Решение № 5547 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2015 г.

Решение № 5547 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, гр. Бургас, ул. "Александровска" № 83 срещу Решение № 654 от 6.03.2015 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2313/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация № АУ007100 от 23.09.2014 г. на орган по приходите в Община Бургас, с който на Красимир Цонев Цонев за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци в размер на 157, 76 лв. и лихви 38, 69 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че повода за подаване на последваща декларация е посочването на имота като основно жилище, без да установи, че това обстоятелство е посочено в декларацията от 1998 г. Единствената разлика в декларациите от 2013 г. и от 1998 г. е вида на конструкцията на сградата, от което следва задължението за изчисляване на задълженията на база на действителната конструкция. Счита, че не споделя извода на съда за неспазване от органа на процедурата по чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), тъй като лицето подало само новата декларация.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ефтим Марев.

1. Ответникът по касационната жалба - Красимир Цонев Цонев, счита същата за неоснователна. Съдът правилно възприел фактическата обстановка и доказателствата по делото и основателно отменил акта за установяване на задължения по декларация. Излага подробно фактите по делото и счита за неправилно твърдението на касатора, че единствената причина за подаване на декларацията през 2013 г. е промяна на конструкцията на сградата. Невярно счита и твърдението, че органът представил доказателства за променената конструкция на сградата. Позовава се на чл. 99, ал. 3 ДОПК и задължението на служителите за съдействие.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Николай Димитров, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът приложил правилно материалноправните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Видно от доказателствата по делото не е установено несъответствие между декларираните данни и данни, получени от трети лица. Следвало е данъчният орган по подадената втора декларация (която има характер на извънсъдебно признание на посочените в нея релевантни обстоятелства) да установи размера на дължимия данък - чл. 107, ал. 1 ДОПК. От изложеното и разпоредбите на процесуалните норми законосъобразен е правният извод на съда, че данните от втората декларация не могат да послужат за издаване на акт за установяване на задължения по декларация, тъй като не са налице основанията за издаване на този вид акт.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Николай Цонев Цонев е собственик на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж. к. "Меден рудник" бл. 427, ет. 14, ап. 4.

1. На 20.05.1998 г. г-н Цонев подал декларация, вх. № 1230, по чл. 14, 27 и § 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с която в таблица 4 "За кого от собствениците жилището е основно?", колона "С-1" поставил кръгче и декларирал, че жилището е с конструкция М2.

1. На 29.11.2013 г. г-н Цонев подал нова декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 12037, с която декларирал, че жилището е основно за него (в таблица 4, колона "С-1" поставил кръстче) и че същото е с конструкция М3.

1. На 1.07.2014 г., със Заповед № 1681, издадена на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ, кметът на Община Бургас, определил служителите на общинската администрация, които да изпълняват правомощията на орган по приходите, между които и служителите в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама".

1. На 23.09.2014 г. орган по приходите в Община Бургас - служител в общинската администрация на длъжност "главен експерт" в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама", издал Акт за установяване на задължения по декларация № АУ007100, с който за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. установил на г-н Цонев задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци в размер на 157, 76 лв. и лихви - 38, 69 лв.

1. На 9.10.2014 г. г-н Цонев обжалвал акта пред директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама".

1. На 22.10.2014 г., с Решение № 94-01-35890/1/, директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № АУ007100.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма, но при нарушение на процесуалните и материалноправни изисквания на закона. Органът установил задълженията, без да са налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК. В мотивите на акта е посочено, че не са установени несъответствия в подадената декларация, което обстоятелство не е коригирано в решението на горестоящия орган. Необосноваващ наличие на хипотеза на чл. 107, ал. 3 ДОПК съдът приел и довода на органа в съдебно заседание за промяна на декларираните обстоятелства относно конструкцията на сградата.

Приел, че подадената втора декларация е такава по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, а не по чл. 103 ДОПК, като органът не изследвал с коя от двете декларации е декларирана правилно конструкцията на сградата. С това не бил спазен реда на чл. 103 ДОПК и задълженото лице не било поканено да отстрани несъответствията между двете декларации. Съдът приел, че за да е налице определяне на задължения по декларация с процесния акт за периода преди 29.11.2013 г., същите следва да бъдат определени въз основа на декларацията подадена през 1998 г., а не въз основа на тази, подадена през 2013 г.

