личната й свобода - възпрепятстването й да се придвижва свободно и без разрешението на мъж е в пряко противоречие със съобщеното от нея по време на интервюто - че е заминала за Русия през 2017г., както и че на два пъти се е връщала от там в Таджикистан, като в Русия е работила. Представеното съобщение със заплахи с превод на български език , не следва да се кредитира, тъй като не се установява, от кого изхожда и кого касае. Останалите документи - трудов договор на съпруга на жалбоподателката, договор за наем, препоръки, касационната инстанция преценява като неотносими към характера на спора, поради което не ги обсъжда в решението си. По тези съображения, касационната инстанция преценява като правилно решението на първоинстанционния съд. Решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд