Решение № 10175 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 494/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на областна дирекция на Държавен фонд Земеделие-Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решение 1932 от 17.11.2022г., постановено по адм. дело 495/2022г. на Административен съд-Благоевград/АС-Благоевград/, с което по жалба на Люби и дъщериЕООД е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020, изх.01-013-2600/14 от 28.04.2022г. на Вр.ИД Директор на ОД на ДФЗ-Благоевград, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подаденото заявление по дейност 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ, и делото е върнато като преписка на АО за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с идентификационен 10/1482/01333 от 15.08.2019г. по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020, по дейност Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - Люби и дъщериЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмена молба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че за обжалваното УП може да се направи обоснован извод, че не съдържа правни основания, а само частично е мотивирано, също не съставлява изпълнение на изискванията за мотивирано уведомление по чл.24, ал.1 от Наредба 4/08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /Наредбата/. Според съда в оспореното УП липсва конкретното правно основание за постановеното неодобрение по процесната дейност и само поради неизпълнението на това изискване оспореното УП следва да бъде отменено. АС-Благоевград е приел, че АО не е взел предвид представените по делото ветеринарномедицински свидетелства от 14.06 и 18.10.2019г., и не е съобразил нормата на чл.4, ал.5 от Наредбата. Съдът е посочил, че при установената общо пасищна площ от 228.89ха, ползвана от дружеството, органът е следвало да прецени какъв да е размерът на финансовото подпомагане за подмярка 14.2. за подмярка 14.2 Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ, 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ, а не да отказва изобщо такова. Според съда извода на АО за неспазени изисквания за минимална гъстота на ЖЕ е неверен и не отразява действителното фактическо положение. АС-Благоевград е достигна до извод, че предвид разпоредбите на чл.4, ал.5, чл.6, ал.4 от Наредбата и тези на чл.91, пар.3, б.а от Регламент (ЕС) 1306/2013г. на ЕП и на Съвета, следа да се определи гъстотата на ЖЕ съобразно не площта само в гр.Кочериново, а съобразно цялата пасищна площ на стопанството на търговското дружество, което в случая не е направено. Съдът е споделил оплакванията на жалбоподателя, че АО неправилно се е позовал на софтуер-ИСАК за да постанови процесния отказ, след като е приел, че са изпълнени изискванията на Наредбата за площ и брой дни, през които е извършвана пашата. Решението е неправилно. С процесното уведомително писмо, издадено след отмяната със Заповед РД20-79/01.12.2020г. на МЗХГ на УП изх.01-013-2600/707 от 31.08.2020г. на Директора на ОД на ДФЗ-Благоевград, и връщане преписката за ново произнасяне, в резултат на извършени административни проверки по подадено Заявление за подпомагане с идентификационен 10/1482/01333 от 15.08.2019г. по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020, по дейност Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/, земеделския производител/ЗП/ е получил отказ от финансово подпомагане по дейност 14.2.2 Осигуряване свободно отглеждане на открито за ДПЖ, поради неспазени изисквания за минимална гъстота до 2 животински единици /ЖЕ/ на хектар за дейност 14.2-2, което е в разрез с изискванията на чл.4, ал.5 от Наредба 4 от 08.08.2017г. Отказът е мотивиран с невъзможност да се вземе предвид цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата в Национален парк Рила, находяща се в землището на [населено място] за периода от цитираните ВМС, описани по дати в Дневника за дневна паша, при изчисление минималната гъстота по чл.4, ал.5 от Наредбата, защото животните не се извеждат в близост до основния животновъден обект 3911610060 ( гр.Кочериново), който е заявен за извършване на дейности за хуманно отношение към животните в Заявлението за подпомагане/плащане, а са изведени с ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване в ЖО 0422070119, представляващо пасище в НП Рила в землището на [населено място], което не е съседно. АО се е позовал на Инструкция за работа с продуктивна подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020, според разпоредбите на която освен землището, в което се намира ЖО, се признават и землищата, включени в Дневника, които отговарят на двете условия- да е съседно на землището на основния ЖО, с който се кандидатства и да има заявени подходящи за паша земи за съответната кампания по ДП, при което при автоматично извършените изчисления в ИСАК са взети предвид само площите по ДП от землищата на гр.Кочериново и [населено място]. Не е спорно по делото, че в заявлението по чл.19, ал.1 от Наредбата за подпомагане ЗП за изчислените 87.15 ЖЕ е кандидатствал за един животновъден обект, който е посочил като 3911610060(246-0331), находящ се в гр.Кочериново, [улица]. Не е спорно също така, че като част от административната преписка за процесния период АО е разполагал с ветеринарномедицински свидетелства BG2019-С26424 и BG2019-047272 за придвижване животните на самоход от регистрирания ЖО в гр.Кочериново до регистрирания ЖО (2644-0250) в [населено място] НП-Рила, и обратно. При тези данни неправилно съдът е възприел за приложима разпоредбата на чл.24, ал.1 ( отм. - ДВ, бр. 53 от 2019 г., в сила от 05.07.2019) от Наредбата. Въпреки отмяната на разпоредбата и съответно липсата на изричен текст в Наредбата към датата на издаване на оспорения акт-28.04.2022г. за изпращане на УП до ЗС с посочени мотиви за одобрение или неодобрение, изискването за наличие на фактически и правни основания в процесния АА се извежда от приложимата норма на чл.59, ал.2, т.4 АПК. В конкретния казус оспореното УП е мотивирано, и същото съдържа правни основания за постановения отказ от финансиране мотиви се съдържат както в самия акт, така и административната преписка-част от издаването му. В резултат на данните от извършените административни проверки по реда на чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредбата, наличните по преписката документи, вкл. посочените ветеринарномедицински свидетелства, дневници за извършената паша, противно на възприетото от първостепенния съд АО законосъобразно е отказал финансова помощ на основание чл.28, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.4, ал.5 от Наредбата. В конкретния казус данните от извършената проверка в ИСАК относно заявения ЖО съвпадат със получените такива след изчисление по заложения алгоритъм в Инструкция за работа с продуктивна подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020, който не допуска отклонения от предвидените изисквания в чл.4, ал.3, т.2, чл.4, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба 4/08.08.2017г. Визираните норми не допускат изчислението на гъстотата на ЖЕ по ал.5 да се извършва при включване на ЖО, които не фигурират в заявлението по чл.19, ал.1 от Наредбата, след евентуалните корекции по реда на чл.19, ал.4 и чл.19а от Наредбата. За цялата пасищната площ по см. на чл.4, ал.5 от Наредбата се приема регистрираната такава в ИСАК( чл.4, ал.6 от Наредбата), извършена по предвидения в чл.19 и сл. ред от Наредбата. Броят на дните за свободно отглеждане на открито се определя от датите на напускане и пристигане на животните в ЖО, отбелязани в регистъра на този обект( чл.4, ал.7, изр. първо от Наредбата), като се има предвид ЖО регистриран в ИСАК по посочената по-горе процедура. В чл.4, ал.7 е предвидена възможност при изчисленията да се зачете и пасищна площ, намираща се в близост до заявения ЖО, в който животните нощуват, при положение, че животните на собствен ход ежедневно могат да достигат и се връщат в регистрирания в ИСАК ЖО. Както се отбеляза по-горе при новото разглеждане на преписката АО е изпълнил указанията на министъра на земеделието храните и горите, дадени в Заповед РД20-79/01.12.2020г., като е съобразил пасищната площ, ползвана от кандидата съгласно издадените две ВМС за придвижване, и съответно правилно е приел, че приложимата материалноправна уредба не допуска включването й в изчислението на допустимите ЖЕ/хектар. Действително в чл.91, пар.3, б.а от Регламент (ЕС) 1306/2013г. е посочено, че стопанство" означава всички производствени единици и площи, управлявани от бенефициера, посочен в член 92, които са разположени на територията на една и съща държава членка, но с оглед националната уредба за подпомагане по процесната Мярка 14, съдържаща допълнителни приложими изисквания предвид чл.33, т.2 от Регламент (ЕС) 1305/2013г., по отношение пасищната площ на стопанството, допустима за подпомагане, за цяла пасищна площ на стопанството (по см. чл.4, ал.5 от Наредбата) се приема само ползваната от кандидата, за която е заявено подпомагане/финансиране по съответния ред. Изискването за наличие на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране, посочено в Заповед РД20-79/01.12.2020г., въведено с чл.12, ал.5 от Наредбата, е общо, касаещо възможни хипотези на прехвърляне животните към животновъдни обекти пасища, но конкретиката на казуса не обосновава неправилен извод на АО при преценка на процесните ВМС към основанията за финансиране по Мярка 14. Налага се извод, че противно на възприетото от първостепенния съд оспорения акт съдържа фактически и правни основания, а предвид установените факти по делото този АА е материално законосъобразен. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК- нарушения на материалния закон и необоснованост. Решението на АС-Благоевград трябва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на Люби и дъщериЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020, изх.01-013-2600/14 от 28.04.2022г. на Вр.ИД Директор на ОД на ДФЗ-Благоевград, в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подаденото заявление по дейност 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ, се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции-юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200лв. и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 70лв. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд Пето отделение