Решение № 11279 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационни жалби, подадени от Главния архитект на Столична община и от Дъга 19 ООД, против Решение 2517/15.04.2021 г., постановено по административно дело 483/2021 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение по жалба на Кмета на Район Красно село при Столична община е отменена Заповед РА50-704/17.09.2020 г. на Главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за Работен устройствен план за УПИ XVI-460,461 за ж.с., кв. 13, м. ж.к. Крива река, район Красно село Столична община. В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Оспорват се възприетите от съда правни изводи за това, че за процесния имот са приложими правилата за комплексно застрояване, от което е приел, че с проекта са допуснати намалени разстояния и не са спазени градоустройствените показатели, което го е мотивирало да го отмени. Касационните жалбоподатели се представляват от главен юрисконсулт Петрова и адвокат Шарапов, които поддържат жалбите и молят да бъдат уважени. Ответната страна Кмет на Район Красно село Столична община чрез старши юрисконсулт Панковска оспорва касационните жалби, по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за основателни. Правилно първостепенният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила в процедурата по приемане на плана. За да отмени заповедта, съдът е приел, че същата е материално незаконосъобразна, тъй като одобрените с нея градоустройствени параметри и разстояния от сградите в съседния имот не съответстват на нормативните изисквания, приложими за комплексно застрояване. Тези доводи не се споделят от настоящия съд поради следните съображения: Процесният проект е изработен въз основа на двата действащи подробни устройствени планове от 2013 г. и от 2018 г., като с него не се променя характерът и начинът на застрояване, предвидени с тях в имота. Начинът на застрояване е свързано застрояване между предметния и съседните му УПИ XIII-332 и УПИ V-260, а характерът средноетажно, като РУП определя разположението и очертанието на сградите в план и минималните разстояния между тях и имотните граници. С РУП се залагат плътност на застрояване 40% и интензивност на застрояване 3. Изслушаното по делото вещо лице счита, че тези градоустройствените показатели не съответстват на показателите, заложени с плана, с който е създаден жилищния комплекс от 1992 г., които са плътност 28,17% и коефициент на интензивност 1,44, а разстоянията между новопредвидената в имота сграда и сградите в съседните имота следва да съответстват на чл. 33 ЗУТ, което изискване не е спазено. Съдебният състав неправилно се е доверил на тези заключения на вещото лице, които съставляват правни изводи, които само съдът има право да извежда, а освен това и не съответстват на приложимия закон. Видно от графичната част на проекта е, че в процесния УПИ XVI-460,461 се предвижда изграждането само на една единствена жилищна сграда. Съгласно § 5, т. 23 ДР ЗУТ, комплексно е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободностоящи или допрени една до друга. Следователно застрояването в имота не може да се определи като комплексно застрояване по смисъла на закона, следователно разпоредбата на чл. 33 ЗУТ, уреждаща разстоянията за този вид застрояване, както и параметрите относими за същото, са неприложими. Приложими са общите разпоредби на чл. 31, ал. 2, 4 и 5 ЗУТ, регламентиращи нормативите за разполагане на сградите на основното застрояване при средно жилищно застрояване, които са спазени, което обстоятелство не е спорно по делото. Съответно са приложими и градоустройствените показатели, регламентирани в т. 2 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, които също са спазени. По изложените мотиви, съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Кмета на Район Красно село Столична община срещу Заповед РА50-704/17.09.2020 г. на Главния архитект на Столична община. При този изход на спора в полза на Дъга 19 ООД следва да се присъдят сторените от дружеството разноски в хода на двете съдебни производства, като се уважи възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар, направено от процесуалния представител на ответната по касация страна, тоест в полза на дружеството следва да се присъдят разноски в общ размер на 2370 лева. Тъй като и Кметът на Район Красно село и Главният архитект при Столична община са органи, принадлежащи към администрацията на Столична община, както и предвид разпоредбата на § 1, т. 6 ДР АПК, разноски в полза на органа, издал оспорения акт не следва да се присъждат, доколкото е нелогично Столична община да бъде осъдена да заплати разноски в полза на Столична община. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,