Наличието на несъответствие в подадената декларация и непровеждането на производство по реда на чл. 103 ДОПК приел, че води до незаконосъобразност на издадения акт, доколкото той може да бъде издаден едва след като бъде изчерпан реда по чл. 103 ДОПК. Без да се извършва корекция на подадената декларация могат да бъдат установени задължения въз основа на данни, различни от декларираните, единствено в производство по чл. 108 ДОПК. Тъй като на г-н Цонев са установени задължения, без да е издаден ревизионен акт или да е проведено производство за отстраняване на несъответствия в подадената декларация, съдът направил извод за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила и отменил обжалвания акт.

Този извод на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд като взе предвид твърденията на касатора за неправилност на обжалваното решение, доводите в подкрепа на твърдяните пороци, възраженията на ответника и мотивите на съда приема следното по съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от пороците нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които поддържа в подкрепа на твърдяните пороци могат да бъдат формулирани като такива, свързани със значението на подадените декларации и правомощията на органа по приходите с оглед на тях и такива, свързани с процедурата по чл. 103 ДОПК.

Какво е значението на декларацията по чл. 14 ЗМДТ?

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния данъчен орган.

Ако след придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок - чл. 14, ал. 3 ЗМДТ. Следователно подаването на данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 и 3 ЗМДТ е едно процесуално задължение на задълженото лице, произтичащо пряко от закона. Неизпълнението му в указаните срокове е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 123, ал. 1 ЗМДТ. Но с това не се изчерпва значението на данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. С подаването на коригираща данъчна декларация по смисъла на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, задълженото лице фактически се отказва от декларираното с предходната декларация и се обвързва с това, което декларира с коригиращата декларация. Именно декларираното в нея става достоверно да данъчния орган.

Разбира се, първо, служителят, който приема данъчната декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация - чл. 99, ал. 3 ДОПК. Но това не значи, че служителят може да указва на задълженото лице какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на лична преценка и поради това и на лична отговорност. Второ. При установяване на несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствие между данните в декларацията и данните получени от органа по приходите от трети лица на подателя е предоставена възможност да отстрани несъответствието в четиринадесетдневен срок. Подаването на нова декларация в дадения срок валидира подаването и то се счита подадено в срок. И трето. При установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица, след изчерпване на реда по чл. 103 ДОПК, органът по приходите издава акт за установяване на задължение по декларация.

Видно е, че законодателят, като отчита значението на декларирането на фактите и обстоятелствата от значение за данъчното задължение е създал поредица от задължения на съответните лица и органи, задължения и права на задълженото лице, правомощия на органа по приходите всички те насочени към единствената цел да се установят точно релевантните за облагаемата основа и за размера на данъка факти и обстоятелства.

Какво показват фактите по делото?

Безспорно е, че г-н Цонев изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и декларирал придобития от него недвижим имот. Видно от приложената по делото негова данъчна декларация от 1998 г. той обградил с кръгче колона 1 (С-1) на частта от таблица 4, установяваща за кого от собствениците жилището е основно. По този начин той попълнил и други графи, съдържанието на които не е било относимо към него. С оглед на така попълнената декларация органът приел, че декларираното жилище не е основно за г-н Цонев. Този факт не се оспорва от него. В декларацията от 1998 г. той посочил като конструкция на обекта - М2 (именно срещу тази буква поставил кръстче, а останалите възможности за вид на конструкцията отбелязал с кръгче). При така декларираните релевантни за облагането факти органът изчислил задълженията на г-н Цонев за данък сгради и за такса за битови отпадъци.

С подаването на 29.11.2013 г. на коригираща декларация г-н Цонев посочил първо, че жилището е основно за него, и второ, че конструкцията на обекта е М3. И за двата декларирани факта г-н Цонев е този, който има информацията и който с оглед на това носи отговорност за верността им. Служителят, който приема декларацията, не би могъл да окаже съдействие на г-н Цонев относно декларираното обстоятелство основно жилище ли е имота, още по-малко да го посъветва относно конструкцията на обекта. Служителят няма задължение, а и не се очаква от него да знае конструкциите на всички обекти, подлежащи на облагане, разположени на територията на общината. Наред с това не служителят, а г-н Цонев лично би носил наказателна и административнонаказателна отговорност, ако декларираното в резултат на указаното от служителя не отговаря на истината.

С оглед на това неоснователни са доводите на ответника по касационната жалба, че с действията си служителят, който приел декларацията, допуснал нарушение на чл. 99, ал. 3 ДОПК, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт.

Съдът приел, че актът е издаден при липса на предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК.

Безспорно е, че съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК акт за установяване на задължения по декларация се издава а) по искане на задълженото лице; б) служебно при установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица, след като е изчерпан редът по чл. 103; в) служебно, когато не е подадена декларация; г) служебно, когато задължението не е платено и не е извършена ревизия.

Безспорно е също, че в случая не са налице хипотезите по б. "а" и б. "в" - г-н Цонев не е поискал издаване на акт и декларация е била подадена.

Спорът е налице ли е някоя от другите две хипотези?

Съдът приел, че органът не провел производство по чл. 103 ДОПК преди да пристъпи към издаването на акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, поради което не е налице хипотезата по б. "б". За да е налице задължение за провеждане на производството по чл. 103 ДОПК е необходимо да бъде установено: а) несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й, или б) несъответствие между данните в декларацията и данните, получени от трети лица. В случая не се твърди, а и видно от приложената по делото декларация от 2013 г. не е налице несъответствие на съдържанието на подадената декларация с изискванията за попълването й. Декларацията е попълнена съобразно изискванията, поради което за органа по приходите не е била налице първата от двете алтернативни възможности за провеждане на производството по чл. 103 ДОПК.

По делото не се твърди, а и няма никакви доказателства органът по приходите да е разполагал с данни, получени от трети лица, които установяват несъответствие с данните по декларацията. Декларирани с новата декларация са два нови факта - че жилището е станало основно и че конструкцията на сграда е М3, а не М2, както било декларирано с предходната декларация. Следователно, не трети лица, а самото задължено лице посочило променените обстоятелства. С оглед на това за органа не е била налице и втората хипотеза, при която е задължен да проведе производство по чл. 103 ДОПК.

Следва да се посочи, че за органа по приходите не е налице задължение да извършва задължителна проверка за верността на декларираните с всяка една подадена данъчна декларация данни преди да пристъпи към определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Това, първо би било непосилно като обем дейност, и второ, би обезсмислило значението на декларирането и на механизма на данъчно облагане чрез деклариране. Именно обвързващата сила на подадената данъчна декларация и механизмите за промяна на декларираните данни при настъпила промяна е средството, чрез което законодателят възлага на самото задължено лице да посочи - сам и лично, какви точно са релевантните факти за данъчното му облагане. Органът има право да не приеме за верни декларираните обстоятелства, но тогава негова е доказателствената тежест за установяването на неверността им. В случая органът приел за верни декларираните от г-н Цонев факти - че жилището станало основно и че конструкцията му е М3.

Следователно за органа по приходите не е било налице задължение да провежда производството по чл. 103 ДОПК. Изводът на съда за задължение на органа за провеждане на производство по чл. 103 ДОПК е неправилен, в противоречие на закона.

За да се провери законосъобразността на оспорения акт за установяване на задължения по декларация остава да се провери налице ли е четвърта хипотеза на чл. 107, ал. 3 ДОПК - задължението не е платено и не е извършена ревизия.

Съгласно чл. 107, ал. 1 ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, каквато е хипотезата при данъка върху недвижимите имоти, а чрез препращащата разпоредба на чл. 9б ЗМДТ и за таксата върху битовите отпадъци, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.

В случая с декларацията от 2013 г. г-н Цонев декларирал два различни по своя характер факта. Единият - превръщането на жилището в основно, с оглед на визирания в чл. 14, ал. 3 ЗМДТ срок за деклариране, има действие занапред. В двумесечен срок от промяната на основното жилище г-н Цонев е следвало да декларира променения факт и с оглед на него занапред да бъде установявано данъчното му задължение. Другият факт - промяната в декларирания вид на конструкцията, при липсата на твърдения и на доказателства, че е извършен основен ремонт или реконструкция на обекта, с които е променена носещата конструкция на сградата, обективно не би могъл да има значение само занапред, защото още от датата на придобиване на имота - 1991 г., той е бил именно с този тип конструкция. Налице е следователно невярно деклариран с първата подадена декларация факт и подадената коригираща декларация установява със задна дата верния факт.

Задължението за данък върху недвижимите имоти възниква с възникване на юридическата връзка между субекта и обекта на облагане - правото на собственост или на ограничено вещно право. Данъкът се дължи в сроковете, установени в закона - чл. 107, ал. 1 ДОПК, като издаването на акт за установяване на задължението не винаги е необходимо, за да се извърши доброволното му заплащане. Но размера на данъка следва да бъде винаги определен на основата на законово установените изисквания, част от които са и верните данни за вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. Задължението за предоставяне на тези данни и за тяхната вярност е на данъчно задълженото лице. Тогава, когато по една или друга причина облагаемата основа е определена на основата на неверни показатели за имота, по смисъла на чл. 20 ЗМДТ, е налице недължимо внесен или невнесен данък, защото съобщението по чл. 23 ЗМДТ няма функцията на установяване на размера на данъка с влязъл в сила акт, а само на информиране на задълженото лице за неговия размер.

В случая г-н Цонев с декларацията от 2013 г. посочил променен показател на имота по смисъла на чл. 20 ЗМДТ Този показател е приет за верен от органа по приходите и това автоматично води до промяна на размера на данъка, която промяна в случая е в увеличение. Това увеличение не е внесено. Данъкът е дължим от датата на възникване на данъчното задължение, но органът издал акт само за задължението, което не е погасено по давност с оглед на чл. 171, ал. 1 ДОПК.

Следователно към датата на издаване на оспорения акт за установяване на задължения по декларация, с оглед на декларирания от г-н Цонев факт относно конструкцията на обекта, е налице неплатено в срок данъчно задължение. Именно поради това органът в акта посочил, че се издава въз основа на данъчната декларация от 2013 г., както и че не са налице несъответствия в подадената декларация. Ако се приеме, че с подаването на коригиращата декларация по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ възниква задължение само занапред би се стигнало до невъзникване на данъчно задължение в съответния размер единствено поради факта на невярно декларирани факти и обстоятелства релевантни за облагаемата основа. Нещо, което законът не допуска.

Видно от изложеното съдът неправилно тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Това прави решението постановено в нарушение на материалния закон. Съдът направил и неправилни логически заключения за юридическите факти от доказателствените факти като не отчел правилно действителните казуални връзки между фактите. Това прави обжалваното решение необосновано. Установените пороци на съдебното решение налагат същото да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна. От гореизложеното е видно, че с оспорения акт за установяване на задължения по декларация органът по приходите, като приел за верни декларираните от г-н Цонев факти относно показателя на имота - тип на конструкцията, правилно приложил материалния закон като приел, че за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. г-н Цонев е задължено лице за данък върху недвижимите имоти и съответно за такса за битови отпадъци в размер, определен върху облагаема основа, която е установена при отчитане на конструкция М3 на имота.

Без правно значение за спора, тъй като не са били налице основания органът да не приеме за верни декларираните от ответника данни, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в съдебното заседание на 10.03.2015 г. г-н Цонев посочил, че сградата е "изградена чрез пълзящ кофраж". Това негово твърдение напълно кореспондира с височината на жилищния блок, в който е разположен имота му - петнадесет етажа. Пълзящият кофраж и едроплощният кофраж са именно строително-конструктивните системи, по които са изграждани високите блокове. Този тип конструкция съответства на М3 - изрично е посочен в таблица 1 на приложение 2 към чл. 21 ЗМДТ, а не на М2, който визира масивната - едропанелна конструкция.

При извършена проверка на правилността на определената облагаема основа, приложимата данъчна ставка и размера на определения данък и такса ведно с дължимата лихва съдът не констатира допуснати от органа нарушения. Размерът на данъка и на таксата са правилно определени. С оглед на това съдът следва да отхвърли жалбата на Красимир Цонев срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ007100 от 23.09.2014 г. на орган по приходите в Община Бургас.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Касаторът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да му присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд