Решение № 11091 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14324/2009 г.

Решение № 11091 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14324/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1193/18.09.2009 г., постановено по адм. дело № 852/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 1608018878/16.02.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 267/23.04.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив за определени данъчни задължения на "Ай Би Ем" ЕООД - гр. Пловдив - ДДС за внасяне, вследствие допълнително начислен данък в общ размер от 184 023,43 лв. и лихви в размер на 48 502,79 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът съдът неправилно е тълкувал приложимите законови разпоредби - чл. 133 и чл. 128 ДОПК. Касаторът се оплаква, че макар цялото производство по издаване на ревизионния акт да е започнало при действието на ДОПК, съдът неправилно се е позовал на чл. 115 и сл. ДПК (отм.). Освен това изтъкват се доводи, че никъде в разпоредбата на чл. 128 ДОПК не се съдържа възможност за установяване и вменяване на данъчни задължения за установяване на действителния размер на същите задължения, който може да е различен от декларирания. Позовава се и на законодателна промяна на чл. 128, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г., а издадените АПВ са преди тази промяна. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Атанасов. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Ай Би Ем" ЕООД срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ай Би Ем" ЕООД - гр. Пловдив чрез Евтимов я оспорва и моли обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено сила. Претендира за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй са издадени АПВ за същите данъчни периоди, за които са определени данъчни задължения и не е спазен редът за тяхното изменение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да обяви за нищожен РА № 1608018878/16.02.2009 г. за определени данъчни задължения на "Ай Би Ем" ЕООД - гр. Пловдив - ДДС за внасяне, вследствие допълнително начислен данък в общ размер от 184 023,43 лв. и лихви в размер на 48 502,79 лв., Пловдивският административен съд е приел, че за същите данъчни периоди - месеците януари, февруари, март, април и май 2007 г. на дружеството са издадени АПВ № 7924/2.03.2007 г. -, АПВ № 13405/2.04.2007 г., АПВ № 23203/25.04.2007 г., АПВ № 3302/30.05.2007 г. и АПВ № 45227/12.10.2007 г., с които е признат резултат ДДС за възстановяване. Обсъдено е от съда, че тези актове имат като правна последица възникване на конкретни права и безспорно представляват индивидуални административни актове. Според съда съгласно Глава ХVI, Раздел I ДОПК детайлно са регламентирани всички правни последици, права и задължения, които възникват, както за данъчните субекти, така и за администрацията от издаването на АПВ, както и че последният подлежи на обжалване по реда на ревизионните актове - чл. 129, ал. 7 ДОПК. Влезлият в сила данъчен акт съдът е приел, че означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на данъчния орган да бъде страна в конкретното правоотношение. Затова според съда преклудирането на правомощието на органа по приходите да въздействува върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формална законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно е актът за прихващане или връщане и гарантира на адресата му окончателно и непререшимо осъществяване на разрешения с него материално правен въпрос. Направен е извод от съда, че именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени данъчно задължение, определено с влязъл в сила административен акт и регламентацията на това производство се съдържа в Глава Х "Производство по издаване на данъчни актове", Раздел VII "Изменение на данъчни задължения" от ДПК (отм.) и съответно Глава ХVI "Особени производства, Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски" от ДОПК. В тази връзка съдът е проследил развитието на тази процедура и органът, който може да я възложи - териториалният директор, а в процесния случай цитираните АПВ не са възложени от такъв орган. Обжалваното решение е правилно. Няма спор, че с посочените АПВ на "Ай Би Ем" ЕООД са определени права - ДДС за възстановяване за същите данъчни периоди, за които с процесния ревизионен акт са създадени задължения на същия субект. Правилно първоинстанционният съд е изследвал характера и същността на тези актове (АПВ) и е достигнал до извода, че те представляват индивидуален административен акт, който като е влязъл в сила се ползва със стабилитет. Настоящият съд счита за законосъобразни изводите на съда относно порочността на ревизионния акт до степен на нищожност, поради липсата на компетентен орган, който да го възложи и съответно издаде. В този смисъл изцяло касационната инстанция споделя мотивите на решаващия съдебен състав от първоинстанционния съд, че след като е налице данъчен акт, какъвто безспорно представлява АПВ, то неговото изменение след влизането му в сила може да се извърши единствено по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. С влезлия в сила АПВ за ответното дружество са възникнали права, поради което не може с последващ ревизионен акт, неиздаден по реда на чл. 133 ДОПК тези права да се превърнат в задължения за данъчния субект. Неправилно касаторът се позовава на чл. 129, ал. 3 ДОПК в последната му редакция която е неотносима за процесния случай, тъй като АПВ са издадени преди изменението с ДВ, бр. 108/2007 г. в сила от 19.12.2007 г., а и ЗВР е от 27.06.2007 г., като впоследствие са налице още няколко заповеди за удължаване срока на ревизията, както и спиране на същата и след това възобновяване. Посочените съдебни решения на ВАС, отделни състави на I А отделение не се споделят от настоящия съдебен състав и те не изразяват обобщена съдебна практика на ВАС, I и I А отделения. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и актът за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. В настоящия случай заповедта за възлагане на ревизия е от 27.06.2007 г., което е преди влизане в сила на промяната в чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г. и в тази си редакция правната норма не е приложима за процесния случай. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че съдът се е позовал на разпоредби от ДПК (отм.), вместо на ДОПК. Цитирането на чл. 115 и сл. ДПК (отм.) в обжалваното съдебно решение е с оглед проследяване на механизма на издаване и стабилитет на ДПВ/АПВ в двата процесуални кодекса и възприетото от законодателя и непроменената регламентация, че на стабилитета на ДАПВ и впоследствие АПВ може да се посегне само чрез използване на механизма на изменение на данъчни задължения. Представените по делото АПВ са влезли в сила данъчни актове, които се ползват със стабилитет, поради което неоснователно касаторът се оплаква, че не са издадени от компетентни органи (изявление на юриск. Атанасов в съдебно заседание на 21.09.2010 г.). С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка от касационната инстанция не се установи да са допуснати нарушения, водещи до отмяна на решението и затова същото като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за разноски, такива не се присъждат, тъй като няма данни за касационното производство такива реално да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административния съд, I отделение,