Решение № 3879 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6649/2023 г.

ВАСПето отделение02.04.2024 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 3183 от 15.05.2023г., постановено по адм. дело 3769/2022г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Български пощи ЕАД, [ЕИК] да заплати на Комисията за защита от дискриминация сума в размер на 100.00 /сто/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Български пощи ЕАД, чрез процесуален представител, срещу решение 3183 от 15.05.2023г., постановено по адм. дело 3769/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 182 от 24.03.2022г. по преписка 76/2021г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ и е осъдено да заплати разноските по делото. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и постъпила по делото писмена молба. Моли решението на КЗД да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Български пощи ЕАД срещу решение 182 от 24.03.2022г. по преписка 76/2021г. на КЗД, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност Български пощи ЕАД е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: Български пощи, находящ се на адрес: гр. Сливен, [жк], [улица] , като на основание чл.47, т.4 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ е предписано Български пощи ЕАД да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до обекта и на основание чл.47, т.3 във връзка с чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00/петстотин/ лева поради установена дискриминация по признак увреждане . На Български пощи ЕАД е даден едномесечен срок от получаване на решението да уведоми комисията за предприетите мерки за изпълнение на задължителните предписания. За да достигне до този резултат АССГ е приел, че решение 182 от 24.03.2022г. по преписка 76/2021г. на КЗД, е постановено от компетентен орган надлежно конституиран и заседавал състав на КЗД, при необходимото мнозинство, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Споделя се изводът на съда, че в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр., Комисията е провела предвидената в специалния закон процедура по проучване, изискала е и приложила доказателства и становища от участниците в производството, като представените документи са били обсъдени, изготвен е доклад, проведено е открито заседание, за което страните са били надлежно призовани. Предвид относимите за спора доказателства съдът е извел обоснован извод, че решението на КЗД е материално законосъобразно, като от Български пощи ЕАД е осъществена дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл.5 ЗЗДискр. Не е спорно по делото, че в процесния обект - Пощенска станция на Български пощи, находяща се на адрес: гр. Сливен, [жк], [улица] към момента на извършване на проверката - 19.02.2020г., липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Български пощи ЕАД в качеството си на доставчик на обществени услуги е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, като съдът е извършил подробен анализ от кои норми следва това задължение. Неизпълнението му представлява неравно третиране по признак увреждане по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. Този извод не се променя от обстоятелството, че след извършената проверка на мястото е поставена подвижна телескопична рампа, която поради значителния наклон на стълбището, не спомага за достъпа до сградата на лица с двигателни увреждания, каквато е целта на даденото предписание. При тези установявания съдът законосъобразно е възприел изводите на КЗД, че Български пощи ЕАД е продължило да поддържа недостъпна архитектурна среда в конкретната пощенска станция и след монтирането на описаното съоръжение. Общественият характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като публично, като в тази връзка съдът е направил коректен анализ на нормата на чл.5 ЗЗДискр. Поддържането от Български пощи ЕАД към момента на проверката, а и след това, на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенската станция в гр. Сливен, [жк], [улица] и неосигуряването на достъпна среда правилно е квалифицирано както от КЗД, така и от съда като нарушение, съгласно чл.5 ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак увреждане , съгласно чл.4 ЗЗДискр. Определението за Достъпна среда е дадено в §1, т.2 Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, според което това е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Пощенската станция е публично място и задължението да осигури безпрепятствен достъп на лица с увреждания до него е на лицето, което осъществява дейност на това място. За Български пощи ЕАД като доставчик на обществени услуги и собственик на процесното помещение, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност и след като не е осигурил такава, дружеството е допуснало неравно третиране по отношение на тези лица. Изискването на чл.5 от ЗЗДискр, както и на чл.9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контрола върху публичното място. По тези съображения даденото на основание чл.47, т.4 предписание и наложената на Български пощи ЕАД на основание чл.47, т.3 от ЗЗДискр. имуществена санкция, правилно са приети като законосъобразни, издадени в изпълнение на задължението на КЗД в качеството й на независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че в противоречие с чл.172а, ал.2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл.172а, ал.2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, вкл. е обсъдил, приетите по делото писмени доказателства, депозирани от процесуалния представител на Български пощи ЕАД, като е изложил подробни съображения защо дружеството има задължение да осигури достъпна среда до обекта. Неоснователно е и оплакването на касатора, че административният съд не се е съобразил със съдебната практика, която му е представена от страна на ответника. Следва да бъде изрично посочено, че съдебното решение, което е цитирано и в касационната жалба, е постановено по реда на чл.208 и сл. от АПК, а не по чл.130 от Закона за съдебната власт, поради което не съдържа задължително за съдилищата тълкуване на закона. Следователно несъобразяването с него не представлява процесуално нарушение. От друга страна, независимо че това съдебно решение е по сходен съдебен спор, то е постановено при различни фактически установявания от първата инстанция, а именно за разлика от настоящия случай, е установено, че в хода на административното производство е преустановено поддържането на недостъпна архитектурна среда. Поставянето на телескопична рампа - релси, които поради големия им наклон не е възможно да осигурят безпроблемен достъп до пощенската станция, обосновано е прието от АССГ, че не представлява преустановяване на нарушението, изразяващо се в поддържане на недостъпна за лица с увреждания архитектурна среда. Възможността клиентите на Български пощи ЕАД да получават определени услуги по домовете си също не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване, да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. При преценка законосъобразността на решението на КЗД в частта относно наложената санкция, административният съд също не е допуснал нарушение като е обосновал извод, че имуществената санкция в размер близък до минимално установения за този вид нарушение съответства на поведението на наказаното лице. По този начин всички направени от страна на оспорващото дружество възражения са обсъдени от първоинстанционния съд, като същите обосновано са приети за неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответната страна Комисията за защита от дискриминация, за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, дължими от касационния жалбоподател в размер на 100.00 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,