Решение № 7400 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2012 г.

Решение № 7400 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Слави Георгиев Савов от гр. Бяла Слатина, против решение № 10 от 07.08.2012 г., постановено от Административен съд - Враца, по адм. д. № 328/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че процедурата по провеждане на публично оповестен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на язовир, представляващ ПИ № 000089 по КВС на землището на с. Соколаре, е проведена редовно, съгласно законовите изисквания. По същество на спора твърди, че с оглед предназначението на язовира, е невъзможно същият да бъде отдаван "на части", с което оспорва изводите на съда, касаещи чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и отхвърли протеста на Районна прокуратура Бяла Слатина. Не претендира разноски. Ответникът - Районна прокуратура Бяла Слатина, не се представлява в съдебното заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - кметът на община Бяла Слатина, не се представлява в съдебното заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, като смята, че съдът правилно е приложил разпоредбите на ЗМСМА, ЗОбС, Закона за водите и Закона за Концесиите. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение № 10 от 07.08.2012 г. по адм. д. № 328/2012 г. на Административен съд - Враца, е обявена нищожността на Заповед № 398/19.10.2010 г. на кмета на община Бяла Слатина, издадена на основание чл. 86, ал. 2 от Наредба № 6/2008 г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Бяла Слатина. За да постанови този правен резултат, на първо място съдът е приел, че в случая липсва решение на Общински съвет Бяла Слатина, въз основа и в изпълнение на което е следвало да бъде проведена тръжната процедура, с което последната е опорочена до степен, обуславяща нищожност на издадената от кмета заповед. Тези изводи съдът е обосновал с разпоредбите на чл. 8, ал. 1 ЗОбс и чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 14, ал. 6 ЗОбС. На следващо място съдът е приел, че оспорената заповед на кмета на Община Бяла Слатина е издадена в противоречие и с материалния закон, като е приел, че кметът на общината е излязъл извън рамките на своята материална компетентност, което също обуславя нищожност на административния акт. За да мотивира този резултат съдът е приел за безспорно установено по делото, че процесния язовир е публична общинска собственост, като приложими в конкретната хипотеза са разпоредбите на чл. 19, б. "в" от Закона за водите и чл. 13, т. 2 от Закона за концесиите. Приел е, че незаконосъобразно процесния язовир е предоставен под наем, а е следвало да се отдаде на концесия при действието на Закона за концесиите. Административният съд е обсъдил приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС и е съобразил, че тази норма дава възможност за предоставяне под наем на публична общинска собственост, но само по отношение на части от имоти, а в случая се отнася за цял имот - публична общинска собственост. Освен това е приел, че тази разпоредба е относима само към случаите, в които обектите не подлежат на концесиониране. В случая, по силата на действащия ЗК обектът е следвало да се отдаде на концесия, както изрично е регламентирал законодателят в чл. 13, т. 2 от ЗК. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Законосъобразен е изводът на административния съд за нищожност на оспорената заповед на кмета на общината като издадена без предхождащо решение на ОбС, като задължително обуславящо фактическо основание. Провеждането на конкурс за отдаване под наем на общински имот е сложен фактически състав, първият елемент, от който е решението на общинския съвет, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Именно това решение е актът, който поставя началото на конкурса, определя неговия предмет и неговите условия, определя правната рамка, в която кмета на общината, по силата на изрично делегираното му правомощие, извършва необходимите действия по насрочване на конкурса, одобряване на книжата, провеждането на конкурса, класирането на участниците, обявяването на спечелилия кандидат и сключването на договора. Липсата на такова решение на ОбС опорочава съществено процедурата по провеждане на конкурса за отдаване под наем на общински имот и е самостоятелно основание за прогласяване нищожността на процесната заповед на кмета. Въпреки това съдът е разгледал спора по същество, като е преценил съответствието на административния акт и с материалния закон. В тази връзка е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав. По делото не е спорно, че язовира, предмет на процесния търг, е публична общинска собственост (по делото е бил представен акт № 154 от 07.08.1988 г., актуващ имота като публична общинска собственост). При това положение първостепенния съд правилно е приложил и тълкувал приложимите разпоредби от Закона за водите (ЗВ) и Закона за концесиите (ЗК). Тези закони са специални по отношение на ЗОбС, поради което с оглед обстоятелството, че язовирът е публична общинска собственост, предоставянето му за експлоатация е следвало да стане по реда на ЗК. След като спорния воден обект е публична общинска собственост и по делото липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд по този въпрос. Неотносими са възраженията в касационната жалба относно това, че с оглед предназначението на язовира, е невъзможно същият да бъде отдаван "на части", а единствено в цялост. В случая приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОбС е изключено не само поради това, че е бил отдаден целият имот, а не части от имот, но и поради обстоятелството, че имотът не подлежи на концесиониране. Както правилно е приел съдът, съгласно чл. 14, ал. 7 ЗОбС, за да бъде допустимо отдаването под наем на общински имоти, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, една от които е имотите да не подлежат на концесиониране. Тази предпоставка, с оглед на изложеното по горе, не е налице в конкретната хипотеза. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,