Решение № 4511 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12046/2009 г.

Решение № 4511 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12046/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Галена Каменова Чаглар, гр. Силистра, ул. "Добрич" № 74, вх. "В", ап. 47 срещу заповед РД-09-352 от 29.06.2009 г. на министъра на здравеопазването. Жалбоподателят счита оспорваната заповед за незаконосъобразна. Административният орган е приел, че полученото от жалбоподателката образование не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите "медицина" и "дентална медицина" за образователно-квалификационна степен "магистър" (Наредбата). Този извод е необоснован поради неправилно тълкуване на представените документи. Органът не е отчел, че в университета "Хаджеттепе" учебните дисциплини се смятат успешно преминати не само на основата на текущи изпити, а и на база на годишните изпити. Представя допълнителни доказателства. Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Към протокол № 55 от 24.04.2009 г. на заседанието на Комисията не е приложен списък на членовете, което не позволява да се извърши проверка за законосъобразност на състава. Моли съда да отмени оспорваната заповед и върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба - министърът на здравеопазването, счита същата за недопустима, тъй като доводите касаят правилността, а не законосъобразността на оспорваната заповед. Алтернативно твърди, че същата е неоснователна. Жалбоподателката няма необходимия хорариум, както досежно общите, така и досежно задължителните специални дисциплини. Не е изучавала и отделни специални учебни дисциплини, които са задължителни според Наредбата, като не е положила и задължителните държавни изпити. Представените доказателства са неотносими към обучението на Чаглар. С оглед на това счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателката е български гражданин, придобила професионална квалификация "стоматолог" в Стоматологичния факултет на университета Хаджеттепе, Истанбул, Турция, видно от приложената по делото диплома № 97.012.041 от 12.11.1997 г. Със заявление вх. № УДО-К-125 от 08.10.2008 г. е поискала от министъра на здравеопазването да й бъде призната професионална квалификация по регулирана медицинска професия. Към заявлението са приложени документи. На свое заседание от 17.10.2008 г. Комисията за признаване на професионалната квалификация по смисъла на чл. 79, ал. 1 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) е разгледала заявлението и констатирала липсата на някои от документите, поради което указала на жалбоподателката представянето им. Наред с това Комисията решила да изиска от българския посланик в Република Турция информация относно формата на дипломиране на лекарите по дентална медицина. Жалбоподателката представила съответните документи. На свое заседание от 06.02.2009 г. Комисията разгледала получените документи и преценила, че представените документи за изучаваните дисциплини и положените изпити са недостатъчни, за да установят обема и предметния обхват на изучаваното и е поискала от лицето допълнителна информация. След представянето на допълнителните документи Комисията взела решение да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаването на професионална квалификация "лекар по дентална медицина", тъй като при извършения сравнителен анализ на изучаваните часове е установено, че общият брой часове е по-малък, по-малък е броят на часовете по отделни специални дисциплини, не са изучавани три дисциплини и няма данни за положени държавни изпити. Въз основа на предложението на Комисията министърът на здравеопазването издал оспорваната заповед № РД-09-352 от 29.06.2009 г., с която поради несъответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и чл. 13 от Наредбата отказал признаване на професионалната квалификация. В мотивите на заповедта е посочено, че констатираните несъответствия не могат да бъдат преодолени чрез полагането на изпит за правоспособност или преминаването на стаж за приспособяване, поради значителните несъответствия и поради разпоредбата на § 3 от ЗППК. Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Галена Каменова Чаглар за основателна по следните съображения: За да откаже признаването на професионална квалификация "лекар по дентална медицина" административният орган е приел, че е налице съществено несъответствие в съдържанието на преминатото от жалбоподателката обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба. Следователно правното основание, на което е постановен отказа, макар и изрично да не е посочено, е чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗППК. Безспорно е по делото, че административният орган, в изпълнение на задълженията си по чл. 78, ал. 2 от закона е поискал на два пъти жалбоподателката да представи допълнителни доказателства. Такива са представени, но видно от становището на органа, според него те не са доказали съответност на нормативните изисквания в България за придобиване на професионална квалификация "лекар по дентална медицина". Видно от протокола на заседанието на Комисията, проведено на 17.10.2008 г., за Комисията е останал неизяснен въпросът относно формата на дипломиране на лекарите по дентална медицина в Турция и по-специално в университета Хаджеттепе. Поради това тя е взела решение да отправи запитване до българския посланик в Турция за допълнителна информация по въпроса. Полученият от българския посланик отговор, видно от приложеното по делото копие, не отговаря на зададения въпрос, а съдържа само обща, препращаща информация. По този начин един от основните въпроси, послужили като основание за отказа, е останал неизяснен. Вярно е, че е задължение на заявителя да ангажира доказателства в подкрепа на искането си и че едва в съдебното производство такива допълнителни доказателства бяха ангажирани, но съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от АПК административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Постановяването на административен акт без отчитането на действителните факти от значение за случая прави акта незаконосъобразен. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че от доказателствата по делото не може да се направи заключение за законосъобразността на състава на Комисията. Със своя заповед, министърът на здравеопазването е определил състава на Комисията по чл. 79, ал. 1 от ЗППК. От представения в хода на съдебното производство списък на лицата, участвали в заседанието на Комисията от 24.04.2009 г., е видно, че Комисията е заседавала в определения й от министъра състав. Наред с изложеното следва да се посочи, че министърът на здравеопазването е отказал да предостави на жалбоподателката право да се яви на изпит за правоспособност или да премине стаж за приспособяване. Оспорваният акт е постановен на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от ЗППК. Когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на закона, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗППК, Комисията предлага на органа по признаването да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Нормата е императивна. Тя създава за комисията задължение, а не й дава право на преценка. В случая комисията не е изпълнила това свое задължение. Независимо, че Комисията не е направила предложение до министъра, той, тъй като е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗППК, се намира в условията на чл. 30 от ЗППК и следва да предостави на заявителя право на избор. Нормата на чл. 30 от закона е императивна и винаги, когато е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗППК, органът е длъжен да предостави на заявителя право на избор между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. Именно поради това е и разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗППК. Съгласно нея, когато заявителят писмено декларира съгласието си с някоя от двете мерки, спира да тече срока за произнасяне по чл. 84 до представянето на доказателства за изпълнението им, т. е. производството по признаване на квалификацията спира докогато заявителят представи доказателства, че е преминал необходимия стаж или издържал необходимите изпити. Следователно преди окончателното произнасяне по искането за признаване на квалификация органът трябва да има становището на заявителя по отношение на двете възможност - стаж или изпит. В случая такова становище няма, а органът е приел, че на жалбоподателката не следва да се предоставя въобще възможност за избор. Видно от изложеното оспорваната заповед е издадена без по казуса да са обсъдени всички действителни факти, от значение по случая, и без на жалбоподателката да е предоставена възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. С оглед на това актът като незаконосъобразен следва да бъде отменен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне след всестранното и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и с реализиране на възможността, която законодателят е предоставил на лицата, които са придобили професионална квалификация, даваща право на упражняване на регулирана професия. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд