Решение № 8070 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2018 г.

Решение № 8070 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора Дирекция "Контрол" при ТД на НАП В., представен от юрисконсулт Х. А., срещу решение № 2309/21.12.2017 г. на Административен съд В. по административно дело № 3071/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 420-ОП/01.11.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП В. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Административният акт притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като съдържа и мотиви за продължителността на ПАМ. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация "Бишра" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС В. заповед по отношение на "Бишра" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект за стопанисвания от него търговски обект турски грил в гр. В., бул. "С." ..№... и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена продажба на стоки на обща стойност 15.29 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а неизпълнението му е установено при проверка на 28.10.2017 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. О. на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението, големината и местоположението на търговския обект; вида на предлаганите стоки и стойността на неотчетената продажба. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че липсват мотиви относно избора на срока на ограничението в правната сфера на адресата на мерките. При действието на чл. 187, ал. 4 ЗДДС с налагането на мерките се обезпечавало събирането на наложената санкция, а в случая не било издадено наказателно постановление. Заповедта противоречала и на чл. 22 ЗАНН, тъй като твърдяното от администрацията нарушение било извършено много преди установяването му и следователно нямало да се осъществят превантивната и преустановителната функции на мерките. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) /освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Превантивната цел преследва и оспорената заповед /нарушението е констатирано 7 дни след извършването му, което съдът определя като много преди проверката/, а това изключва постановяването ? при превратно упражняване на властнически правомощия. По хипотеза ПАМ не са насочени към обезпечаване на изпълнението на административни наказания, каквато теза е заявена от първостепенния съд. ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции /вж. чл. 186, ал. 1 ЗДДС/. Плащането на глобата или имуществената санкция е правопрекратяващ юридически факт по отношение на изпълнението на мярката - чл. 187, ал. 4 ЗДДС, който е неотносим към предпоставките за налагането й. Не е липса на форма на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на ограничението. Към основанието на касатора за избор на срок е мястото на търговския обект, тежестта на нарушението, стойността на реализираната неотчетена продажба. Наред с горното неяснотата относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ. Дължима е отмяна на неправилното съдебно решение и отхвърляне на оспорването срещу ИАА. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение