Решение № 124 от 17.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 269/2012 г.

Решение № 124 от 17.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 269/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия М. К. Т. срещу въззивно решение № 172 от 30.12.2011 г. по внохд № 111/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд в частта, в която е потвърдена присъда № 13 от 18.03.2010 г. по нохд № 275/2009 г. постановена от Сливенския окръжен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК. Прави се искане за отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, алтернативно-отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане предвид визираните в жалбата процесуални нарушения, респ. изменяване на решението и прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Не са налице сочените касационни основания по чл. 348 НПК. Въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Сливенският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че в периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ "Стар Принт" ООД - гр. Сливен избегнал плащането на данъчни задължения за "Стар Принт" ООД гр. Сливен в особено големи размери 646 515.30 лв. /шестстотин четиридесет и шест хиляди петстотин и петнадесет лева и тридесет стотинки/, от които 313 037.39 /триста и тринадесет хиляди тридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ във вид на ДДС и 333 477.91 лв. /триста тридесет и и три хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинка/ във вид на корпоративен данък, като потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДД /СД вх. № 4586/09.11.2004 г. за м. октомври 2004 г., СД вх. № 1306/14.01.2005 г. да м. декември 2004 г., СД вх. № 901112/13.05.2005 г. за април 2005 г., СД № 7457/12.08.2005 г. за м. юли 2005 г., СД № 997288/12.09.2005 г. за м. август 2005 г., СД № 909802/13.10.2005 г. за м. септември 2005 г., СД вх. № 911926/14.11.2005 г. за м. октомври 2005 г. и в годишни данъчни декларации /ГДД вх. № 20001687/30.03.2005 г. за 2004 г. и ГДД вх. № 1252/28.03.2006 г. за 2005 г./, които се изискват по силата на закон /чл. 100, ал. 1 от ЗДДС /отм. ДВ бр. 63/2006 г./ и чл. 51, ал. 1 от ЗКПО /отм. ДВ бр. 105/2006 г./, поради което и на основание чл. 257, ал. 1 (отм.) във вр. с чл. 255, ал. 1 (отм.) във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на ГЛОБА от 8000 /осем хиляди/ лева, като ГО ОПРАВДАЛ по обвинението за задължение по чл. 101, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Постановил е изтърпяване на наказанието при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 255а, ал. 2 вр. с ал. 1 предл. 2 НК. С решение № 97 от 13.07.2010 г. Бургаският апелативен съд е потвърдил присъдата. С решение № 484 от девети май 2011 г. ВКС първо нак. отделение е отменил решението на Бургаския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд. Дал е указания са изясняване на обстоятелството дали подсъдимият е автор на невярното документиране с оглед обвинението във вр. с чл. 255, ал. 1 НК (отм.) и е ли същият субект на престъплението, за което е обвинен. С атакуваното решение Бургаският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата, като е признал подсъдимия за НЕВИНЕН по обвинението по чл. 257, ал. 1 (отм.) във вр. с чл. 255, ал. 1 (отм.) във вр. с чл. 26, ал. 1 НК за периода от 28.03.2006 г. до 31.12.2006 г. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. При новото разглеждане предвид указанията на Върховния касационен съд, Бургаският апелативен съд е провел съдебно следствие по реда на чл. 323 НПК. Допуснал и изслушал графологическа експертиза относно подписите върху инкриминираните справки-декларации и годишните справки-декларации, подписите на пълномощните, приложените месечни справки-декларации-дали същите са положени от подсъдимия. Допуснал е повторен разпит на свидетелите Д. Й. И. и М. Б. Б. Допуснал е до разпит вещото лице Н. Г. изготвила съдебно-счетоводната експертиза по делото. Дал е възможност на подсъдимия да даде обяснения по справките декларации-оспорени от него. Допуснал е назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е изпълнена от вещото лице Н. г. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да потвърди присъдата Бургаският апелативен съд е извършил всестранна и пълна проверка на доказателствата събрани по делото. Съобразил е обстоятелствата установени при проведеното въззивно съдебно следствие, и след обстоен анализ на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства е извел законосъобразен извод, подкрепящ изцяло извода на първоинстанционния съд за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по повдигнатото обвинение. От фактическа страна е установено, че подсъдимият М. Т. от м. октомври 2002 г. е бил управител на регистрираното през същата година в Сливенския окръжен съд търговско дружество "Стар Принт" ЕООД. Съдружници в дружеството съгласно решение № 426/07.03.2002г по ф. д. № 202/2002 г. били И. Д. Г. и подсъдимия. Всеки от съдружниците били вписани с равно участие в капитала на дружеството. С решение № 1442/17.10.2002 г. по ф. д. № 202/2002 г. на Окръжен съд Сливен били вписани промени в състава на дружеството, съгласно които като съдружник била вписана и съпругата на подсъдимия-св. Д. Ж. Т. в резултат на договор за прехвърляне на дялове между нея и И. Г. С това решение собственици на търговското дружество станали подсъдимия и съпругата му Д. Т. Дружеството е било регистрирано по ЗДДС считано от 05.02.2003 г. Подсъдимият бил задължен съгласно чл. 101, ал. 1 ЗДДС /отм. ДВ бр. 63/2006г/ и чл. 51, ал. 1 от ЗКПО /отм. ДВ бр. 105/06 г./ да подава справки-декларации и годишни данъчни декларации, в които да отразява търговската си дейност за начисляването и плащането на данъци, като субект на данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО. Съгласно чл. 108 от ЗДДС (отм.), подсъдимият като управител на дружеството и представляващо лице-данъчно задължен субект е бил данъчно регистриран и е бил длъжен да подава справки-декларации по чл. 3, ал. 1 и чл. 53 от ЗДДС. Дружеството било счетоводно обслужвано от фирма "Дезис" ООД гр. Сливен. Установено е по делото, че през 2007 г. на ЕООД "Стар Принт" Сливен била извършена от ТД на НАП-Сливен данъчна проверка относно данъчните задължения на дружеството по ЗДДС и задълженията по дължимия корпоративен данък по ЗКПО. Ревизията обхванала периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. Бил съставен ревизионен доклад № 333/05.10.2007 г. въз основа на който издаден ревизионен акт от 07.12.2007 г. Проверката установила, че за инкриминирания период подсъдимият включил в дневника за покупки /неразделна част от справката-декларация/ и фактури по неосъществени сделки за доставка на стоки и услуги за търговското дружество, по които е претендирал в данъчните документи /справки-декларации и годишни данъчни декларации/ данъчен кредит и намаляване на облагаемата печалба, като основа за определяне на корпоративния данък по ЗКПО. Фиктивните фактури били използвани, за да докаже пред данъчната администрация, че има право на данъчен кредит, както и неследващо се завишаване на разходите в годишните данъчни декларации и намаляване на облагаемата печалба, с които действия е целял осуетяване на действителните му данъчни задължения. По делото са инкриминирани седем бр. справки-декларации които се изискват по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС /отм. Дв бр. 63/2006 г./ и два бр. годишни данъчни декларации, които се изискват по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО /отм. ДВ бр. 105/2006 г. Подсъдимият е потвърдил неистина в справките-декларации и в годишните данъчни декларации в резултат на което като управляващ и представляващ "Стар Принт" ООД гр. Сливен избегнал плащането на данъчни задължения в общ размер на 646 515.30 лв. Установено е, че от тази сума 313 037.39 лв. са данъчни задължения във вид на ДДС и 333 377.91 лв. във вид на корпоративен данък. Изводите на предходните инстанции за доказано от фактическа и правна страна престъпление по повдигнатото обвинение почиват на събрания, проверен и анализиран доказателствен материал по делото. Вътрешното убеждение на съдебните инстанции е изградено въз основа на пълното, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. Спазени са изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК, поради което доводите поддържани в жалбата и в писмената защита са неоснователни. Подсъдимият оспорва авторството на деянието. Подкрепя тезата си с твърдението, че не е подписвал инкриминираните документи-справки-декларации и годишни данъчни декларации, поради което не следва да носи наказателна отговорност. Доводът е поддържан пред предходните съдебни инстанции. На л. 320 от първ. дело, съдът е дал отговор на възражението. Същият е бил предмет на обсъждане и от въззивната инстанция, която на л. 80 и сл. е приела възражението за неоснователно. По реда на чл. 323 НПК съдът е изпълнил указанията на ВКС и е назначил почеркова експертиза, изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице Ю. г. Съгласно заключението, подписите в годишните справки-декларации с вх. № 20001687/30.03.2005 г. за 2004 г. за "Управител" и вх. № 1252/28.03.2006 г. за 2005 г. за "данъчно задължено лице" са положени от подсъдимия М. Т. Подписа след"Подпис и печат" в справките-декларации с вх. № 4586/09.11.2004 г. за месец октомври 2004 г., с вх. № 1306/14.01.2005 г., с вх. № 7457/12.08.2005 г., с вх. № 997288/12.09.2005 г. и с вх. № 909802/13.10.2005 г. не е положен от подсъдимия. В справка декларация вх. № 901112/13.05.2005 г. подпис след "Подпис и печат" няма, а за подписа след "Подпис и печат" в справка декларация вх. № 911926/14.11.2005 г. отговор не може да се даде. Експертизата не е дала отговор и за подписа положен върху пълномощното, приложено към съответните справки-декларации при подаването им в НАП-Сливен, тъй като е фотокопие, а оригинала не се съхранявал при нотариус Д. Н. Прието е, че след като подсъдимият е подписал годишните данъчни декларации по ЗКПО, с които е декларирал данъчния ресурс на фирмата за 2004 г. и за 2005 г. и е потвърдил в тях неистина по смисъла на чл. 255, ал. 1 НК (отм.), и определил дължимият от него годишен корпоративен данък, той следва да отговаря по обвинението за дължимото по ЗКПО задължение. По отношение на справките декларации за периода 01.01.2004 г. до 28.03.2006 г. съдът е приел че подсъдимият носи отговорност за невярната информация по отразените в тях данни за дневниците за продажби и покупки. Установено е, че справките-декларации са съставени от счетоводната къща"Дезис" обслужвала фирмата, но въз основа на представени от подсъдимия в качеството му на управител на дружеството счетоводни документи. От разпита на свидетелите Д. Й. и М. Б. обслужвали фирмата е установено, че месечните справки-декларации са подавани от Я. В. -служител във фирма"Дезис" въз основа на пълномощно от подсъдимия с дата 15.12.2003 г., с което са били упълномощени всички счетоводители работещи към фирмата, да го представляват пред НАП Сливен за подаване на справки-декларации и магнитни носители по ЗДДС, годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ, годишни данъчни декларации по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО, декларациите по чл. 43 от ЗОДФЛ, заявления за промяна на данни за данъчна регистрация, заверка на касови апарати и получаване на протоколи, искания и писма. Св. Д. И. е установил, че той е съставил годишната данъчна декларация за 2004 г., въз основа на представените през годината документи от подсъдимия, а същата е била подадена от св. М. Б., упълномощен от подсъдимия. Установено е, че посочените в инкриминираните фактури дейности и услуги не са били извършвани, а стоките вписани във фактурите, не са били доставени. В тях са били отразени неверни обстоятелства-сделки, които не са били извършвани, количества които не са били доставени, респ. услуги които не са били извършени-покупка на грозде от район, в който никога не е било произвеждано, рекламна дейност, която не е била извършена, физически лица, които не фигурират в регистрите на ЕСГРАОН, или лица които са били починали към момента на съставяне на първичните счетоводни документи. Въпреки това, фактурите са били включени от подсъдимия в дневника за покупки неразделна част от справките-декларации, на което основание подсъдимият претендирал за данъчен кредит, респ. декларирайки в годишните данъчни декларации печалба в размер на 15 262,79 лева, вместо реално осъществената от дружеството в размер на 784 882, 56 лева, подсъдимият декларирал по-нисък по размер корпоративен данък от действително дължимия за инкриминирания данъчен период. Дневникът за покупки е отчетен документ регламентиран в чл. 104 от ЗДДС /отм./, който възпроизвежда съдържанието на първичните счетоводни документи, а именно в тях се описват фактурите, респ. покупко-продажбите. Подсъдимият е съзнавал, че вписването на процесните фактури в дневниците за покупка ще доведе до неистински резултат в справките-декларации, което ще осуети установяването на действителните данъчни задължения-претендирайки за приспадане на данъчен кредит, в инкриминирания размер, какъвто не се полага. Съдът е кредитирал заключението на първоначалната и повторните съдебно-счетоводни експертизи, съгласно които общият размер на непризнатия данъчен кредит възлиза на 313 037.39 лева, а на укритите данъчни задължения по годишните данъчни декларации за 2004г. и 2005 г. възлиза на 333 477.91 лева. Въз основа на приетите фактически положения установени по делото, които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция, изводът на съдебните инстанции за осъществено от фактическа и правна страна деяние по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 НК е законосъобразен. Правилно е прието, че предоставяйки документи с невярно съдържание, които ще послужат за съставянето на ежемесечните справки-декларации по ЗДДС, подсъдимият съзнателно е потвърдил неистина, обстоятелство ангажиращо наказателната му отговорност. Относно неистинността на фактурите послужили за съставяне на справките-декларации, счетоводната експертиза е отговорила подробно в допълнителното заключение представено пред въззивната инстанция. Насрещната проверка на документацията на фирмите-съконтрахенти, издали инкриминираните фактури е установила, че сделките в тях са фиктивни и нереални. Те са били включени в съответните справки декларации за да докажат несъществуващо право на получаване на ДДС, респ. на приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. По същество подсъдимият е целял избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения към бюджета на държавата-респ. източване на ДДС чрез неосъществени сделки, с ползването на фиктивни фактури. Получател на стоките и услугите по инкриминираните фактури е подсъдимия Т. като МОЛ и управляващ дружеството. Същите той е включил в дневниците за покупка- неразделна част от процесните справки-декларации. Техническият изпълнител на инкриминираните фактури не е установен, което потвърждава предназначението им и целта, за която са съставени. Следва да се отбележи, че няколко месеца след съставянето на фактурите и предоставянето им на подсъдимия, фирмите "Джи Ай Ем Инженеринг" ЕООД / на 28.05.2005 г./ и фирма "Сони Комерсиал" ЕООД гр. Велико Търново /на 30.05.2005 г./ били продадени на св. Г. г. Същият закупил/ на 14.05.2007 г./ и продадената му по време на данъчната ревизия от подсъдимия фирма "Стар Принт" ООД гр. Сливен. По делото има данни, че посоченото лице е собственик и участва в управлението на 35 бр. фирми регистрирани в страната. Изложеното сочи на връзка между подсъдимия и управителите и собственици на тези фирми, контрахенти по процесните сделки, което обяснява установения механизъм на действие-създаване на данъчни фактури с невярно съдържание, в които включените като стоки и услуги доставки, нямат характер на "доставка" по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС от 1998 г. Възражението, че сключените с винопроизводителя "В." сделки са доказателство за действителността на инкриминираните сделки по които е бил купувач, също е обсъдено от въззивния съд. Установено е, че тези сделки са били фиктивни, сключени единствено за да бъде начислен данъчен кредит и за да се намалят данъчните му задължения. Вещото лице е посочило, че липсва първична документация за такива сделки, която да потвърди достоверността на поддържаната теза. В отменителното решение на ВКС изрично е посочено, че възражението е ирелевантно по делото предвид предмета на доказване. На л. 83 от възз. дело съдът е отговорил на искането на защитата на подсъдимия за проверка на документи за осъществено плащане по банков път по инкриминираните по фактурите сделки. Приел е становището на експерта счетоводител Г., че плащанията по банков път не доказват реална сделка, защото трябва да се установи, дали сделките и плащанията по тях са осчетоводени. Липсата на водено счетоводство от двете страни по сделката изключва възможността за извод, че такава е извършена. Доводът, че фактурите включени в дневниците за покупка не са доказателство по смисъла на чл. 104 НПК, защото не е установено по кой процесуален способ по чл. 136 НПК са събрани, респ. не могат да бъдат предмет на анализ и оценка, е неоснователен. Въззивният съд е отговорил на възражението на л. 82 от делото. В чл. 136 НПК изрично са посочени способите на доказване в наказателното производство. Един от тях е експертизата. В случая съдебно -счетоводната експертиза е извършила проверка на предоставените