Решение № 11640 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г.

Решение № 11640 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Г. П. от гр. Р. чрез адв. П. Цонева срещу решение № 12 от 11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 86 от 2016 г. по описа на Административен съд - Р. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени атакуваната заповед по чл. 46, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС като незаконосъобразна. Редовно призована за съдебно заседание, Д. П. не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Р., редовно призован, не се явява и не се представлява . От същия е депозиран в срок писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответниците, Д. П. С. и Д. Д. С., вторият - чрез законния си представител Д. П. С., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение като постановено по просрочена жалба, евентуално- за правилност на същото и неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Неоснователни са развитите в съдебно заседание от представителя на ВАС възражение за недопустимост на съдебното решение като постановено по съществото на недопустима поради просрочието й жалба. Видно от пощенското клеймо на пощенския плик, с който жалбата е изпратена до община - Р., същата е подадена на 25.02.2016 г. - т. е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение АС - Р. в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на Д. П. срещу заповед № РД-01-415 от 11.02.2016 г. на кмета на община - Р., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост на О. - Р. /Наредба № 6/ е прекратено наемното правоотношение между Община - Р. и Д. Г. П. и домакинството й, възникнали с настанителна Заповед № РД-01-971/26.04.2013 г. и договор № 3923 от 30.04.2013 г. за отдаване под наем на жилищен имот - общинска собственост, състоящ се от две стаи, кухня, изба и сервизни помещения с полезна площ от 39.20 кв. м, находящ се на административен адрес: гр. Р., ул. "Милин камък" № 8, /АЧОС № 3730/01.10.2001 г./, като е разпоредено жилището да бъде освободено от касаторката. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Между страните няма спор, че основанието за възникване на наемни правоотношения между Д. П. и община - Р. с предмет - процесния имот е Заповед № РД-01-971/26.04.2013 г. и наемен договор № 3923 от 30.04.2013 г., сключен за срок от две години, считано от датата на влизане в сила на настанителната заповед при уговорена месечна наемна цена в размер на 39.20 лв. Установените наемни отношения са срочни и срокът на действието им изтича на 26.04.2015 г. Административният съд е обсъдил подробно представените по делото писмени доказателства - елемент от административната преписка по издаване на заповедта - и е установил от фактическа и правна страна, че с писмо изх. № 11/11.01.2016 г. от община - Р. Д. П. е поканена в срок до 15.01.2016 г. да представи в "Управление на общински имоти" документи, подробно описани в писмото, удостоверяващи обстоятелството, дали същата отговаря на изискванията за настаняване под наем в общинско жилище с цел евентуално продължаване на наемното й правоотношение. В указания срок П. е представила заявление за продължаване наемните правоотношения и декларация по чл. 3 и 4 от Наредба № 6, в която е посочила като живеещи в апартамента пълнолетния си син и малолетния си внук, посочила е размера на доходите на сина си, декларирала е, че тя самата е безработна и няма доходи от наеми или пенсия, както и че нито тя, нито синът й притежават недвижими имоти. По това искане и в съответствие с чл. 6, ал. 4, т. 4 от Наредба № 6 Комисията е изразила мотивирано предложение, с което е приела направеното искане за продължаване на наемните правоотношения за неоснователно предвид обстоятелството, че Д. П. и членовете на домакинството й системно заплащат дължимия наем и такса смет със закъснение, дължат към датата на произнасяне на Комисията суми за около половин година за вода, както и че малолетният внук на П. живее в собствено на майка му жилище в гр. Р., ул. "М." № ..., ап. .... Комисията е предложила на кмета на общината да издаде заповед за прекратяване на наемните правоотношения на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, в какъвто смисъл е и обжалвания административен акт. Административният съд е приел, че издадената заповед е законосъобразна, доколкото цитираното в нея правно основание - чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС е осъществено и от фактическа страна - към датата на постановяване на заповедта наемните правоотношения са прекратени поради изтичане на срока, за който са действали. Съдът е заключил, че непродължаването на наемното правоотношение за нов срок не съставлява порок на издадената заповед, тъй като разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС не е императивна и не създава задължение за титуляра на правото на собственост, а само дава такава възможност по преценка и свободна воля на собственика и доколкото са налице предвидените в местната наредба условия за това, каквито в конкретния случай не са налице. Съдебното решение е неправилно. Неправилно