Решение № 1585 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2010 г.

Решение № 1585 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. М. Марчева, срещу решение № 938/3.05.2010 г., постановено по адм. д. № 2593/09 г., по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което по жалба на "Алфа ууд България" АД е отменен Ревизионен акт № 030900996/01.07.2009 г. на ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 469/31.08.2009 г. на Зам.-Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна и по частна жалба срещу определение № 3077/17.06.2010 г. относно присъдените на "Алфа ууд България" АД разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил изцяло и в тяхната съвкупност събраните в хода на ревизионното производство доказателства и неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, включително в частта в която не са необходими специални знания. Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Относно решението в частта на разноските се излагат доводи за липса на доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение и наличие на предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответната страна - "Алфа ууд България" АД гр. Долни Чифлик, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 030900996/01.07.2009 г. на ТД на НАП гр. Варна, с който на "Алфа ууд България" АД за данъчни периоди 01.04.2008 г. - 30.12.2008 г. са определени задължения по ЗДДС в размер на 20 210.00 лв. и лихви за забава в размер на 2 249.32 лв., потвърден в тази част с Решение № 469/31.08.2009 г. на Зам.-Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Варна. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че за данъчни периоди м. 06-м. 10.2008 г. "Алфа ууд България" АД е ползвало данъчен кредит по фактури с предмет-строителни услуги, издадени от "Балканска строителна компания" /БСК/ ЕООД. При извършена насрещна проверка на доставчика е установено, че дружеството е отразило в дневниците за продажби, издадените фактури на "Алфа ууд България" АД с предмет на доставките - извършени СМР, съгласно акт обр. 19, договор за строителство от 11.10.2007 г., относно направа на "бетонова настилка", като дружеството притежава материална и техническа обезпеченост за извършване на облагаеми доставки по част от фактурите. За част от извършените СМР са декларирани предходни доставчици за извършване на услугите "Свибул" ЕООД и "ИМГ -Консулт" ЕООД, като при извършената им насрещната проверка от органа по приходите е прието за установено, че същите не притежават трудова обезпеченост. Процесните фактури са издадени въз основа на сключен договор от 11.10.3007 г. с възложител "Алфа Ууд България" АД и изпълнител "Балканска строителна компания" ЕООД, анекси № 2 до № 5 за допълнително възложени СМР. За изпълнение на част от услугите прекия доставчик е сключил договори с подизпълнителите "Свибул" ЕООД и "ИМГ-Консулт". Така в изпълнение на сключен договор за извършване на СМР от 01.06.-2008 г. между "ЕООД" и "Свибул" ЕООД е съставен протокол от 30.06.2008 г., от който се установява, че извършената услуга от "Свибул" ЕООД се състои в положен труд. Издадена е фактура със стойности съответстващи на протокола Представените в хода на ревизията трудови договори, според заключението на вещото лице са декларирани в ТД на НАП, като при проверката им вещото лице е констатирало, че всички работници са за работа в строителството. По отношение на непрекия доставчик "ИМГ-Консулт" ЕООД съдът е приел за установено, че в изпълнение на сключен с "БСК" ЕООД договор за извършване на СМР от 01.07.2008 г. е съставен протокол от 01.10.2007 г., от който се установява, че извършената услуга се състои в положен труд. Издадената фактура съответства на стойностите по протокола. От заключението на вещото лице се установява, че е проверило 10 броя граждански договори и сметки за изплатени суми във връзка с тях, като предмета на гражданските договори е извършване на СМР. От приетия по делото влязъл в сила ревизионен акт № 030901102/25.02.2009 г., съдът е приел, че на доставчика "БСК" ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.01.2007 г. - 31.11.2008 г., като му е отказано признаване право на данъчен кредит по фактура № 166/24.07.2008 г., издадена от "ИМГ-Консулт" ЕООД, по която фактура е отказано на същото основание право на данъчен кредит на жалбоподателя В частта на начисления ДДС от "БСК" ЕООД не е извършвана корекция за извършените от дружеството доставки за периода 01.01.2007 г. - 31.11.2008 г. По отношение на "ИМГ-Консулт" ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за периода 08.05.2008 г. - 31.10.2008 г., приключила с влязъл в законна сила ревизионен акт № 030802758/27.05.2009 г., с който е отказано признаване право на данъчен кредит по множество фактури, издадени от различни доставчици на "ИВГ-Консулт" ЕООД, като не е извършвана корекция на начисления ДДС от "ИМГ-консулт" ЕООД за извършените доставки за периода 08.05.2008 г. - 31.10.2008 г., включително и по фактурата, издадена на "БСК" ЕООД. Съдът е кредитирал заключенията на приетите по делото експертизи, като обективно дадени и неоспорени от страните и ги е обсъдил в съвкупност с представените по делото писмени доказателства. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че след извършения оглед на място вещото лице е установило, че "БСК " ЕООД е извършила голям обем СМР, като част от СМР по анекс № 2 са извършени от фирмите "ИМГ-Консулт" ЕООД гр. Варна, съгласно договор от 01.08.2008 г. и "Свибул" ЕООД гр. Варна, съгласно договор от 01.06.2008 г., като за извършените от тях СМР са подписани приемателни протоколи обр. 19. Съдът е кредитирал заключението и в частта с която, в резултат на тези констатации вещото лице е заявило, че извършените СМР, предмет на издадените от "ИМГ-Консулт" ЕООД гр. Варна и "Свибул" ЕООД гр. Варна фактури и актове обр. 19 към тях, съответстват на вида и са вложени в обема работи - бетонови настилки за склада за дърва. При така установеното съдът е приел, че основният спорен въпрос е свързан с наличието на реалност на услугите извършени от предходните доставчици на жалбоподателя - "ИМГ консулт" ЕООД и "Свибул" ЕООД. В тази насока съдът е приел, че незаконосъобразно от органа по приходите е оспорена доказателствената сила на представените в хода на ревизията 10 бр. граждански договори за наети лица от "ИМГ консулт" ЕООД и 6 броя трудови договори, сключени със "Свибул" ЕООД с мотиви, че не са представени от доставчиците доказателства - оборотна ведомост за начислени заплати, осигуровки и здравни вноски и др., декларирани и платени суми. За да достигне до този извод съдът е приел, че от представените по делото писмени доказателства: договори, протокол обр. 19, издадени фактури, ценени в съвкупност с приетите заключения на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза се налага извода, че услугите са реално извършени. Позовал се е на заключението на вещото лице по изготвената ССЕ от което се установява, че представените от "Свибул" ЕООД трудови договори са декларирани в ТД на НАП гр. Варна, съгласно изискванията на чл. 62, ал. 4 от КТ, като факта на неначисляването на заплати, осигуровки и здравни вноски не води от своя страна до липсата на валидно сключен трудов договор. На следващо място съдът се е позовал на влезлите в сила РА издадени по отношение на прекия доставчик и непрекия такъв "ИМГ-Консулт" ЕООД, в които в частта на начисления ДДС по доставките не е извършена корекция на данъчната декларация, те. от органа по приходите е прието, че са реално извършени, а по отношение на прекия доставчик е отказано право на данъчен кредит като получател по доставката, по която е доставчик по отношение на жалбоподателя, поради което и повторният отказ на правото на данъчен кредит противоречи на многофазността и преди всичко на некумулативността на ДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва от страните и се установява от доказателствата по делото, че за данъчни периоди м. 06, м. 07,08,09 и 10.2008 г., ответника по касационната жалба е включил с право на пълен данъчен кредит, издадени от "БСК" ЕООД фактури с предмет, доставки на строителни услуги. На осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС вр. с чл. 9 и чл. 12 , чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, органа по приходите е отказал признаване право на данъчен кредит на "Алфа ууд" България АД общо в размер на 24 210,00 лв. по отношение на доставките които не са извършени от прекия, а от предходните доставчици, като подизпълнители, а именно ИМГ -Консулт" ЕООД Варна и "Свибул" ЕООД гр. Варна. Както правилно е приел АС, спора между страните се свежда до факта налице ли са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, като основание за начисляване на ДДС от страна на прекия доставчик "Балканска строителна компания" ЕООД, респ. настъпило и е по отношение на "Алфа ууд" България АД, данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и изискуемост на данъка. Безспорно от приложения по делото договор от 11.10.2007 г. се установява, че "Алфа ууд" България АД е възложил на "Балканска строителна компания" /БСК/ ЕООД в качеството му на изпълнител: организиране и извършване на строителни и ремонтни работи върху заводски сгради и прилежащ терен, собственост на възложителя, находящи се в гр. Д. Чифлик, промишлена зона, съгласно опис на СМР, неразделна част от договора включващ 7 вида СМР. Със сключени анекси № 2/11.10.2007 г.; № 3/11.10.2007 г.; № 4/11.10.2007 г. и № 5/11.10.2007 г. са възложени допълнителни СМР по договора, съгласно приложение № 1 към анекс № 5 и договор от 11.10.2007 г. Изпълнителя "БСК" ЕООД е сключил договори с подизпълнители за организиране извършването на обект: Бетонови площадки-Алфа ууд България с няколко дружества, между които и процесните "ИМГ-Консулт" ЕООД Варна и "Свибул" ЕООД Варна. В изпълнение на договорите са подписни протоколи от 30.06.2008 г. и 01.10.2007 г., от които се установява вида на извършената услуга, а именно положен труд-подробно индивидуализиран по количество единична и обща цена, като за стойността на услугите доставчика "БСК" ЕООД е издал фактури. Довода на органа по приходите за отказ на правото на данъчен кредит по процесните доставки е липсата на кадрова обезпеченост, поради непредставяне на доказателства за начислени заплати, осигуровки и здравни вноски в счетоводствата на подизпълнителите и в персоналния регистър на НАП Варна. Не се оспорва обстоятелството, че в хода на ревизията са представени 10 бр. граждански договори за наети лица от "ИМГ консулт" ЕООД и 6 броя трудови договори, сключени със "Свибул" ЕООД. Както правилно е приел АС от заключението на вещото лице по изготвената ССЕ се установява, че представените от непрекия доставчика "Свибул" ЕООД трудови договори са декларирани в ТД на НАП гр. Варна, съгласно изискванията на чл. 62, ал. 4 от КТ. Неначисляването на заплати, осигуровки и здравни вноски за целите на данъчното право не води от своя страна до липсата на валидно сключен трудов договор, тъй като неизпълнението на задължението за заплащане на трудово възнаграждение от страна на работодателя, не означава, че такъв не е сключен. Досежно гражданските договори вещото лице е заявило, че е проверило представените 10 броя граждански договори и сметки за изплатени суми във връзка с тях, като предмета на гражданските договори е извършване на СМР, поради което е неоснователен довода в касационната жалба за неправилност на решението, поради факта, че съда не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните в хода на ревизията доказателства. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради липса на твърдяните касационни основания за неговата отмяна. Неоснователна е частната жалба срещу определение № 3077/17.06.2010 г., относно размера на присъдените разноски на "Алфа ууд България" АД. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че уговореното и заплатено от "Алфа ууд България" АД адвокатско възнаграждение е в размер 1100 лева, колкото е присъдено от АС. Неоснователно е и позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като издадения РА на "БСК" ЕООД е бил известен на органа по приходите, а заключенията на допуснатите експертизи са ангажирани от "Алфа ууд България" АД, с оглед установяване на твърдени от дружеството факти. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение