Решение № 536 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5760/2007 г.

Решение № 536 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5760/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано по к. жалба А. Д. В. от София срещу решение № 148 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 1778/2006 г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение от 25.07.06 г. по гр. д. 3573/03 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото по обективно съединените искове на касатора срещу М. с. на РБ за имуществени и неимуществени вреди в размер на 120 000 лева - искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поддържа оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретният довод е във връзка с неявяването на ответника в съдебната зала, неучастието му по делото и дори за липсата на становище от негова страна досежно основателността на иска. Ответникът М. с. на РБ не е заявил становище. Контролиращата страна - В. к. п. (ВКП), поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд като взе предвид касационните основания, становището на ВКП и данните по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е обезсилил решение от 25.07.06 г. по гр.д. 3573/03 г. на Софийски градски съд и е прекратил производството по делото по обективно съединените искове на касатора срещу М. с. на РБ за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 120 000 лева - искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че ищецът не е отстранил недостатък в исковата си молба, за който изрично му е указано със съобщение от 9.11.1996 г., а именно - да конкретизира обстоятелствата, на които основава исковете си, както и ответник, който е пасивно легитимиран да отговаря по тях. Обосновал е становището си с необходимостта да се разгледат разнообразните оплаквания и твърдения на ищеца за виновно поведение на длъжностни лица и органи, от които не може да се изведе съдържанието на търсената защита (накърненото спорно право), нито каква по вид и размер е имуществената претенция и срещу кого е насочена. Жалбата е неоснователна. Оплакванията за неучастие в съдебното производство на заявения ответник - М. с. на РБ - не е основание за неправилност на съдебния акт, съответно не е касационно основание за отмяна. Съгласно чл. 107, ал. 1 ГПК (отм.) неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. В гражданския процес участието на страните по делата не е задължително и на тях е предоставено правото да преценят имат ли интерес от явявянето си и какво ще бъде цялостното им процесуално поведение. Решението на апелативния съд е правилно и по съществото му. Позоваването на чл. 48 от Конституцията на РБ, като надлежно основание на предявените искове, не може да се приеме, тъй като тя има пряко действие, но само доколкото липсва подконституционна уредба или ако тази уредба й противоречи. В случая конституционният принцип за право на труд не е конкретизиран с твърдения за обстоятелства, които обосновават възможност Министерският с. на РБ, респ. държавата, да носят отговорност за вреди, причинени от действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, нито те са в пряка връзка с безработицата на ищеца-касатор и изваждането му от общинско жилище, поради неплащане на наемната цена. Хипотезите на отговорност на държавата за вреди, причинени от административни органи, са уредени изчерпателно в чл. 1, ал. 1 ЗОДВГ във вр. с чл. 4 с. з. В тази насока следва да се имат предвид и постановките на ТР № 3/04 г. на ОСГК. Затова като е дал възможност на касатора да изправи дефектите в исковата молба, а той не е направил това, съдът правилно е прекратил производството по делото и е обезсилил постановеното решение по реда, предвиден в т. 7 на ТР № 1/2004 г. ОСГК ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд - състав на III г. о.