административният съд е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС и неправилно е приел, че при наличие на направено от жалбоподателката искане за продължаване на наемното правоотношение, придружено с изискуемите декларации по общинската наредба, непроизнасянето в административния акт по искането за продължаване на наемните правоотношения не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила по постановяването му, доколкото чл. 46, ал. 4 от ЗОС предвиждала за титуляра на правото на собственост само правна възможност, но не и императив за продължаване на наема и/или пренаемане. Употребеният в разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС глагол "може" не означава, че от волята на органа по настаняването зависи продължаването или не на наемното правоотношение. Във всички случаи при изтичане на срока на наемния договор, органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на условия за продължаване на наемното правоотношение. В конкретния случай, органът по настаняването не е изследвал, дали жалбоподателката отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Неизлагането на мотиви в обжалваната заповед защо административният орган приема, че не са налице условия за пренаемане, не могат да бъдат преодолени и с препращането към решение на Комисията по чл. 6, ал. 4, т. 4 от Наредбата по Протокол № 1 от 26.01.2016 г. С това решение този помощен орган действително е изложил мотиви защо според него не следва да се продължават наемните правоотношения с П., базирайки се на обстоятелството, че П. само била декларирала, че е безработна, но не била представила съответни документи за регистрирането й в Бюрото по труда, на системното неплащане на наем в срок и неплащане на вода за около 6 месеца, както и че малолетният внук на П. живеел постоянно в жилището на майка си. Мнението на Комисията по чл. 6, ал. 4, т. 4 от общинската наредба в този случай има само препоръчителен характер и не подлежи на самостоятелно обжалване, за разлика от решението й по чл. 6, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредбата, поради което в тежест именно на кмета на общината е да изложи релевантни мотиви за причините, поради което не уважава заявлението на П. за пренаемане/продължаване наемното правоотношение, още повече, че Комисията в решението си не е проверила дали П. отговаря на условията по чл. 3 от Наредбата, съответно - дали по отношение на нея са налице или не отрицателните материалноправни предпоставки, които биха довели до изваждането й от картотеката на нуждаещите се по см. на чл. 9 от същата наредба, които са единствено относимите по силата на този подзаконов нормативен акт към основателността на заявлението й за продължаване на наемното й правоотношение. Цитираното от Комисията системно неспазване клаузите на договора за отдаване под наем, изразяващо се в закъснение при заплащане на наемните вноски и неплащане на консумативи за вода за срок от около 6 месеца, според настоящия съдебен състав не може да се разглежда като основание за непродължаване срока на наемното й правоотношение по см. на чл. 31, ал. 5 от Наредбата, тъй като: 1. по силата на договора за наем забавата в плащането на наемните вноски не е въздигната в основание за прекратяване на договора по см. на чл. 25 от договора за наем - от една страна, а от друга страна - клаузите на наемния договор не съдържат указания за наемателя кога и в какъв срок да изпълнява задълженията си за заплащане на консумативи на съответните оператори /чл. 9 от договора/. Неплащането на консумативи за срок, по-дълъг от три месеца, съставлява самостоятелно фактическо и правно основание за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, каквото обаче не фигурира като основание за издаване на обжалваната заповед. Отделно от гореизложеното още пред първата инстанция са представени доказателства за пълното погасяване на това задължение. Още по-малко като основание за непродължаване на наемните правоотношения /предвид изхода от съдебния спор по адм. д. № 356/2014 г. по описа на АС - Р./ може да се разглежда изложения от помощния орган мотив за неспазване клаузите на наемния договор, изразяващо се в допускане в общинския имот на трето лице - обитател. От гореизложеното следва изводът, че преди да прекрати наемното правоотношение поради изтичане на срока на наемния договор, кметът на община Р. не е изпълнил задължението си да изследва продължава ли да е налице нуждата от настаняване в общинско жилище на жалбоподателката, с което е нарушил чл. 46, ал. 4 от ЗОбС и чл. 31, ал. 5 от приложимата общинска Наредба. Неизпълнението на посочените задължения опорочава издадената заповед, която следва да бъде отменена. Като е стигнал до извод, различен от направения, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Обжалваното решение следва да се отмени, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалваната заповед на кмета на община Р. С оглед изхода на спора на касаторката следва да бъдат присъдени разноските по делото и за двете инстанции, които са общо в размер на 265 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение