Решение № 2994 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2012 г.

Решение № 2994 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Варна, подадена чрез юрисконсулт Добринова, против решение № 743 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 287 от 2012 г. на Административния съд - Варна. В жалбата поддържа, че решението е неправилно, и иска да бъде отменено. Излага твърдения, че имотът, за който се иска извършването на административна услуга - заверка на молба-декларация, е общинска собственост. Предприемайки действия по съставянето на АОС, община Варна демонстрира воля да владее и да се разпорежда с имотите - общинска собственост. Налице е конкуренция в правата между общината и молителя и при тази конкуренция общината може единствено да постанови отказ, а не да извърши заверка на молбата-декларация. Ответниците по жалбата, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Спорът за собственост на имот не може да бъде разрешаван от самата община чрез препятстване на административната услуга, която дължи. Исканата административна услуга се предоставя от общината и в едно бъдещо производство по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка единствено нотариусът е този, който ще се произнесе по предпоставките за придобиване на имота по давност. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Варна, е отменил отказ рег. № ЗАО-39921 от 05.01.2012 г. на заместник-кмета на община Варна за заверка на молба-декларация, подадена от Недялка Симеонова Петрова и Йордан Кънчев Петров, за 134 кв. м ид. части от имот с идентификатор 10135.5510.767 и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в срок от 7 дни при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Решение е правилно. Производството е по реда на чл. 21, ал. 3 от АПК във вр с § 8 от ПЗР на АПК. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно характера на исканата административна услуга. Безспорно е установено, че ответниците по касационната жалба са поискали извършването на административна услуга - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посоченият имот е актуван като общинска собственост. Документът е необходим на заявителите във връзка с производство по чл. 587 от ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поради това е законосъобразен изводът на съда, че молителите имат правен интерес от заявяването на исканата услуга. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той е длъжен да впише обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Първо, така неоснователно ще засегне правата на молителя и ще препятства защитата на тези права като единствен орган, на когото законът е възложил тези удостоверителни функции. От друга страна конкуренцията между правата върху даден имот се разрешава единствено от съда. Като е отказал издаването на посочения документ, административният орган е разрешил спора за собственост върху недвижим имот в своя полза - неправомерно и без да има съответните правомощия за това. Отказът му е незаконосъобразен и той правилно е отменен от съда. Решението на административния съд е обосновано и мотивирано, постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,