Решение № 5846 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2014 г.

Решение № 5846 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София срещу решение № 2329 от 8.04.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 1534/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 2251200161 от 8.06.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърдена с решение № 2842/3.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София относно определени лихви за неправомерно ползван данъчен кредит върху 14 000.00 лв., считано от 15.11.2008 г. до 14.04.2010 г. в размер на 2462.59 лв., лихви за неправомерно ползван данъчен кредит върху 27 000.00 лв., считано от 15.11.2008 г. до 14.06.2010 г. в размер на 5215.11 лв., лихви за неправомерно ползван данъчен кредит върху 28 000.00 лв., считано от 15.11.2008 г. до 14.05.2010 г. в размер на 5162.59 лв. и лихви за неправомерно ползван данъчен кредит върху 20 000.00 лв., считано от 15.12.2008 г. до 14.04.2009 г. в размер на 946.31 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че с начисляването на лихва за забава от момента на издаване на фактурите с предмет "аванс по договор" до периода на издаване на кредитни известия поради неосъществена доставка по първичните документи, се премахва ползваното предимство, изразяващо се в ползване на приспадане на данъчен кредит. Реализираното данъчно предимство се изразявало в ползването на парични средства за този период под формата на данъчен кредит. Отпадане на основанието за издаване на процесните фактури водело до неправомерно възстановяване на ДДС по тях. Вследствие издаването на кредитното известие се коригирала главницата и оставало единствено задължението за лихва, законосъобразно определено с РА. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди РА, като присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Макао" ООД, в несъстоятелност, не взема становище о жалбата. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 2251200161 от 8.06.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2842/3.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, на "Макао" ООД за данъчни периоди м. 10. и м. 11.2008 г. е начислена лихва за забава съответно в размер на 12 840.29 лв. и 964.31 лв. при следната фактическа обстановка: За данъчен период м. 10.2008 г. дружеството е отразило фактури № 1657/23.20.2008 г., № 1658/27.10.2008 г. и № 1664/31.10.2008 г., издадени от "Аратрон" ЕООД с данъчна основа 345 000.00 лв. и начислен ДДС 69 000.00 лв. с предмет на доставките "аванс по договор". Поради неосъществена доставка по тези първични счетоводни документи през данъчни период м. 03. и м. 04.2010 г. са издадени кредитни известия със същите стойности. При идентична обстановка за данъчен период м. 11.2008 г. дружеството е отразило фактура № 1665/5.11.2008 г. с ДО 100 000.00 лв. и начислен ДДС 20 000.00 лв., издадена от "Аратрон" ЕООД, за която поради неосъществена доставка било издадено КИ № 1826/5.03.2009 г. Без да е отказано право на данъчен кредит (ДК) по фактурите е начислена лихва от 15.11.2008 г./15.12.2008 г. до датите, на които са отразени кредитните известия. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че с начисляването на лихва от момента на издаване на фактурите до периода на издаване на КИ се премахва ползваното предимство, изразяващо се в ползвано приспадане на ДК. За да отмени РА в частта относно определените лихви за неправомерно ползван данъчен кредит по посочените четири фактури, издадени от "Аратрон" ЕООД, административният съд е приел, че в разглеждания случай не следва да се начисляват лихви на основание чл. 175 ДОПК. Съдът е изложил мотиви, че при наличие на извършено авансово плащане по договор е налице основание по чл. 25, ал. 7 ЗДДС за издателя на фактурите за начисляване на данък и за правомерното му включване в резултата за съответния данъчен период, респ. за правомерно ползване от жалбоподателя, като получател по ДФ, на право на приспадане на платения от него с данъчната основа ДДС. Приел е, че за "Макао" ООД не е налице предимство само защото през 2008 г. е приспаднал ДДС, за което през 2009 г. и 2010 г. е отпаднало основанието. Посочил е, че не е изследвано, дали действително в резултат на правоотношенията между двете страни по неосъществената сделка, е възникнало предимство и в какво се изразява то. Ако за РЛ е възникнало право на приспадане на ДК, то за издателя на фактурите е възникнало задължение да внесе начисления ДДС или да намали сумата на ДДС за възстановяване за съответния период. Т.е. издателят на фактурите и платец на данъка е бил лишен от възможността да ползва сумата на начисления данък, тъй като е следвало да го внесе в държавния бюджет или да претендира по-малко ДК. В този смисъл сумата на данъка е била на разположение на държавния бюджет, като впоследствие се е оказало, че основанието за това е отпаднало. По тези причини съдът е приел, че ползваният от "Макао" ООД за данъчни период м. 10. и м. 11.2008 г. данъчен кредит не може да се квалифицира като осъществено от него данъчно предимство, за което да се дължи лихва за забава. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал обоснован и правилен правен извод относно спорния материалноправен въпрос, който се възприема от настоящата инстанция. Правилно спорът, в тази му част, е формулиран като правен, на който е даден отговор при правилно приложение на материалния закон. Касационните оплаквания за непредставяне на сключения предварителен договор, послужил като основание за издаване на процесните фактури, са неоснователни, доколкото не са попречили на решаващия съд да формулира и даде правилен отговор на спорния материалноправен въпрос. Правилно горестоящият административен орган и съдът са приели наличие на основание по чл. 25, ал. 6 ЗДДС (в сила от 1.01.2008 г.) за начисляване на данъка чрез издаване на данъчна фактура и включване на размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период. Действията на "Макао" ООД като получател по процесните фактури, чрез включването им в дневниците за покупки и в справките декларации за съответните периоди, респ. ползване на ДК, са напълно законосъобразни. Издаването на кредитно известие при разваляне на доставката по чл. 115, ал. 1 ЗДДС не създава данъчно предимство, изразяващо се в неправомерно ползван данъчен кредит. Отмяната на доставката налага извършване на корекции на документираните данни, начисления данък и на евентуално ползвания данъчен кредит за авансовото плащане. Корекциите се извършват по реда на чл. 115 от ЗДДС от получателя на доставката, но на основание на документи, издадени от доставчика. Полученото кредитно известие на стойност полученото плащане и начисления данък за него, се отразява в данъчните регистри на участниците в доставката и в справките им декларации за съответния период със знак минус. По този начин размерът на ДК, който е ползван за авансовото плащане, се редуцира до нула. Няма основание за начисляване на лихви за забава, тъй като данъчният кредит не е ползван неправомерно. Неправилно в тази насока едва с касационната жалба касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 1 ДОПК поради наличие на неправилно възстановяване на ДДС по процесните фактури. Реципрочно на задължението на получателя е задължението на издателя на фактурите да начисли и внесе начисления данък. Правилно административният съд е приел, че бюджетът не е ощетен, доколкото сумата на данъка е била на негово разположение. Налице са само твърдения на приходните органи за наличие на данъчно предимство, но без да са изследвани правоотношенията между страните по неосъществената сделка, както и наличие на реален риск от загуба на данъчни приходи, не може да се направи извод за реализирано данъчно предимство. Като е достигнал до идентични правни изводи решаващият съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,