от ТД на НАП гр. Сливен счетоводни документи събрани от "Стар Принт" ООД - гр. Сливен, "Сони-Комерсиал" ЕООД гр. В. Т., "Джи Ай Ем Инженеринг" ЕООД-Я., "Примерстрой" ЕООД-В. Т., "Сиси-Т" ООД-Сливен при извършената данъчна ревизия на дружеството. Фактурите включени в дневниците за покупки са копия /приложени в т. 2 на дос. пр/, заверени са от съответните длъжностни лице и не дават основание за съмнение в тяхната автентичност и истинност. Същите са предявени на свидетелите Р. П., Р. Р., С. И., М. Л. Фактурите изходящи от "Сони Комерсиал" ЕООД с МОЛ С. И. не са съставени от нея и не са подписани от нея. Фактурите изходящи от "Джи Ай Ем Инженеринг" ЕООД - № № 99/22.04.05 г., 92/28.02.05 г., 90/28.02.05 г., които съдържат подписи на М. Т., също са фиктивни. При проверката в Дневниците за продажби на това дружество е установено, че до датата на дерегистрация от 14.10.2005 г. няма включени фактури с предмет доставка на грозде, издадени на "Стар Принт" ООД, с които да е отразено прехвърляне на собствеността на стоките. Фактурите изходящи от "Сони Комерсиал" ЕООД - № № 17, 20, 21, 22, 30, 31 са представени от дружеството като заверени копия при извършена насрещна проверка във връзка с извършена ревизия на "Стар Принт" ЕООД, въз основа на искане от Териториална дирекция В. Т. към Национална дирекция по приходите. Заверени копия на фактури № № 319, 301, 316, 323, 315 /том 1/ са предоставени с искане от Териториална дирекция В. Т. към Национала дирекция по приходите във връзка с ревизия на "Стар Принт" ЕООД /л. 13 том 9/. Установено е, че собственикът св. Р. П. не е подписвал фактурите, а при насрещната проверка е установено, че няма доказателства за реално извършване на посочената в тях доставка. По същия начин проверяващите финансови институции са изискали и получили фактурите изходящи от "Джи Ай Ем Инженеринг" ЕООД с МОЛ св. Р. Р.. Фактурите под № № 186,99,92,90,са приложени в том 2,заверени са с печат на дружеството "Стар Принт". Фактурите са представени въз основа на искане за насрещна проверка във връзка с извършвана ревизия на "Стар Принт" ЕООД /л. 51 и сл. том 10/. Инкриминираните фактури не са оспорвани от подсъдимия, който на л. 14 и сл. от дос. пр. том 4 подсъдимият е дал обяснения. Тези фактури освен това са неделима част от предоставените на дос. производство данъчно ревизионни актове, които не са били обжалвани, влезли са в сила, и са били надлежно изследвани от експертизите назначени по наказателното дело. Предвид изложеното, обективната истина е разкрита по реда и със средствата, предвидени в Наказателния кодекс. Един от способите е експертизата, по смисъла на чл. 136 НПК. Спазени са изискванията на чл. 13 НПК, поради което възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно. На последно място неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието наложено на подсъдимия. Преценката на съдебните инстанции за наказание в атакувания размер е правилна. По реда на чл. 301, ал. 1, т. 3 и 5 НПК е даден отговор за наказанието, размера и начина на неговото изтърпяване. Обсъдени са всички относими по реда на чл. 54 НК обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. На л. 84 от мотивите въззивния съд е отчел завишената степен на обществена опасност на престъпната деятелност на деянието. Взел е предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия. Продължителния период от време, броят на отделните деяния сочат на системност и упоритост при осъществяване на престъпната дейност. Отчетени са също така младата възраст на дееца, чистото му съдебно минало, обстоятелството, че е баща на три деца. Наказанието е отмерено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в близост до минималния размер предвиден в закона/от две до десет години лишаване от свобода в редакцията на чл. 257, ал. 1 НК /отм. бр. 75 от 2006 г./ в сила по време на извършените деяния, съобразено е с целите в чл. 36 НК. В този смисъл, наказанието не е явно несправедливо съгласно чл. 348, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 3 НПК, поради което липсва основание да бъде намалено. С оглед на изложеното, касационният състав намира, че като е потвърдил присъдата въззивният съд не е допуснал визираните в чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК нарушения. Решението като правилно, законосъобразно и справедливо, следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение